Решение № 13185 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2011 г.

Решение № 13185 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1719/2011 г., VIII о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от Община Главиница, Област Силистра чрез процесуален представител адв. Н. Колева от СсАК, срещу Решение № 2663 от 21.12.2010 г., постановено по адм. дело № 3210/2010 г. по описа на Административен съд - Варна. В жалбата са наведени касационни оплаквания за нищожност и за неправилност поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се неговата отмяна и отмяна на ревизионния акт изцяло. Ответникът - Директор на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при ЦУ на НАП гр. София не ангажира становище. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. По оспорване от Община Главиница предмет на първоинстанционното производство е била законосъобразността на Ревизионен акт № 1801000917/08.07.2010 г., издаден от старши инспектор по приходите при ТД гр. Варна на НАП, потвърден с решение № 695/31.08.2010 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Варна при "Централното управление" на Националната агенция за приходите, с който на основание чл. 132, ал. 2 ЗДДС (отм.) са определени задължения за данък върху добавената стойност в размер на 16 349,66 лв. за периода 1.01.2005 - 25.09.2005 г., ведно с лихви за забавено изпълнение в размер на 3 767,67 лв., на основание чл. 160, ал. 1 от ДОПК. Първоинстанционният съд след като правилно и задълбочено е изследвал фактическата обстановка по делото, анализирал е събраните в хода на административното и впоследствие в съдебното производство доказателства правилно е приел, че основанията заради които касаторът претендира недължимост на ДДС не кореспондират на приложимия в случая ЗДДС (отм.). Съобразно релевантните за спора факти по делото е установено, че видно от ПКО за 2003, 2004 и 2005 г. и справка за облагаемия оборот за 2003 и 2004 г., че за периода 01.05.2003 - 30.04.2004 г. касаторът е достигнал облагаем оборот в размер на 59 763,23 лв., поради което за него е възникнало задължение да се регистрира по ЗДДС на 14.05.2004 г., арг. чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (ДВ, бр. 117/2002 г. - отменен). Жалбоподателят е подал заявление за регистрация на 13.09.2005 г. С Акт за регистрация от 27.09.2005 г. жалбоподателят е регистриран по ЗДДС. От справка за извършените продажби за периода 1.01.2005 - 31.12.2005 г. продажби е установено, че за периода 1.01.2005 - 26.09.2005 г. касатора е реализирал оборот в размер на 98 097,95 лв. от отдаване под наем на общинско имущество, транспортни услуги, продажба на дървен материал и дълготрайни материални активи. Прието е с оглед разпоредбата на чл. 132, ал. 2 от ЗДДС (отм.), в сила от 1.01.2005 г., че данъчно задължено по този закон лице, което е задължено, но не подаде заявление за регистрация в установените по този закон срокове дължи и данък като регистрирано по този закон лице за периода от изтичането на срока за подаване на заявление за регистрация до датата на регистрацията., че следва да се начисли данък върху добавената стойност за периода от настъпването на обстоятелствата по чл. 108, ал. 1 от ЗДДС (отм.) до регистрацията по същия закон. Изводите на първоинстанционния съд изцяло се споделят от настоящата инстанция. Наведените доводи в жалбата в подкрепа на касационните оплаквания са по-скоро по отношение правилното приложение на материалния закон и по съществото им се приповтарят с доводите и оплакванията в жалбата пред първата инстанция, които обосновано и правилно са обсъдени от първоинстанционния съд, а понастоящем не се подкрепят с доказателства или доводи, които да обосновават наведените отменителни основания. Неоснователно е възражението с доводите за нищожност но ревизионния акт поради влязло в сила съдебно решение № 12129/16.10.2010 г. по адм. дело № 5940/2009 г. по описа на ВАС. С него е прогласена нищожността на РА № 1900271/28.08.06 г. издаден от ТД - Силистра, потвърден с решение № 807/2.11.06 г. на директор на дирекция "ОУИ" - Варна, в частта, в която на община Главиница е определен ДДС в размер на 16 346,34 лв. за периода 1.01.05 г. - 26.09.05 г. и лихва за забава върху сумата в размер на 2065,21 лв. Именно за този период е нямало сила на присъдено нещо и в ново производство е извършена настоящата ревизия по ЗДДС, която е била предмет на първоинстанционния контрол за законосъобразност. В хода на тези разсъждения, последица от преценката на доказателствата в съпоставка с касационните доводи Върховният административен съд в настоящия си състав приема, че не са налице касационно отменителни основания. Постановеното решение, предмет на обжалването е съобразено с доказателствата по делото и приложимото право и основателно е отхвърлена жалбата срещу него. По изложените съображения решението като правилно, валидно и допустимо следва да се остави в сила, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, Осмо отделение