Решение № 5084 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2008 г.

ВАСIV отделение16.04.2009 г.докладчик Диана Гърбатова

Диспозитив

Оставя в сила решение № 764 от 16.07.2008 г. в отхвърлителната му част, постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 22 състав по адм. д. № 3043/2008 г. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 5084 от 16.04.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14372/2008 г., IV о., докладчик съдията Диана Гърбатова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на Методи Иванов Стаменов от гр. Нови Искър, подадена чрез упълномощен адв. Д. Вулджева, против решение № 764 от 16.07.2008 г. в отхвърлителната му част, постановено от Административен съд София - град, второ отделение, 22 състав по адм. д. № 3043/2008 г. С жалбата, в съдебно заседание и в писмени бележки се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Според жалбоподателя общата незастроена част от имота е 146 кв. м и частта, отредена за озеленяване не е осъществена, а е заета от незаконен гробищен парк. Касаторът твърди, че в процесния имот не е извършвано никакво отчуждаване и цялата площ от 300 кв. м не е общинска собственост. Моли Върховния административен съд да отмени обжалваното решение в оспорената част и да постанови възстановяване собствеността върху 146 кв. м, като претендира присъждане на разноските по делото. Ответникът - кметът на Столична община, район "Нови искър" оспорва касационната жалба чрез упълномощен юрисконсулт Младенов, който пледира за оставяне в сила на обжалваното решение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за отхвърляне на касационната жалба, тъй като съдът правилно е приел, че спорната част от 166 кв. м е отредена за "озеленяване" и в нея е разположен действащ гробищен парк, а твърденията на касатора не отговарят на фактическото положение и представляват виждания, които не се покриват със събраните доказателства, включително и приетата СТЕ. Като прецени доводите на страните и данните по делото, Върховният административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба на Методи Иванов Стаменов е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение № 764 от 16.07.2008 г. е отменена заповед № РД - 09 - 87 от 6.03.2008 г. на кмета на СО - район "Нови искър", с която се одобрява решение № 4 по протокол № 2 от 20.02.2008 г. на комисията при СО - район "Нови искър" за имот № 122, кад. лист № Б - 12 - 1 - Б и № Б - 12 - 2 - А, по плана на гр. Нови искър, кв. Славовци, в частта, с която площта от 66 кв. м., отбелязана по букви И-М-Л-К-Е-Ж-З-И и оцветена в кафяв цвят на комбинираната скица, представляваща неразделна част от заключението на в. л. Василка Дамянова (неразделна част от съдебното решение и подписана от съдията), е определена като застроена. Вместо него Административният съд София - град е определил като незастроена площта от 66 кв. м. на имота, отбелязана по букви И-М-Л-К-Е-Ж-З-И и оцветена в кафяв цвят на горепосочената комбинирана скица. Съдът е отхвърлил жалбата против заповед № РД - 09 - 87 от 06.03.2008 г. на кмета на СО - район"Нови искър" в останалата част, с която площта от 166 кв. м., оцветена със син цвят на скицата по букви А-Б-М-И-А, е определена като застроена и ответникът е осъден за заплащане на разноски 300 лв. За да достигне до този резултат първоинстанционният съд се е позовал на приета съдебно- техническа експертиза, според която спорната част от 166 кв. м попада в УПИ I от кв. 14, отреден "За озеленяване" и в нея е разположен действащ гробищен парк, от което е извел извод, че тази част следва да се определи като застроена по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ. Според настоящия съдебен състав обжалваното решение е правилно и при постановяването му не са допуснати нарушения, съставляващи касационни основания, които изискват отмяната му. Въз основа на цялостно изяснена фактическа и правна обстановка, след обсъждане доводите на страните и правнорелевантните факти, Административният съд София - град е произнесъл законосъобразно решение, което следва да остане в сила. Това е така, защото в мотивите на атакуваното решение точно е установено, че с процесната заповед частта с площ 68 кв. м. по букви Б-В-Г-Д-Е-К-Л-М-Б е определена като незастроена, а площта от 232 кв. м е определена като застроена и тази последна част се оспорва от жалбоподателя. Съдът е изслушал съдебно- техническа експертиза, която е кредитирал като компетентно и обективно изготвена и неоспорена от страните по делото. Изслушаният експерт е констатирал, че част от имот № 122 с площ 66 кв. м, оцветена с кафяв цвят и отбелязана по букви И-М-Л-К-Е-Ж-З-И на комбинираната скица на вещото лице е незастроена и на място не са приложени мероприятията, за които е имало отреждане съгласно ЗРП. По отношение на останалата част от процесния имот с площ 166 кв. м, оцветена със син цвят на скицата по букви А-Б-М-И-А вещото лице е установил, че попада в УПИ I, кв. 14 и в нея е разположен действащ гробищен парк. Решаващият съдебен състав счита, че първоинстанционният съд правилно е тълкувал и приложил материалния закон - чл. 11, ал. 4 от ППЗСПЗЗ във връзка с § 1в, ал. 1 от ДР на ППЗСПЗЗ и отразеното в решението напълно съответства на действителното фактическо положение. В касационната жалба се развива тезата, че описаният гробищен парк бил незаконно изграден, че имотът не е надлежно отчужден и, че целият имот от 300 кв. м неправилно е актуван като общинска собственост. Настоящият съдебен състав счита, че описаните възражения са неотносими към конкретния правен спор, защото в това съдебно производство се преценява фактическото положение - застроеността на спорния имот и не се обсъждат въпросите относно законността на осъщественото застрояване и отчуждеността на имота. Това са въпроси, които са предмет на възстановяването на собствеността, което се осъществява от съответната Общинска служба по земеделие в последващата процедура, която се развива не пред кмета на общината, а пред ОСЗ. По изложените съображения решаващият съдебен състав счита, че атакуваното съдебно решение не страда от инвокираните с касационната жалба пороци - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, което налага отхвърлянето й. На основание на горното и на чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,

Цитирани разпоредби

1