Решение № 13039 от 3.12.2024 г. на ВАС по адм. д. № 7791/2024 г.

ВАСПетчленен състав - I колегия03.12.2024 г.докладчик Мирослав Мирчев

Диспозитив

ОТМЕНЯ по искане на Б. ЕООД и на основание чл.239, т.1 АПК, влязло в сила Решение 12554/14.12.2023 г., постановено по адм. д. 6123 по описа за 2023 г. на Върховен административен съд, Първо отделение.

ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг тричленен състав на Върховен административен съд.

ОСЪЖДА Агенция Митници - гр. София да заплати на Б. ЕООД, притежаващо ЕИК: 203940631, със седалище гр. София, [жк], [адрес], сумата в размер на 2 550, (две хиляди петстотин и петдесет) лева, разноски за настоящото съдебно производство.

Решението е окончателно.

Председател: /п/ ТЕОДОРА НИКОЛОВА Членове: /п/ ИВАН РАДЕНКОВ /п/ МИРОСЛАВ МИРЧЕВ /п/ БИСЕР ЦВЕТКОВ /п/ ТАНЯ КОМСАЛОВА

Мотиви

Производството е по реда на чл. 237 чл. 244 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е въз основа на искане с правно основание по чл. 239, т. 1 АПК, подадено от Б. ЕООД, притежаващо ЕИК: 203940631, със седалище гр. София, [жк], [адрес], депозирано чрез адвокат - пълномощник, за отмяна на влязло в сила Решение 12554/14.12.2023 г., постановено по адм. д. 6123 по описа за 2023 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, с което е отменено Решение 2614/18.04.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 6761 от 2022 г. на този съд и е отхвърлена жалбата на Б. ЕООД срещу Решение рег. 32-219077/01.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. Молителят представя писмени доказателства по опис: Две спецификации от 05.07.2021 г. на продукт хидрогенирана растителна мазнина, заедно с превод на български език; съпътстващ имейл, с който продуктовите спецификации са изпратени от 13.05.2024 г. с превод към него. Твърди, че същите документи са нови писмени доказателства от съществено значение за изясняване на спора по делото, които при решаването му не са били известни на страната и не са могли да й бъдат известни. Моли да бъде отменено влязлото в сила решение на ВАС, Първо отделение и делото да бъде върнато за ново разглеждане на касационната жалба. Претендира присъждане на разноски. Ответникът по искането за отмяна Директорът на ТД Митница Варна, го оспорва чрез юрк. Сърбинска и юрк. Роева, по съображения, съдържащи се в подробни писмени становища. Счита за недоказано основанието по чл. 239, т. 1 АПК, защото продуктовите спецификации не съставляват нови доказателства и/или нови обстоятелства от значение за разкриване на обективната истина по делото. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на искателя. Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия, обсъди допустимостта на искането за отмяна, приложенията към него и становищата на страните, след което прецени искането за отмяна като процесуално допустимо, предявено в изискуемата форма, в законоустановения срок по чл. 240 от АПК, и във връзка с влязло в сила съдебно решение. Разгледано по същество искането за отмяна е основателно. Установено е от фактическа страна, че с Решение 12554/14.12.2023 г., постановено по адм. д. 6123 по описа за 2023 г. на Върховен административен съд, Първо отделение, е отменено Решение 2614/18.04.2023 г. на Административен съд София град, постановено по адм. д. 6761 от 2022 г. на този съд, и е отхвърлена жалбата на Б. ЕООД срещу Решение рег. 32-219077/01.07.2022 г., издадено от директора на ТД Митница Варна. С горепосочения административен акт е определен код, различен от декларирания код по ТАРИК на стоката по митническа декларация с MRN 21BG002002056426R0 от 03.09.2021 г. и са установени публични задължения за мито и ДДС в размер съответно на 6 007,62 лв. и 1 201,52 лв., ведно със следващите се лихви за забава, като за длъжник е определен Б. ЕООД. Съгласно разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК, влязлото в сила решение подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Цитираната норма касае хипотезата на непълнота на фактическия или доказателствен материал, разкрита след влизане в сила на решението и недължаща се на процесуално нарушение на съда или такава небрежност на страната. Нови обстоятелства по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. Нови" са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, твърдяни в хода на процеса, но които не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, защото заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, за да ги представи при разглеждане на спора. В случаят е доказано изискването на правната норма. Събраните в хода на отменителното производство продуктови спецификации са от дата 05.07.2021 г., респективно те са съществували към момента на постановяване на съдебното решение, но не са били известни на молителя. За тяхното наличие, дружеството не е знаело, за да може да ги представи в съдебното производство, а се е запознало с тяхното съществуване на 13.05.2024 г., на която дата техния производител ги е представитил с електронно писмо на "Б." ЕООД. Доколкото новите писмени доказателства са относими към установяване продуктовия състав на декларираната мазнина, те представляват юридически/ доказателствен факт, който следва да бъде обсъден при решаването на спора. В този смисъл настоящият петчленен състав на ВАС, I колегия, преценява искането за отмяна по чл. 239, т.1 АПК като основателно. Решението на касационния съдебен състав на ВАС, Първо отделение, следва да бъде отменено, а делото да се върне на друг касационен състав на ВАС за произнасяне по касационната жалба на Б. ЕООД. С оглед резултата по спора в настоящото отменително производство, в полза на Б. ЕООД следва да се присъдят своевременно поисканите и доказани разноски, включващи заплатена държавна такса в размер на 150 лева и адвокатско възнаграждение в размер на 2 400 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно предвид сложността на спора и извършената работа по делото от пълномощника на дружеството. Водим от горното и в същия смисъл на основание чл. 244, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав на I колегия,