Решение № 438 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5782/2007 г.

Решение № 438 от 20.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5782/2007 г., I г. о., ГК, докладчик председателят Теодора Нинова Производство по чл. 218а, ал. 1, б. "а" ГПК (отм.) във връзка с § 2 ПЗР на ГПК. Обжалвано е въззивното решение на Софийския градски съд, IV-Г отделение, постановено на 11.05.2007 г., с което е отменено частично решение № 68от 22.05.2006 г. по гр. дело № 4070/2005 г. на Софийския районен съд, 24-ти състав, спорът е решен по същество като са осъдени А. за с. п. с адрес: гр. С., бул. "Ц" № 23 и М. на т. и с. политика с адрес: гр. С., ул. "Т" № 2, да заплатят солидарно на В. Г. Г. с ЕГН ********** и адрес: гр. С., ул. "Х" № 44, вх. "Г", ап.43, на основание чл. 1 от ЗОДВПГ/сега ЗОДОВ/ разликата над сумата 1 000/хиляда/лева до сумата 3 500/три хиляди и петстотин/лева, представляваща обезщетение за причинени неимуществени вреди от отказ да бъде приета, съставена към 29.11.2001 г. молба-декларация; заедно със законната лихва върху тази разлика, считано от 31.05.2005 г. до окончателното й изплащане; както и на основание чл. 64, ал. 1 от ГПК разликата над сумата 10/десет/лева до сумата 35/тридесет и пет/лева, представляваща разноски за първоинстанционното производство по делото. Недоволни от въззивното решение са касаторите: А. за с. п., гр. С., представлявана от адвокат А от САК и МТСП, представлявано от старши юрисконсулт Н. Д. Д., които го обжалват в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) като считат, че са налице отменителните основания по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) поради неправилно приложение на чл. 52 ЗЗД, а вторият ответник не следва да отговаря на посоченото основание. Ответникът по касация В. Г. Г. от гр. С., представляван от адвокат Н заявява становище за неоснователност. Представителят на В. к. п. поддържа жалбите. Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение, разгледа касационните жалби с оглед наведените отменителни основания и като взе предвид доводите на страните и данните по делото, приема следното: За да отмени частично решението на първоинстанционния съд въззивният съд е приел, че на основание чл. 1 ЗОДВПГ /сега ЗОДОВ/ държавата в лицето на своите административни органи по чл. 7 от същия закон ответниците по спора АСП и МТСП солидарно носят имуществена отговорност спрямо ищеца на основание чл. 53 ЗЗД като му дължат обезщетение за вредите, които са му причинени като пряка и непосредствена последица от незаконното бездействие на длъжностни лица при тях, изразяващо се в отказа да бъде приета, съставената към 29.11.2001 г. молба-декларация за отпускане на целева помощ по чл. 42, ал. 1, т. 2 ЗЗРСИИ/сега отменен/, а с оглед обема на болките и страданията размерът на обезщетението е завишен на 3 500 лева. Касационните жалби са подадени в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и са процесуално допустими. Разгледани по същество се явяват неоснователни. Решението на въззивния съд е валидно, допустимо и правилно като при постановяването му е спазен материалния закон и не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствени правила, съответства на действителното правно положение по спора и е обосновано. Съгласно чл. 188, ал. 1 ГПК (отм.) въззивният съд е обсъдил събраните по делото доказателства относно релевантните за спора факти като е направил свои преки, непосредствени изводи относно доказателствената им стойност, използвайки законосъобразните процесуални действия по разглеждане на делото, извършени от първата инстанция. При посоченото процесуално поведение на страните/касатори/ и с оглед правилно разпределената доказателствена тежест законосъобразно решаващият съд е приел, че искът с правно основание чл. 1, ал. 1 ЗОДВПГ е основателен и доказан в уважения размер, при което е съобразен общественият критерий за справедливост, визиран в чл. 52 ЗЗД. Отчетено е, че незаконният отказ е довел до чувство на безпомощност от абсолютното незачитане на правата и достойнството му на млад човек, парализиран, в инвалидна количка със 100% загуба на работоспособност. Понеже не е допуснато нарушение, водещо до отмяна на основание чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.) касационните жалби следва да се оставят без уважение, а решението на въззивния съд - потвърди. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1, изр.2, хип.1 ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на I гражданско отделение