Решение № 1931 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8326/2015 г.

Решение № 1931 от 22.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8326/2015 г., IV о., докладчик съдията Добринка Андреева Производството пред Върховния административен съд е по реда на чл. 208 - 228 във връзка с чл. 132, ал. 2, т. 5 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие", подадена чрез процесуалния представител юрк. Вл. Мирчев, против решение № 3774 от 1.06.2015 г., постановено по адм. д. № 9371/2013 г. по описа на Административен съд София-град, с което, по жалба на Валентин Василов Донев е отменено Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13042 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г., за отказано финансиране по направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи" и са наложени санкции за бъдещ период, и преписката е върната на касатора за ново произнасяне при спазване на дадените от съда указания. Релевирани се доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касационният жалбоподател твърди, че неправилно съдът е приел, че в оспореният акт не се съдържат фактически основания за издаването му, а правните са посочени алтернативно, и излага подробни съображения по приложимите разпоредби на Наредба № 11/6.04.2009 г. на МЗХ и ЗПЗП. Моли ВАС да отмени решението и да остави в сила оспорения акт. Претендира заплащане на разноски. В откритото съдебно заседание пред ВАС чрез процесуалния си представител юрк. Колева и в писмено становище поддържа жалбата. Ответникът по касационната жалба-Валентин Василов Донев, чрез процесуалния си представител адв. Гълъбова и в писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна и моли съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира заплащане на разноски, за което представя доказателства по реда на чл. 78 ГПК. Участвалият по делото прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Намира, че съдът е установил изцяло релевантната фактическа обстановка, която е обсъдил ведно с приложимото материално право и е извел законосъобразен извод за неправилност на оспореното писмо на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие". Намира освен това, че в него административният орган не е посочил фактически основания за издаването му, тъй като в мотивната таблична част няма разграничение на основанията, пораждащи правомощието му да откаже финансиране. Счита и че не е ясен критерият за допустимост, по който посочените като недопустими за подпомагане животни с изброени ушни марки не отговорят и поради това са изключени от оторизация, поради което не може да се прецени дали процесните животни не са били открити в стопанството при извършените проверки или са посочени като недопустими, като неотговарящи на условията, установени в правилата за отпускане на помощ по чл. 2, ал. 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Счита и че липсва връзка между съответното животно и конкретната причина за недопустимост, както и че са налице съществени несъответствия между предоставените от ДФЗ данни и тези от направените справки, като тази неяснота не дава възможност да се изчисли и процента на наддекларираните животни, определян по формула, съобразно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по мярка 214. Намира, че посочването на фактическите и правни основания за издаването на акта от страна на органа са абсолютна предпоставка, обуславяща възможност за упражняване на контрол върху същия и за възможност за организиране на адекватна защита спрямо него. Преценява като основателен извода на съда, че по отношение на процесните животни подходът на административния орган е формален, и че актът е издаден при неизяснена фактическа обстановка. Намира, че са налице обстоятелства, обуславящи приложимост на основанията по чл. 146, т. 2 и т. 3 от АПК за отмяна на оспореното писмо, както аргументирано е приел съдът с процесното решение. Счита доводите на касатора за неоснователни и че не са налице касационни основания за отмяна, като предлага решението да бъде оставено в сила. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред административния съд е образувано по жалба на Валентин Василов Донев, в качеството му на наследник на Васил Валентинов Донев, против Уведомително писмо изх. № 02-010-6500/13042 от 9.08.2013 г. на изпълнителния директор на ДФЗ за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по мярка 214 "Агроекологични плащания" от програмата за развитие на селските райони 2007-2013 г. за кампания 2012 г., с което напълно му е отказано финансиране за 16 броя говеда от порода "искърско говедо" (АП46) и 21 броя кози от порода "дългокосместа коза" (АП47) и са му наложени санкции за бъдещ период, по подадено от наследодателя му общо заявление за подпомагане с вх. № 01/210612/85296 от 14.05.2012 г. за плащания на площ и животни с УРН 440961. Оспорващият възразил, че обжалваният административен акт е опорочен поради неспазване на установената форма, с оглед непосочени в него фактически основания, обуславящи посочения в процесното уведомително писмо извод "за липсващи животни, т. е. дали тези животни не са били открити в стопанството при извършените проверки или пък не отговорят на условията, установени в правилата за отпускане на помощ (чл. 2, ал. 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г.)", което съществено затруднило осъществяването на правото на защита срещу него. Твърдял и допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалноправните разпоредби - отменителни основния по чл. 146, т. 2, т. 3 и т. 4 от АПК. От писмените доказателства по приложената административна преписка и тези, представени от страните, съдът приел за установено, че административното производство е образувано по подадено от наследодателя на жалбоподателя общо заявление с посочения по-горе номер, в което е заявил за подпомагане по АЕП, направление "Опазване на застрашени от изчезване местни породи", 16 броя говеда от порода "искърско говедо" (АП46) и 21 броя кози от порода "дългокосместа коза" (АП47). Установил, че по това заявление били извършени административни проверки в системата, поддържана от БАБХ, но не и проверки на място . Съдът преценил оспорения административен акт за издаден от компетентен орган-изпълнителния директор на ДФЗ, в кръга на предоставените му правомощия съгласно чл. 20, т. 3 и чл. 20а, ал. 1 и ал. 2, т. 2 ЗПЗП. По отношение на изискването за форма съдът установил, че административният орган не е посочил фактическо основание за отказа за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007-2013 г., тъй като липсва посочване на конкретната причина за отказ от финансиране на заявените от жалбоподателя животни. Установил още, че в случая, като фактическо основание за постановения пълен отказ за подпомагане е посочена констатацията, че установеният брой животни е 0 и по двете направления (колони 4 и 5 от таблица 1 към УП), а като правно основание- Наредба № 11 от 6 април 2009 г. за условията и реда за прилагане на Мярка 214 "Агроекологични плащания" от Програмата за развитие на селските райони за периода 2007 - 2013 г. . Констатирал, от друга страна, че са описани ушните марки на животни, включени в оторизацията като недопустими за подпомагане, т.е. за които не е извършено плащане (общо 37 броя) поради това, че последните лне били открити в стопанството при извършените проверки на място и проверки в регистрите на СИРЖО или не отговорят на изискванията по чл. 2, ал. 24 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г., т.е. без в оспорения административен акт да е направено разграничение на основанията, пораждащи правомощието на ДФЗ да се откаже финансиране, още по-малко са посочени съображения за обективно съществуваща връзка между тях и приетите за установени факти. От трета страна установил, че по делото са представени справки от интегрираната система на БАБХ, даващи информация за броя на наличните животни в процесния животновъден обект към 8.06.2012 г. и към 9.08.2013 г. и че данни за периода 05.2012 - 31.12.2012 г. са предоставени от МЗХ-ОДБХ Благоевград С оглед на тези констатации съдът извел извод, че отказът за финансиране не отговоря на изискването за форма на акта по чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК, а а съдът не може да извежда предполагаемата воля на административния орган, и че в случая напълно липсва връзката между животно, идентифицирано с ушна марка, и причината/причините за недопустимост, още повече, че са налице и съществени несъответствия между данните, представени от ДФЗ и тези от приложените справки. Съдът развил и алтернативното съображение, че дори да се приеме, че случаят касае "наддекларирани животни", то от информацията в оспореното УП не може да се изведе заключение за колко животни, по кое направление и какви нередности са допуснати, откъдето и напълно е препятствана възможността да се изчисли и процента на наддекларираните животни, определян по формула съобразно Методиката за намаляване и отказване на агроекологични плащания по процесната мярка. Съобразявайки горните обстоятелства и практиката на ВАС съдът приел, че неизлагането на мотиви е съществен порок на акта и всякога е основание за неговата отмяна, тъй като не дава възможност на страните за защита и препятства правилното упражняване на съдебния контрол за законосъобразност. Независимо от този, съдът извел и втори извод, основан на направената съпоставка между данните в представените от страните по делото справки, че е нарушен и материалния закон, предвид установения факт, че към датата на издаване на уведомителното писмо почти всички заявени за подпомагане животни са били налични (без едно по АП46 и четири по АП47), поради което възниква въпросът защо ДФЗ е решил да изключи всички животни от мярката за подпомагане. Оттам обосновал съображение, че ответната страна е следвало да предприеме мерки за установяване на действителното фактическото положение, а не да издава административен акт при неизяснени факти. По тези съображения преценил оспореното Уведомително писмо за незаконосъобразно и го отменил. Упражнил правомощието си по чл. 173, ал. 2 от АПК и върнал преписката на административния орган със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Постановеното решение е правилно. Наведеният довод в касационната жалба, че фактическите основания за отказа се установяват от данните по преписката, е неоснователен. Той не намира опора в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. Изискването за мотивиране на отказа от финансиране е именно посочване на фактическите основания и съпоставянето им с правните такива, от които административният орган черпи правомощието си да издаде отказа. Правилна е преценката на съда за нарушаване на изискването за форма. Посочването на фактическите и правни основания за издаването на акт от страна на органа са предпоставка, обуславяща възможността за упражняване на контрол върху същия, а и за възможността за организиране на адекватна защита спрямо него. С оглед изложеното по-горе досежно записванията в оспореното писмо, основателни са били доводите на жалбоподателя, че административният акт не съдържа ясно изложение нито на фактическите, нито на правните основания /предвид алтернативното им изброяване/, поради наличието на които е издаден отказ за финансово подпомагане, с което съществено е затруднил защитата му срещу него. Основните доводи на жалбоподателя в производството пред първоинстанционния съд за немотивираност на оспорения акт правилно са преценени като основателни. Няма колебания в практиката на ВАС, че по принцип няма пречка мотивите към акта да бъдат изложени и отделно от самия акт, в друг документ към преписката, но в случая такива няма, а мотивите към процесното уведомително писмо не могат да се изведат и от разясненията, посочени в колоните на таблицата, приложена към него. Противно на твърдяното в настоящата жалба, решаващият съд е стигнал до правилния извод, че в издадения акт няма конкретни, относими и адекватни констатации по отношение на заявлението на оспорващия за процесните животни. Доводът, че "касаторът няма практика да извършва по-голяма индидуализация от направената в процесното УП, и че изброява алтернативно, а не точно причините за отказ", намира директно опровержение в чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК, а и не е съобразен с практиката на ВАС напр. решения № 14230 от 27.11.2014 г. по адм. д. № 3953/2014 г. на III отд. на ВАС, № 10730 от 15.07.2013 г. по адм. д. № 4170/2013 г. на IV отд. на ВАС и по напълно сходен случай-решение № 1318 от 9.02.2016 г. по адм. д. № 4662/2015 г., IV отд. на ВАС Освен това, правилен е и следващият извод на съда, че по отношение на 32 от процесните общо 37 животни актът е издаден и при неизяснена фактическа обстановка. Този извод са налага от съпоставката между данните в справките, посочени по-горе . Наведеният довод в касационната жалба за допуснато от съда нарушение на материалния закон е неоснователно. В тази част от касационната жалба процесуалният представител на касатора прави опит да замести липсващите мотиви на оспореното писмо, което не може да бъде предмет на обсъждане, защото касационната жалба не е и не може да бъде част от обжалваната заповед. Посочените по-горе категорично установени и относими към спора факти и обстоятелства налагат извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт, поради което съдът правилно го е отменил и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК върнал преписката на административния орган за ново произнасяне със задължителни указания по тълкуване и прилагане на закона. Предвид горните съображения настоящият състав на ВАС намира, че обжалваното решение на АССГ е съобразено с материалния закон, обосновано е и не страда от релевираните с касационната жалба пороци. При служебната проверка по чл. 218, ал. 2 АПК не се констатира същото да е нищожно, поради което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора искането на касатора за присъждане на разноски по делото, предвид разпоредбата на чл. 143, ал. 4 АПК, вр. с чл. 228 АПК, е неоснователно и следва да бъде оставено без уважение. Искането за разноски, направено от процесуалния представител на ответната страна за защита пред ВАС е основателно, с оглед чл. 143, ал. 4 АПК вр. с чл. 228 АПК, и доказано, предвид данните в представеното на л. 20 от делото адв. пълномощно, установяващо действително плащане на договореното в размер на 830 лева на адвокатско възнаграждение. При неоснователност на възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК, предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, искането следва да бъде уважено, като ДФЗ следва да заплати разноските на ответната страна в този размер. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК настоящият състав на Върховният административен съд, четвърто отделение