Решение № 11838 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2010 г.

Решение № 11838 от 13.10.2010 г. на ВАС по адм. д. № 1072/2010 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 АПК. Образувано е по две касационни жалби: Първата- подадена от адв. Наталия Хвърчилкова, пълномощник на Златко Лалов Златков от гр. Варна срещу решение № 1885/11.11.2009 г., постановено по адм. д. № 134/2009 г. на Административен съд - Варна, с което е отменена Заповед № РД-08-7706-178 от 5.06.2008 г. на Областен управител на област с административен център - Варна за одобряване на плана на новообразуваните имоти на СО местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. Виница, община Варна, област Варна, в частта по отношение на имоти № 4237 и 419 и регистъра към него и преписката е върната в отменената част на административния орган за произнасяне съобразно указанията в решението . Инвокирани са доводи, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, тъй като съдът не съобразил наличните в имота съоръжения: електроразпределителен стълб, шахта-кладенец и подземен водопровод и не е съобразил заключението на в. л за тяхната " непреместваемост". Моли Върховния административен съд да отмени решението. В откритото съдебно заседание пред ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Втората касационна жалба, подадена срещу същото решение е от областния управител на област с административен център - гр. Варна. Релевира същите доводи, като сочи, че освен шахта и "частен" водопровод, в разликата над 600 кв. м имало и лозови насаждения и овощни градини. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение. В молба чрез юрк. В. Цонев поддържа жалбата и претендира разноски. В откритото съдебно заседание на ВАС касационният жалбоподател не се явява и не изпраща представител. Ответниците Здравка Тодорова Георгиева и Георги Тодоров Георгиев не се явяват и не заявяват становище по касационната жалба. Заинтересованите страни Коста Йорданов Баналиев и Недю Енев Недев не се явяват и не изпращат представител. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за законосъобразност на оспорения съдебен акт. Намира за неоснователни твърденията на касаторите и посочва, че е налице незаконосъобразност на ПНИ в частта, с която в отклонение от императивна законова разпоредба е придадено на бивш ползвател повече от трансформираната собственост. Предлага решението да бъде оставено в сила. Касационните жалби са подадени в срока по в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страни, спрямо които постановените съдебни актове са неблагоприятни, поради което са процесуално допустими. Разгледани по същество на посочените в тях касационни основания, са неоснователни, по следните съображения: С оспореното решение Административен съд Варна, в производство по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ, образувано по жалба на Стойка Георгиева Ганева /починала в хода на процеса и заместена от другите двама жалбоподатели, нейни наследници/, Здравка Тодорова Георгиева и Георги Тодоров Георгиев, отменил заповед № РД-08-7706-178/5.06.2008 г., издадена от областния управител на Варненска област, в частта, в която е одобрен плана на новообразувани имоти от селищно образувание местност "Манастирски рид, Бялата чешма и Дъбравата", землище кв. "Виница", община Варна за земи, предоставени за ползване на граждани на основание § 4 от ПЗР на ЗСПЗЗ, по отношение на имот № 419 с площ 839 кв. м, отреден за бившия ползвател Златко Лалов Златков, и имот № 4237,образуван от съседни разлики и върнал преписката на административния орган за произнасяне съобразно указанията, дадени в мотивите на съдебното решение. За да достигне до този извод Административен съд Варна установил, че с нотариален акт № 125 том VIII дело № 4083 от 17.03.1994 г. Златко Лалов Златков бил признат за собственик по реда на § 4а от ПЗР на ЗСПЗЗ на 600 кв. м. идеални части от недвижим имот - лозе-овощна градина с площ 739 кв. м в гр. Варна, местност "Бялата чешма" - пл. № 419 в землището на гр. Варна, кв. Виница в зона за земеделско ползване, ведно с построената в него сграда с площ от 35 кв. м, като в КП от 1989 г. този имот бил заснет с площ от 839 кв. м. В одобрения план на новообразуваните имоти имот № 419 с площ от 839 кв. м е записан на Златко Лалов Златков, съгласно Нотариален акт № 125/17.03.1994 г. т. VIII н. д. 4083 изд. ВРС - 600 кв. м ид. ч. Установил, че в ПНИ е ситуиран графично и имот № 4237, с площ от 1842 кв. м на наследници на реституирания собственик Георги Тодоров Ганев. Съдът назначил съдебно-технически експертизи - основна и допълнителна, с които установил, че имот № 419 по ПНИ е 843 кв. м, граничи с път, представляващ имот 9565 по протежение на южната граница с дължина 56 м, че в западната част на имота има жилищна сграда, изградена въз основа на строително разрешение от 09.12.1977 г. Установил, че имотът граничи с възстановения с Решение № 1240/15.06.2005 г. на ОСЗГ - Варна имот пл. 3667 по ПКП, като в площта на застъпването, възлизаща на 240 кв. м, нанесена с жълт цвят на комбинираната скица /л. 236 от делото/ е разположен разпределителен стълб на електропреносната мрежа със сервитутната площ от 12 кв. м. Вещото лице установило и че в процесната разлика над 600 кв.м. в имот № 419 по ПНИ има изградена шахта - кладенец и подземен водопровод в западния край. Установил, че площта над 600 кв. м граничи с имот 4237 по ПНИ на реституирания собственик, образуван от съседни разлики от седем имота, разположени на север от имот № 419, с достъп до пътя, представляващ имот № 9569. При тези данни обосновал извод, че в одобрения ПНИ и регистър за ПИ досежно имоти № 419 и ПИ № 4237 при новообразуването на имота за ползвателя с трансформирано право не е изпълнено изискването на ал. 4 на чл. 28 ППЗСПЗЗ, и § 4з от ПЗР на ЗСПЗЗ за отреждане на имот до размера на придобитите от него 600 кв. м и придаване на разликата към имота на реституирания собственик /респ. на наследниците му/, образуван от съседни разлики. На това основание приел, че в частта досежно посочените два имота следва да отмени оспорената заповед. Обжалваното решение е правилно. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, АС - Варна е издал законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Неоснователен е касационния довод за нарушение на материалния закон, предвид следното: Съгласно разпоредбата на чл. 28, ал. 4 от ППЗСПЗЗ, респ. § 4к, ал. 6 ЗСПЗЗ с плана на новообразуваните имоти по § 4к, ал. 1 от ЗСПЗЗ се установяват границите на имотите, правото на собственост върху които се придобива, съответно възстановява, по реда на § 4к, ал. 7 и при условията на § 4а, § 4б и § 4з от ЗСПЗЗ, т. е. конкретно се устройват териториите, върху които са придобили собственост по реда на § 4а и § 4б от с. з. техните ползватели. Последните съгласно § 4з, ал. 1 от ЗСПЗЗ придобиват собствеността на ползваната земя максимално до 600 кв. м в хипотезата на § 4а, ал. 1, която е относима за настоящия случай. В производството по § 4к, ал. 6 от ПЗР на ЗСПЗЗ се установява дали е спазена процедурата по одобряването плана на новообразуваните имоти и дали в регистъра са записани правилно легитимираните като собственици лица. Хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. В настоящият случай правилно е преценено, че разликата над 600 кв. м е следвало да се отреди за бившия собственик, поради което неправилно е придадена към имот № 419, тъй като за тази разлика ползвателят не е придобил права. Практиката на ВАС е постоянна в разбирането, че наличието на съоръжения, дори на такива по смисъла на § 1в от ДР на ППЗСПЗЗ в тази част, не обуславя право на ползвателя за придобиването й, след като съседният имот № 4237 е отреден на бившия собственик и може да бъде придаден към него . В случая жалбоподателят като приобретател на правото на собственост от ползвател върху имот № 419 с площ от 600 кв. м, не може с ПНИ да придобие разликата върху частта над 600 кв. м, след като е налице съседен имот на бивш собственик с възстановена собственост, на който по силата на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ, следва да бъде възстановена и тази част от имота. При преценката за нарушение на чл. 28, ал. 6 от ППЗСПЗЗ правилно административният съд е приел, че имот № 419 по ПНИ е ситуиран съгласно правата на жалбоподателя, изградената в него сграда и съществуващите граници правилно са отразени, а наличните съоръжения в останалата част над 600 кв. м не могат да обосноват незаконосъобразност на одобрения план за имот № 4237, след като са спазени разпоредбите на § 4з, ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗЗ и чл. 28, ал. 7 от ППЗСПЗЗ в полза на бившия собственик на имота. Доводите на касационните жалбоподатели са неоснователни, тъй като хипотезата на чл. 28, ал. 7, изр. последно от ППЗСПЗЗ е приложима в случаите, когато от остатъка над 600 кв. м. не може да се образува нов имот и няма съседни имоти на бивши собственици. Настоящият случай не е такъв Доводът, че наличните в имота съоръжения: шахта-кладенец и подземен водопровод били достатъчно доказателство за извод, че при изработване на ПНИ са спазени нормативните изисквания, не намира опора в закона, както бе посочено по-горе. Освен това, видно от изготвените и приети ПКП и ПНИ, те не са нанесени в имота като обекти по § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ, непозволяващи възстановяване на собствеността. Нанесен е само електроразпределителен стълб . По отношение на възражението за наличие на електроразпределителен стълб, и площ 12 кв. м - сервитутна зона, съдът е направил обоснован извод, че това съоръжение не следва да бъде придавано нито към новообразувания имот на реституирания собственик, нито към имота на ползвателя, а към имота отреден за път, което следва от необходимостта да бъде обслужван с възможност за достъп до него по всяко време при аварии. Неоснователен е касационния довод за нарушение на процесуалния закон, предвид несъобразяване от страна на съда със заключението на в. л. "за непреместваемост на посочените подобрения", тъй като по арг. от чл. 220 ГПК, вр. с чл. 144 АПК съдът не е длъжен да възприема заключението на вещото лице, а го обсъжда заедно с другите доказателства по делото. Доводът във втората жалба, че в разликата над 600 кв. м. имало и лозови насаждения и овощни градини е неотносим, по арг. от § 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Предвид посоченото по-горе ВАС намира, че първостепенният съд е направил правилен извод за незаконосъобразност на плана в обжалваната му част. С оглед горното правилно преписката е върната на административния орган, тъй като съдът не може да замести волята на административния орган. Одобряването на плана на новообразуваните имоти е в кръга на специалните правомощия на областния управител, като самата процедура се изпълнява от лица със специални познания, каквито съдът не притежава. Затова съдът, след като е констатирал несъответствието със закона, правилно е отменил порочния акт и в съответствие с правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган, като дал указания по тълкуването и прилагането на закона. Обжалваното решение на административния съд съответства на материалния закон и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. При служебната проверка не се констатира същото да е нищожно или недопустимо, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора претенцията за разноски, направена от втория касационен жалбоподател, е неоснователна. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение