Решение № 794 от 31.1.2025 г. на ВАС по адм. д. № 3967/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Д. А. С., с [ЕГН] и адрес: гр. Ямбол, [жк], [адрес], чрез процесуален представител адв. С.Бостанджиева, срещу Решение 263/ 21.02.2024 г., постановено по адм. дело 188/2023 г. по описа на Административен съд - Ямбол, в частта в която е отхвърлен иска му по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за горницата над 12 500 лв. до претендирания размер от 180 000 лв. Касационният жалбоподател поддържа, че в обжалваната част решението на АС-Ямбол е неправилно, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че първоинстанционният съд правилно е установил фактическата и правна обстановка по случая, но при определяне размера на обезщетението съдът не е отчел всички критерии по прилагане на принципа за справедливост, установен с чл.52 от ЗЗД и определеното обезщетение е значително занижено. В тази връзка излага подробни съображения обосноваващи извода, че справедливото обезщетение съответства на претендирания размер от 180 000 лв. Иска да се отмени обжалваното решение в отхвърлителната част и да се постанови ново, с което предявеният иск се уважи изцяло и се присъди претендираното обезщетение в пълен размер, ведно със законната лихва от датата на предявяване на иска - 06.07.2023 г. до окончателното изплащане. Претендира и направените разноски пред двете съдебни инстанции съобразно изхода на делото. Ответната страна - Национална агенция по приходите, чрез процесуален представител гл.юрк.Е.Егов, с писмен отговор оспорва касационната жалба и изразява становище за правилност на изводите на АС-Ямбол. Иска решението в обжалваната част като правилно да бъде оставено в сила. Претендира направените по делото разноски, изразяващи се в юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за допустимост и частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Трето отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 АПК, от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която решението в обжалваната част е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност, допустимост и съответствие с материалния закон, съгласно чл. 218, ал. 2 от АПК, касационната жалба е частично основателна. Производството пред Административен съд - Ямбол е образувано по предявени от Д.С. срещу Национална агенция за приходите четири обективно съединени искове, с правно основание чл. 19, ал. 1 от Закона за Националната агенция за приходите /ЗНАП/ във вр. с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, за присъждане на сума в общ размер от 180 000 лева, за периода от 15.08.2016 г. до 16.12.2022 г., представляваща обезщетение за претърпените от С. неимуществени вреди, претърпени в резултат на следните незаконосъобразни актове, издадени от органи на НАП, а именно: 1.Ревизионен акт Р-02002816005639-020-001/15.01.2018 г., с който са установени на ищеца данъчни задължения по ЗДДФЛ в общ размер на 76 543,58 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2015 г., както и лихва върху тази сума в размер на 33 524,64 лева, който РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила Решение 71/02.04.2018 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас; 2.Ревизионен акт Р-0200218002289-091-001/27.02.2019 г., с който са установени на ищеца задължения за данък върху годишната данъчна основа по чл. 17 ЗДДФЛ в общ размер на 109 989,36 лева за периода 01.01.2011 г. - 31.12.2014 г., както и лихва върху тази сума в размер на 65 103,22 лева, който РА частично е отменен, като незаконосъобразен с Решение 94/05.06.2019 г. на Директора на Дирекция ОДОП Бургас, а в потвърдената част РА е отменен като незаконосъобразен с влязло в сила решение 12/31.01.2022 г. по адм. дело 137/2021 г. по описа на АС Ямбол; 3.Ревизионен акт Р-02002818000604-091-001/22.03.2021 г., с който са установени задължения на ищеца в общ размер от 376 695 лв., от които: главица: 256 233,34 лв. и лихва: 120 461,66 лв. и който РА е отменен като незаконосъобразен с Решение 160/16.12.2022г на директор на ТД на НАП Бургас и 4.Решение 132/29.09.2022 г. на директор на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП за оставяне на жалба на С. без разглеждане, което решение е отменено с Определение 404/14.10.2022 г. по адм. 262/2022 г. на Административен съд Ямбол. Претендирана е и законната лихва върху исканата сума от датата на предявяване на исковата молба - 06.07.2023г. до окончателното изплащане. Съдът е обсъдил изложените в исковата молба обстоятелства, установил е безспорната отмяна на административните актове, във връзка с които се претендират претърпените вреди, събрал е гласни доказателства, установяващи психо-емоционалното състояние на ищеца и е кредитирал заключенията на изготвените по делото съдебно-медицинска и съдебно-психиатрична експертизи. Въз основа на установената фактическа обстановка, съдът е приел исковете за основателни и е обосновал извода, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на ищеца по реда на чл. 1, ал.1 от ЗОДОВ. При определяне размера на обезщетението съдът е съобразил настъпилият вредоносен резултат-засягане на здравословното и психическо състояние на ищеца до степен на Рекурентна реактивна депресия, която е патологично състояние, както и съществуващата опасност от влошаване на придружаващите го заболявания, в резултат на преживения стрес, напрежение и негативни емоции; продължителния период, по време на който са търпени вредите - близо седем години и съдебната практика при подобни случаи. Приел е, че с оглед невъзможността да се открои период на по-интензивно влошаване на психическото състояние, довело до Рекурентна реактивна депресия и риска от влошаване на придружаващите го заболявания, както и с оглед отдалечеността на периода, за обективен измерител на вредите е взет размерът на минималната работна заплата. Констатирал е, че същата през 2016 г. е 420лв, 2017 г. 460 лв., 2018 г. 510 лв., 2019 г. 560 лв., 2020 г. 610 лв., 2021 г.-650 лв. и 2022 г. - 710 лв., а средния месечен размер възлиза на 326 лв. За периода на исковата претенция август 2016 г. - декември 2022 г. съдът е счел за справедлив и съответен на доказаните негативни преживявания размер на претърпените от ищеца неимуществени вреди от 150 лв. месечно или общо 12 500 лева, в който размер уважил предявеният иск, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска до окончателното изплащане. В останалата част до пълния претендиран размер от 180 000 лева отхвърлил иска. Решение е валидно и допустимо, но частично неправилно, в частта на определения размер на обезщетението. Съгласно разпоредбата на чл. 17, ал.6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК), задължените лица имат право на обезщетение за вредите, причинени им от незаконни актове, действия или бездействия на органи по приходите и публичните изпълнители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Съгласно чл. 19, ал.1 и ал. 3 от ЗНАП Националната агенция за приходите отговаря за вредите, причинени на физически и юридически лица от незаконни актове, действия или бездействия на нейни органи и служители при или по повод изпълнение на дейността им, като отговорността обхваща всички имуществени и неимуществени вреди и пропуснати ползи и се реализира по реда, предвиден в ЗОДОВ. Настоящият състав напълно споделя изводите на първоинстанционния съд, че са налице предпоставките за присъждане на обезщетение на Д.С., за претърпените от него неимуществени вреди в резултат на отменени като незаконосъобразни актове, издадени от органи на НАП. По делото няма спор, че посочените по-горе ревизионни актове на НАП и Решение 132/29.09.2022 г. на Директор на дирекция ОДОП Бургас при ЦУ на НАП са отменени с влезли в сила актове на съда или горестоящия административен орган; че в резултат на същите Д.С. е претърпял неимуществени вреди болки и страдания, които подлежат на репариране и че между отменени актове и претендираните неимуществени вреди е налице пряка и непосредствена причинна връзка. Събраните по делото писмени и гласни доказателства сочат, че в продължение на близо 7 години, в резултат на противоправните действия на НАП, ищецът е търпял редица неблагоприятни последици - в голяма степен са били засегнати личната, професионалната, здравословната и социалната сфери от живота му. Както обосновано и първоинстанционният съд е приел, обезщетение за неимуществени вреди се присъжда за конкретно претърпени страдания, болки и неудобства, които са пряка и непосредствена последица от незаконосъобразните актове, действия или бездействие на административния орган чл. 4 ЗОДОВ, като във всички случаи неимуществените вреди трябва да са действително настъпили и да се докажат от ищеца, освен ако житейският опит сочи, че всеки нормален човек би изпитвал морално страдание при конкретните обстоятелства. Законът не установява критериите за определяне на размера на обезщетението за неимуществени вреди. Съгласно § 1 от ЗОДОВ за неуредените въпроси се прилагат разпоредбите на гражданските и трудовите закони. В случая приложение намира разпоредбата на чл. 52 от Закона за задълженията и договорите, съгласно която обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост. Обезщетението за неимуществени вреди е с компенсаторна функция, доколкото е възможно да бъдат компенсирани вредите в техния паричен еквивалент. Съдът правилно е посочил, че според доктрината и съдебната практика при преценката за справедливост на размера на неимуществените вреди следва да се вземат предвид всички обстоятелства, които са релевантни за определяне действителните преки и непосредствени вреди, причинени от съответното увреждащо деяние - начинът на извършването му, обстоятелствата, при които е извършено, степента на увреждането, особеностите на всеки конкретен случай, характера и степента на увреждането, начин и обстоятелства, при които е получено, последиците за психичното здраве, продължителността и степента на интензитет, възраст, обществено и социално положение на засегнатото лице. В случая определеният от съда паричен еквивалент на обезщетението не се явява съответен на конкретните негативни преживявания и психическото им отражение върху увреденото лице, на интензитета и времева продължителност на страданията. Определеният размер на обезщетението от 12 500 лева не е съобразено с характера, степента, интензитета и продължителността от време, през който са понасяни вредите при отчитане на всички установени по делото относими факти и според настоящия състав се явява несправедливо. При определяне размера на претендираните от ищеца неимуществени вреди, следва да бъде съобразено, че С. е бил разпознаваем за жителите на гр. Ямбол, тъй като е бил общински съветник, кандидат за кмет, член на управителен орган на енергийния оператор в район ЕВН, работодател и бизнесмен, поради което безспорно производствата по отмяната на процесните актовете, които са продължили близо 7 години; фактът, че е изпитвал сериозни неудобства и притеснения от това, че се е влошило здравословното му състояние, че имуществото му е било блокирано и не е могъл да посреща разходите си, а също така и че не е могъл да посрещне разходите по сватбата на единственото му дете, са рефлектирали негативно в множество сфери на живота му. Като се съобрази времетраенето на производствата във връзка с отменените незаконосъобразни актове и продължителността на въздействието им върху психиката и емоционалното състояние на лицето, обезщетение в размер на 500 лева месечно или общо в размер на 42 000 лева, за целия претендиран период от 84 месеца, съответства на изискването за справедливост по смисъла на чл.52 от ЗЗД. Ето защо първоинстанционното решение в частта, в която иска е отхвърлен за сумата над 12 500 лева до 42 000 лева следва да бъде отменено и се постанови ново, с което да се присъди сумата от 29 500 лева / посочената разлика/. За сума над 42 000 лв. до претендирания размер от 180 000 лв. искът се явява недоказан и правилно е отхвърлен от първоинстанционния съд. Първоинстанционният съд е съобразил, че обезщетението за неимуществени вреди не покрива твърдените финансови /имуществени/ загуби на С., в личен план и като собственик и управител на юридически лица, в т.ч. и твърдените значителните щети и загуби на управляваните от него дружества - изявлението му в хода по съществото на делото пред първоинстанционния съд. В тази част решението на първоинстанционния съд като обосновано, постановено при правилно приложение на материалния закон и при липса на съществени нарушения на процесуалните правила следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на правния спор, на основание чл.10, ал.3 от ЗОДОВ, на касатора следва да се присъдят направените по делото разноски заплатена Д.Т. за касационното обжалване в размер на 5 лева и заплатено адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, в размер на 1000 лева. На основание чл. 10, ал. 4 ЗОДОВ и съразмерно с отхвърлената част от иска, на ответната страна следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, съгласно чл.24 от Наредбата за заплащане на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Трето отделение,