Решение № 6110 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2012 г.

Решение № 6110 от 7.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 11036/2012 г., VIII о., докладчик съдията Теодора Николова Производство по чл. 208 и сл. АПК вр. чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано по касационна жалба на Директора на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" София при ЦУ на НАП /сега дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/, против Решение № 4032 от 13.07.2012 г. на Софийски градски административен съд по адм. д. № 2941 по описа за 2011 г., с което по жалба на "А. П. Ц." ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, ул. "Брегалница" № 81, представлявано от управителя Валентин Йорданов Тодоров, е отменен Ревизионен акт /РА/ № 1003446 от 30.08.2010 г. на орган по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 353 от 28.02.2011 г. на директора на Д "ОУИ" София, с който на ревизираното лице е отказано право на данъчен кредит в размер на 47 533,85 лв. главница и са установени задължения по ЗДДС в размер на 2 322,48 лв. ДДС за внасяне главница и 317,89 лв. лихви. В касационната жалба се твърди, че съдебното решение е неправилно като постановено при пороци по чл. 209, т. 3 АПК, изразяващи се в необосновани изводи на съда за кадрова обезпеченост на ревизираното лице, както и за осъществяване на последващи облагаеми доставки по износ за Република Албания, с предмет този на процесните. Съдът игнорирал доводите на касационния жалбоподател и представените от него доказателства във връзка с липсата на реални доставки, без въобще да ги обсъди. Съдът не съобразил противоречията в декларациите на представляващите прекия доставчик и РЛ относно транспорта на стоката, както и липсата на доказателства за произхода и предаването й. Иска се отмяна на решението и постановяване на ново, с което да се отхвърли жалбата против РА, както и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по жалбата "А. П. Ц" ЕООД, чрез процесуален представител адвокат Терзиева, в писмени бележки и в съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, като обсъди допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а разгледана по същество - неоснователна поради следното. За да постанови обжалваното решение, АС е приел за установено, че с процесния РА незаконосъобразно на ревизираното лице е отказано правото на приспадане на данъчен кредит общо за сумата от 47 533,86 лв. по фактури, издадени от доставчика "Нара -06" ЕООД. Приел е, че не са налице доказателства, че начисляването на ДДС по процесните доставки е станало в нарушение на императивните законови изисквания, поради и което не е налице основание за непризнаването на право на данъчен кредит. Установено е при проверката в информационния масив "VAT 8", че ревизираното лице е включило процесните фактури в дневниците за продажби и СД за съответните периоди. По делото са представени процесните фактури и приемо - предавателни протоколи за реалното предаване на стоката. Налични са доказателства за наето от дружеството доставчик помещение. Представена е и декларация от управителя на ревизираното дружество, че транспортът на процесната стока е осъществен с активи на дружеството. Представен е и договор за наем на транспортно средство от страна на ревизираното лице, както и пътни листи за осъществения превоз. В подкрепа на приетото от съда е и заключението на приетата по делото и неоспорена от страните ССЕ, където вещото лице, след проверката в счетоводството и на двете дружества е констатирало, че процесните доставки са намерили отражение в тях, чрез заверка на съответните сметки. Представени са доказателства за наето помещение от страна на доставчика по фактурите, както и такива за наличието на кадрова обезпеченост за реализиране на доставката. Закупените стоки са отразени в счетоводството на ревизираното лице и са продадени впоследствие на клиент в Албания. Стойността на фактурите и начисления ДДС е изплатена в брой, за което са издадени съответните финансови бонове. Дружеството доставчик "Нара-06" ЕООД е разполагало с необходимата техническа и кадрова обезпеченост за извършване на доставките и издадените фактури документират реално осъществени продажби, по които е възникнало данъчно събитие по смисъла на чл. 25, ал. 1 от ЗДДС. По процесните фактури са изпълнени кумулативно всички предпоставки на чл. 68 и чл. 69 от ЗДДС за възникването правото на данъчен кредит и тези на чл. 71 от закона за неговото упражняване. Не е налице отрицателното условие на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за непризнаването му. Постановеното решение е правилно. Съдът е направил обосновани изводи за фактите от наличните по делото доказателства. Въз основа на събраните в хода на производството доказателства обосновано е прието, че фактът на реалното извършване на доставките по процесните фактури е доказан от жалбоподателя. Предмет на процесните фактури са извършени доставки на облекла от "Нара-06" ЕООД , които са родово определени вещи и за които ревизираното лице и прекият доставчици са представили доказателства за реалното предаване, транспортиране и складиране. Налице е договор между двете дружества, от който е видно, че доставчикът се е задължил да предаде в собственост на жалбоподателя стоки, предмет на процесните фактури. Представени са приемо-предавателни протоколи към процесните фактури, удостоверяващи предаването на стоката. Налице са доказателства, удостоверяващи, че транспортът е за сметка на ревизираното дружество-декларация от управителя на дружеството, договор за наем на транспортно средство и пътни листове за осъществения превоз. Налични са и писмени доказателства за наето складово помещение от дружеството доставчик, както и наето на трудов договор лице. Доказана е техническата и кадрова обезпеченост на доставчика. Неоснователни са възраженията на касатора, че тези доказателства имат качествата на частни документи, поради и което не следва да се ползват с доказателствена сила. Фактът, че един документ е частен не означава, че само по тази причина може да бъде игнориран. Обосновано, административният съд, при съвкупната преценка на тези частни документи с всички останали доказателства, е достигнал до извода, че те кореспондират с всички неоспорени по делото доказателства и ги е кредитирал. Тези изводи на съда са изцяло подкрепени от заключението на съдебно- счетоводната експертиза, където вещото лице е приело, че е налице документална обоснованост при счетоводното оформяне на доставките по процесните фактури. В счетоводството на прекия доставчик "Нара-06" ЕООД е установило, че процесните фактури са включени в дневниците за продажбите за м. 04 и следващи данъчни периоди в СД за съответните данъчни периоди. Фактурите са отразени в счетоводството по дебита на сч. см. 411 "клиенти" и по кредита на сч. см. 702 "Приходи от продажба на стоки" и 4532- "начислен ДДС при продажби". Доставчикът е осчетоводил приходите по процесните доставки и е начислил ДДС. Осчетоводени са и получените от "А. П. Ц" ЕООД плащания по дебита на см 510 "каса в лева" и по кредита на см. 411 "клиенти". Доставчикът е разполагал с нает обект в град София и има наето по трудов договор лице. При проверката в счетоводството на ревизираното дружество, вещото лице е констатирало, че транспортът на стоките от обекта на доставчика до склада на жалбоподателя е извършен от "А. П. Ц" ЕООД, за което са съставени пътни листове с конкретно посочени серии и номера. Ревизираното лице е заплатило в брой стойността на фактурите. Заприходило е в счетоводството си закупените стоки по дебитна см. 304 "стоки", по деб. см. 4531 "начислен ДДС при покупки" и по кр. см. 401 "доставчици". Със стоките, закупени от доставчика "Нара- 06" ЕООД, е осъществен впоследствие износ в Република Албания към клиент "Мерилин", за който са налице митнически декларации и са издадени опростени фактури. Фактурите от последващите доставки са включени от "А. П. Ц" ЕООД в дневника за продажбите и в СД за ДДС за съответните данъчни периоди. Вещото лице е установило пълна идентичност между закупеното от "Нара 06" ЕООД и продаденото на "Мерилин"- Албания. При тези констатации и изводи на вещото лице, съдът обосновано е приел, че е опроверган изводът на органа по приходите относно липсата на реално извършени доставки по процесните фактури. Правилно първоинстанционният съд е приел, че е доказано реалното осъществяване на доставките по процесните фактури. Не е налице основанието на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС за отказ на правото на приспадане на данъчен кредит. Неоснователни са и възраженията на касатора по отношение на фискално устройство на фирмата доставчик "Нара 06" ЕООД. Копие от свидетелство за регистрация на фискалното устройство е приложено към административната преписка. Допълнително е представено и в съдебно заседание. Предвид изложеното решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Ответникът по касационната жалба е представил доказателства за направени разноски пред касационната инстанция за адвокатска защита в размер на 1 800 лева, които следва да му бъдат присъдени. Водим от горното и на осн. чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение