Решение № 153 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5974/2007 г.

Решение № 153 от 24.02.2009 г. на ВКС по гр. д. № 5974/2007 г., IV г. о., ГК, докладчик съдията Веска Райчева Производството е по § 2, ал. 3 ПР на ГПК /нов/, във вр. с чл. 218а ГПК /отм/. Делото е образувано по повод подадената касационна жалба от С. К. С. срещу решение от 4.06.2007 г. по гр.д. № 916/2006 г. на Старозагорски окръжен съд, с което е уважен предявения срещу нея иск с правно основание чл. 97 ГПК. Жалбоподателите твърдят, че решението е неправилно, тъй като е постановено в нарушение на материалния закон. Навеждат и доводи за нарушение на съществени правила на съдопроизводството. Ответниците Д. И. М., Е. А. М. и Б. А. Г., конституирани като наследници на починалия в хода на процеса на 7.02.2006 г. А. М. М., в писмено становище оспорват жалбата и молят решението да се остави в сила. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК, поради което е процесуално допустима. Върховния касационен съд, като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като провери данните по делото, намира следното: Касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение въззивният съд, като е оставил в сила решение от 20.07.2006 г. по гр.д. № 84/2006 г.на Старозагорски РС, е признал за установено, че А. М. е собственик на земеделски имот от 500кв.м, част от ПИ № 153, целия от 850кв.м, в м."С", землището на Ст. Загора. За да уважи предявеният иск въззивният съд е приел за установено, че жалбоподателката-ответник по иска, не е могла да си възстанови собственост върху процесната земеделска земя. Установено е от доказателствата по делото, че на жалбоподателката С. К. - като единствен наследник на Н. В. и е възстановена собственост върху земеделска земя с решение 50908/2.07.1993 г. ПК-Стара Загора от 3,500дка и процесната земя е част от тях. Праводателят й Н. В. е починал на 8.08.1976 г. и единствен негов наследник е останала дъщеря му Е. Н., която е починала 20.10.1988 г.и с универсално завещание от 4.10.1988 г. е назначила за свой наследник жалбоподателката. Установено е също така, че ищец в производството- А. М., чийто наследници са ответниците по жалба, е получил за ползуване процесната земеделска земя с Протокол № 5/6.09.1966 г. на ОбНС-Стара Загора по реда на ПМС № 21/1966 г. На същият с Оценителен протокол от 18.09.1994 г. е била направена оценка на разрешената му за изкупуване по § 4а ЗСПЗЗ земя и той е заплатил същата, като е установено че я е застроил с едноетажна сграда преди 1990 г. При така установените обстоятелства въззивният съд правилно е приел за установено, че ищецът в производството- А. М. - праводател на ответниците по жалба, е имал право да изкупи земята, тъй като по отношение на нея за жалбоподателката-ответник по иска не е могла да се възстанови собственост по реда на ЗСПЗЗ, поради наличие на предпоставките за изкупуване на същата визирани в разпоредбата на § 4а ЗСПЗЗ. Съдът при анализ на всички доказателства, е приел, че А. М. от една страна е доказал че е получил по надлежния ред правото на ползуване по реда на ПМС № 21/1966 г., а от друга намиращата се в мястото сграда има характер на постройка по смисъла на § 4а ЗСПЗЗ. Правилно е приетото от съда разрешение, че заплащането на земята е произвело вещно правен ефект като правото на ползване не е било прекратено, тъй като са били приложими и разпоредбите за наличието на построена сграда и заплащане земята на собствениците. Ползваната земя не е подлежала на връщане на бившите собственици и законосъобразно искът по чл. 97 ГПК (отм.) е бил уважен. Права по § 4а и 4б ПЗР ЗСПЗЗ имат само лицата, на които е предоставено право на ползване върху земеделска земя по силата на актовете на Президиума на Народното събрание, Държавния съвет и Министерския съвет /§ 4 ПЗР ЗСПЗЗ/ и наличието да доказателства за това в случая е предпоставка за придобиване на право на собственост по посочения ред. За признаване права по § 4а е необходимо върху имота да има построена сграда, и то не по-късно от 1.03.1991 г., доказателства за което са събрани в конкретния случай. Основателността на предявения установителен иск за собственост предполага установяване на това, че ищецът е носител на спорното право. В случая правилно съдът е приел, че същият се легитимирал като такъв на заявеното от него основание. При така установените обстоятелства по делото и съобразно разпоредбата на чл. 218ж ГПК (отм.) Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., намира че обжалваното решение е правилно и следва да се остави в сила. Предвид изложените съображения, Върховният касационен съд