Решение № 5945 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2015 г.

Решение № 5945 от 22.05.2015 г. на ВАС по адм. д. № 1602/2015 г., VII о., докладчик председателят Йовка Дражева Производството е по чл. 208 от АПК. Образувано е по касационната жалба на Али Екбер Кълъч против решение по адм. д. № 4779/2014 г. по описа на Административен съд София -град с искане за отмяна на решението поради материална незаконосъобразност. Твърди, че решението нарушава т. 6/4 от Регламент № 1030/2002 г. на Съвета от 13 юни 2002 г. и разрешението за пребиваване трябва да съдържа израза" чл. на семейство". Ответната страна директорът на Дирекция" Миграция" иска отхвърляне на жалбата . Представителят на ВАП дава заключение за неоснователност на касационната жалба, защото жалбоподателят попада в приложното поле на ЗЧРБ. Върховният административен съд, VII отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: С решение № 6884/14.11.2014 г. по адм. д. № 4779/2014 г. по описа на Административен съд София- град е отхвърлена жалбата на Кълъч Али Екбер против изричен отказ обективиран в писмо от 6.03.2014 г. на директора на дирекция "Миграция" да приведе разрешението му за пребиваване в съответствие с регламент ЕО № 1030/2002 г. Съдът приема, че отказът представлява индивидуален административен акт по чл. 21, ал. 4 от АПК и е законосъобразен, защото в полето забележка ще фигурира "член семейство", когато става въпрос за чл. на семейството на гражданин на Европейския съюз по смисъла на чл. 3, § 1 от Директива 2004/38/ЕО и Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз, т. е. граждани на Съюза, които се движат или пребивават в държава членка, различна от тази, на която са граждани и за членовете на техните семейства, които ги придружават. Съдът е обсъдил чл. 10 "Издаване на карти за пребиваване", § 2, б."в" от Директива 2004/38. Позовава се на приложимост на национална уредба за формата, вида, срока на издаваните документи за самоличност посочени в чл. 59 от ЗБДС . Решението е материално незаконосъобразно. Жалбоподателят е турски гражданин, има сключен брак с лице българска гражданка, от която има две ненавършили пълнолетие деца. Въз основа на заявление от 29.01.2014 г. е получил разрешение за постоянно пребиваване, в което е отразено типа на разрешението, адреса са регистрация и не е отразено, че е "член на семейство". По делото не е спорно, че Али Екбер Калъч има сключен граждански брак с българска гражданка, поради това се явява съпруг на българска гражданка и баща на деца български граждани. Спорът е дали разрешението за постоянно пребиваване трябва да отговаря на изискванията на Регламент № 1030/2002 г. Административният орган е приел в отказа си, че Регламент № 1030/2002 г. не се отнася за жалбоподателя, защото той не е чл. на семейство на гражданин на Европейския съюз. Настоящият съдебен състав намира за основателно оплакването на жалбоподателя за материална незаконосъобразност на решението на първоинстанционния съд. Регламент № ЕО № 1030/2002 г. на Съвета от 13.06.2002 г. относно единния формат на разрешенията за пребиваване за гражданите на трети страни има за цел хармонизиране на имиграционната политика и регламентиране на единни разрешителни за пребиваване и единен формат за документите, издавани от държавите-членки на граждани на трети страни- т. 3 и т. 4 от преамбюла. Регламентът не се прилага за граждани на трети страни, които са членове на семействата на граждани на Европейския съюз, които упражняват правото си на свободно движение- чл. 5 от Регламента. Съгласно т. 6.4 от Приложението към Регламента "когато става въпрос за чл. на семейството на гражданин на ЕС, неупражнил правото си на свободно придвижване, в документа се записва "член на семейството". За лица упражняващи правото си на свободно движение действат правилата на Директива 2004/38/ЕО за правото на граждани на Съюза и на членовете на техните семейства да се движат и да пребивават свободно на територията на държавите членки посочени в Директива 2004/38/ЕО, транспонирана в Закона за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства. В случая жалбоподателят е гражданин на Турция, което не е чл. на ЕС, женен е за българската гражданка Елица Руменова Гергинова- л. 27, и поради това е чл. на семейството й. Съпругата е български гражданин и не е налице изключението по чл. 5 от Регламента. Така е, защото Елица Гергинова не е упражнила правото си на свободно придвижване в друга държава-членка и съпругът е поискал издаване на разрешение за пребиваване от българските власти, т. е. от държавата, чийто гражданин е съпругата. Директива 2004/38/ЕО регламентира други случаи и се отнася за гражданите на Съюза и членовете на семействата им (чл. 3 и чл. 5, § 2), които се движат и пребивават на територията на държава-членка, която е различна от тази, на която са граждани. Следователно директивата ще се отнася за жалбоподателя в случай, че семейството упражни право на движение и пребиваване в друга държава-членка, различна от Република България. Законът за влизането, пребиваването и напускането на Република България на гражданите на Европейския съюз и членовете на техните семейства не се прилага за жалбоподателя, защото съпругата му е български гражданин, а не гражданин на друга държава-членка. Затова в случая е приложима т. 6.4 от Приложение към Регламент № 1030/2002 г . и в разрешителното за пребиваване на жалбоподателя като гражданин на трета страна трябва задължително да е указано, че е "член на семейството". Така е, защото жалбоподателят е чл. на семейство на гражданин на Европейския съюз (съпругата Елица), който не е упражнил правото си на свободно придвижване в друга държава-членка, различна от Република България. Съгласно чл. 55, ал. 3 от ЗБЛД на всеки чужденец, на когото е разрешено да пребивава в Република България при условията и по реда на Закона за чужденците в Република България за срок, по-голям от три месеца, се издава разрешение за пребиваване съгласно Регламент (ЕО) № 1030/2002. Като е отхвърлил жалбата съдът е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено, след което по същество да се отмени и отказа на административния орган, като преписката бъде върната на административния орган за привеждане на разрешението в съответствие с т. 6,4 от Приложение на Регламент № 1030/2002 г. . Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, VII отделение