Решение № 14232 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2014 г.

Решение № 14232 от 23.12.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15568/2014 г., VIII о., докладчик съдията Весела Павлова Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс /АПК/.

Образувано е по касационна жалба на Димитър Атанасов Митев, действащ като ЕТ "Медия сервиз - Димитър Митев" срещу Решение № 2521 от 4.11.2014 г. по адм. дело № 1007/2014 г. по описа на Административен съд Варна, Първо отделение, ХХIII състав.

С обжалваното решение е отхвърлена жалбата на ЕТ срещу Ревизионен акт № 031300805 от 24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 480 от 5.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна.

Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. На първо място, счита за неправилен извода на първоинстанционния съд за липса на основания за обявяване на нищожност на оспорения РА. На второ място, излага доводи за неправилност и необоснованост на извода на съда за материална законосъобразност на РА. Поддържа, че от съвкупната преценка на доказателствата се установява извършването на процесните доставки на стоки и услуги по фактурите, издадени от "Евроинженеринг 2007" ЕООД, ДЗЗД "Проект консулт" ЕООД, "Центрум груп 2007" ЕООД, ДЗЗД "Дивал" и "Стройпроект 07" ЕООД. Иска да бъде отменено решението и да се отмени РА. Претендира разноски по делото.

Ответната страна - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Варна, не се представлява и не изразява становище по касационната жалба.

Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба.

Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното:

Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна.

Производството пред АС Варна е второ по ред в изпълнение на указанията, дадени с решение № 4109 от 25.03.2014 г. по адм. дело № 190/2014 г. по описа на Върховен административен съд, Първо отделение.

Предмет на оспорване е Ревизионен акт № 031300805 от 24.06.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП Варна, потвърден с Решение № 480 от 5.09.2013 г. на директора на дирекция "ОДОП" - гр. Варна.

С процесния РА на ЕТ "Медия сервиз - Димитър Митев" не е признато право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди 1.01.2007 г. - 31.12.2007 г. в общ размер на 30 854,40 лева и са начислени лихви за забава в размер на 21 239,37 лева по подробно описаните фактури, издадени от "Евроинженеринг 2007" ЕООД, ДЗЗД "Проект консулт" ЕООД, "Центрум груп 2007" ЕООД, ДЗЗД "Дивал" и "Стройпроект 07" ЕООД. Предмет на доставките са стоки /ламарина, арматурно желязо, електроди, тел и др./ и услуги /ремонт, монтаж на постери; изработка на метална конструкция; смяна на постери; грундиране и боядисване на билбордове/. Ревизиращите органи са приели липсата на доказателства за реално осъществена доставка по смисъла на чл. 6 и чл. 9 от ЗДДС и отказаният данъчен кредит е на основание. чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 70, ал. 5 от ЗДДС.

За да отхвърли жалбата на дружеството срещу процесния РА, съдът се е съобразил със задължителните указания на Върховен административен съд относно въпроса за наличието на материална компетентност на органа по приходите, възложил ревизията и издал ЗОКО. Според съда не са ангажирани доказателства, от които да се направи безпротиворечив и категоричен извод, че Евроинженеринг 2007" ЕООД, "Центрум груп 2007" ЕООД и "Стройпроект 07" ЕООД са доставили съответни материали като вид и количество на ревизираното лице, доколкото няма ангажирани доказателства за фактическото предаване на стоките, за изписването им от доставчиците и заприходяването при получателя. Относно услугите, предмет на фактурите, издадени от ДЗЗД "Проект Консулт" и ДЗЗД "Дивал", АС Варна е приел наличието на доказателства за достатъчна индивидуализация на доставките, респ. липсата на кадрова и материална обезпеченост у доставчиците.

Настоящият съдебен състав на Осмо отделение, Върховен административен съд намира, че решението е валидно, допустимо и правилно. Не са налице сочените в касационната жалба основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК.

Правилно е установена фактическата обстановка и с оглед забраната в рамките на касационната производство да се установяват нови фактически положения, уредена с чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав дължи проверка на твърдяното касационно основание за отмяна на решението - неправилност поради допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост.

1. Не е налице съществено нарушение на съдопроизводствените правила, доколкото видно от данните по делото е осигурено в пълна степен правото на защита на ревизираното лице, като са дадени указания за доказателствената тежест в рамките на съдебния процес и същият е предприел съответно активно процесуално поведение, насочени към доказване на твърденията в жалбата си до първоинстанционния съд.

1. При постановяване на обжалвания съдебен акт съставът на АС Варна обстойно е обсъдил събраните в рамките на ревизията писмени доказателства, показанията на разпитаните свидетели и заключението по ССчЕ, като е формулирал правилния извод за законосъобразност на РА.

РА е издаден от материалнокомпетентен орган, както е приел първостепенният съд. Този извод следва от разрешението по т. 1 от Тълкувателно решение № 5 от 22.06.2014 г. на ОСК на Върховния административен съд, според не е допустимо със заповедта по чл. 112, ал. 2, т. 1 от ДОПК директорът на компетентната териториална дирекция да ограничава по териториален признак правомощията на определените от него органи по приходите за издаване на заповед за възлагане на ревизии, само по отношение на физически и юридически лица, чиито постоянен адрес, седалище, адрес на управление или местоизвършване на дейността се намират в даден регион от територията на тази дирекция.

Във връзка с приложението на материалния закон, следва да бъде посочено, че съгласно националния данъчен закон и константната практика на СЕС по тълкуване на чл. 167, чл. 168 и чл. 178 от Директива 2006/112/ЕО, възникването и надлежното упражняване на правото на приспадане на данъчен кредит изисква установяване преди всичко наличието на действително осъществени облагаеми доставки на стоки и услуги. От т. 33 от Решение на Съда на ЕС от 6 декември 2012 г. по дело С - 285/11, следва, че по принцип правото на приспадане не би могло да му бъде отказано, ако се установи, че разглежданите в главното производство доставки на стоки са реално осъществени и впоследствие тези стоки са били използвани от получателя за целите на неговите облагаеми сделки. В т. 32 от цитираното решение е посочено, че преценката за това дали данъчно задълженото лице може да упражни право на приспадане на основание на доставки на стоки, се извършва въз основа на всички елементи и фактически обстоятелства по делото, в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право.

Съгласно чл. 68, ал. 2 ЗДДС правото на приспадане на данъчен кредит възниква, когато подлежащият на приспадане данък стане изискуем. Данъкът е изискуем, съгласно чл. 25, ал. 6 ЗДДС, към момента на възникване на данъчното събитие и като последица от тази изискуемост, данъкът следва да се начисли. При доставка на стоки данъчното събитие настъпва към момента на прехвърляне на правото на собственост, респективно правото на разпореждане с вещта като собственик по дефиницията на чл. 14, т. 1 от Директива 2006/112/ЕО/ фактическото предаване на стоката/, а при доставката на услуги - към момента на извършването им /чл. 25, ал. 2 от ЗДДС/. В тежест на данъчно задълженото лице е да установи, че е получател по действително осъществена доставка на стоки.

2.1. Правилен и съответстващ на доказателствата, събрани в хода на ревизията и съдебното производство е изводът на първоинстанционния съд за недоказаност на действителното извършване на доставките на стоки по фактурите, издадени от "Евроинженеринг 2007" ЕООД, "Центрум груп 2007" ЕООД и "Стройпроект 07" ЕООД.

Установено е, че "Евроинженеринг 2007" ЕООД не е отразил в дневника за продажби за съответните данъчни периоди процесните фактури, поради което се налага извода, че "Евроинженеринг 2007" ЕООД не е данъчно задълженото лице, което е издало фактурите, предвид което според ревизиращите органи не е изпълнен състава на чл. 71, т. 1 от ЗДДС.

За доставчика "Центрум 2007" ЕООД е направена справка в официалния сайт на НАП, в резултат на което е установено, че в Публичния бюлетин на съобщенията по чл. 32 от ДОПК са публикувани множество съобщения като дружеството не представя на администрацията поисканите от него данни и информация. Във връзка ползвания ДК по фактурите издадени от "Центрум 2007'' ЕООД жалбоподателя в качеството на получател на доставките е представил копия на 4 бр. фактури /стр. 476-479/ . Липсват данни за приемането на стоката /ламарина, арматурно желязо, тел/, за начина на изписването им, както и данни за какви обекти са използвани.

Относно доставчика "Стройпроект 07" ЕООД, е установено, че дружеството не съдейства на данъчната администрация и трайно не е откривано на съответния адрес за кореспонденция. От публикуваните данни в Търговския регистър се установява, че по партидата на "Стройпроект 07" ЕООД няма публикувани ГФО за 2009 г.; 2010 г. и 2010 г. Във връзка с ползвания ДК по фактурата, издадена от "Стройпроект 07" ЕООД в хода на ревизията жалбоподателят е представил копие на данъчния документ и извлечение на с-ка 401 - Доставчици. Не са представени доказателства относно фактическото получаване на стоката /електроди/, използването, за какви дейности или обекти са използвани.

Въз основа на тези факти, органите по приходи са констатирали, че доставките предмет на фактурите издадени от "Евроинженеринг 2007" ЕООД, "Центрум 2007" ЕООД и "Стройпроект 07" ЕООД фактически не са извършени, поради което са отказали приспаднатия ДК.

АС Варна е възприел за правилни констатациите на приходните органи, доколкото по нито една от спорните фактури, издадени от посочените трима доставчици не са ангажирани доказателства за фактическо предаване на стоките на получателя. Такива доказателства не са представени и пред съда. От заключението по ССчЕ е видно, че вещото лице не е извършвало проверка в счетоводството на тези доставчици и не е отговорило на въпроса дали те са разполагали със съответните количества стоки към датата на продажбите към РЛ, респ. дали са били изписани от съответните счетоводни сметки.

Както правилно е прието от решаващия съд, действително ЗДДС /в сила от 1.01.2007 г./ не поставя изискването да бъде изследван произхода на стоката, но в процесния случай с оглед установените данни в хода на ревизията за неоткриване на доставчиците на декларираните от тях адреси за кореспонденция, липсата на отразяване на фактурите в дневниците за продажби за съответните данъчни периоди относно издадените от "Евроинженеринг 2007" ЕООД фактури, липсата на обективни данни за наличието на материали от съответния вид и количество при доставчиците, както и такива за тяхното предаване от доставчиците на получателя обосноват правилният извод за материална законосъобразност на РА в посочената му част.

2.2. Касационната инстанция споделя извода на АС Варна за законосъобразност на РА в останалата му част досежно доставките на услуги по фактури, издадени от ДЗЗД "Проект Консулт" и ДЗЗД "Дивал".

Неоснователни са доводите на касатора за неправилна преценка от страна на съда на събраните писмени доказателства и свидетелските показания. В решението е обсъден предмета на доставката по всяка от фактурите и правилно е прието, че не може да се установи достатъчно ясно и пълно конкретната услуга. Във фактурите, издадени от ДЗЗД "Проект Консулт" е посочено "изработване на метална конструкция тип пиза" - 8 бр; монтаж на рекламни съоръжения -11 бр., извършена услуга - смяна постери - 490 бр.; изработване на метални конструкции за билбордове - 8 бр.; грундиране и боядисване на изработени билбордове - 8 бр. Във фактурите, издадени от ДЗЗД "Дивал" е отразено - ремонт и възстановяване на 7 бр. билбордове, грундиране и боядисване на 7 бр. билбордове, монтаж на постери - 790 бр. и извършени смени на РИЕ тип пиза 730 бр.

Съдът е установил липсата на достатъчна конкретизация на възложените услуги, включително и от съдържанието на договорите и представените приемо-предавателни протоколи. Налице е противоречие в представените протоколи за извършени СМР-изработка на метални конструкции за билбордове. Изработката на метални изделия е посочена обща, без да са посочени единични цени на отделните елементи. Не става ясно какви са металните изделия за билбордове - като размери, респ. не става ясно къде е извършена смяната на постери, монтажа на рекламни съоръжения и съответно, грундиране и боядисване на билбордовете. Отразяването само общо на описаната във фактурата услуга в приемо-предавателните протоколи не означава, че предметът на доставката е индивидуализиран.

След като не са конкретизирани услугите, то не може да се приеме действителното извършване на доставките, както правилно е отбелязано от АС Варна. В тази връзка следва да се посочи, че въпросът за кадрова и материална обезпеченост при доставчиците не следва да се обсъжда.

Въз основа на гореизложеното, настоящият съдебен състав споделя извода на АС Варна за материална законосъобразност на РА, като твърдяните в касационната жалба основания за отмяна на решението не са налице и същото като правилно следва да бъде оставено в сила.

С оглед изхода на спора, в полза на касатора не се присъждат разноски, а на ответника по касация такива не се дължат, тъй като юрисконсултското възнаграждение е присъдено в пълен размер от първоинстанционния съд съгласно чл. 161, ал. 1, изр. 3 от ДОПК.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховен административен съд, състав на Осмо отделение