Решение № 8285 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2016 г.

Решение № 8285 от 28.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 8366/2016 г., VII о., докладчик съдията Росица Драганова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", чрез упълномощен процесуален представител, срещу Решение № 329 от 13.06.2016 г. на Административен съд - Монтана, постановено по административно дело № 263/2016 г. С обжалваното решение съдът е отменил Заповед № РД-01-144 от 19.01.2016 г. на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", с която е анулиран резултатът на Д. Г. Б. от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, категория "В", съгласно протокол № 770 от 08.12.2014 г. на Областен отдел "Автомобилна администрация" – Враца в Главна дирекция "Автомобилна инспекция". Касационният жалбоподател, счита обжалваното решение за неправилно, постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано – отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Посочва, че съдът неправилно е тълкувал и приложил чл. 54 от Наредба № 38 от 16.04.2004 г. за условията и реда за провеждане на изпитите на кандидати за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство и реда за провеждане на проверочните изпити (Наредба № 38). Не е отчел, че с разпоредбата на чл. 54 от Наредба № 38 не се изчерпва регламентацията на осъществявания от административния орган контрол. Не е отчел, че в чл. 56, т. 5 от Наредба № 38 изрично е предвидено правомощието на изпълнителния директор да анулира резултата от изпита за придобиване на правоспособност, когато се установи, че е решен тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат. Неправилно съдът е тълкувал и приложил и чл. 53а, ал. 4 от Наредба № 38. Съдът не е отчел, че посоченият в разпоредбата срок е минимален и липсва указан срок за преглеждане на видеозаписа. Напълно необосновано и немотивирано съдът е приел, че прегледът на видеозаписа трябва да се извърши в периода между теоретичния и практическия изпит. Не е отчел, че когато председателят на изпитната комисия не е забелязал допуснати нарушения при провеждане на теоретичния изпит това не преклудира правото на органа да осъществи последващ контрол. За неоснователен счита мотива на съда за неценене на видеозаписа поради липса на заповед, която да регламентира реда за съхранение, респективно - за преглед, на видеозаписа. Съдът не е отчел, че тази заповед, дори и да я има, по никакъв начин не би доказала автентичността на записа. В случая, без да назначи експертиза, съдът е приел, че видеозаписът е неавтентичен, което е съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Иска отмяната на обжалваното решение и постановяване на друго, с което да се отхвърли жалбата на Д. Г. Б.. Претендира разноски за юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба – Д. Г. Б., в представен писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима – подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 от АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна. За да постанови обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че с доклад рег. № 11-05-10782/15.12.2015 г. главен експерт в отдел "Водачи и безопасност на движението" информира изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" за резултатите от извършен преглед на видеозаписа от теоретичния изпит за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, проведен на 08.12.2014 г. – протокол № 770, който установява, че кандидат № 17 В. Б. В. и кандидат № 18 Д. Г. Г. разменят изтеглените от тях изпитни тестове. Предложено е да бъдат анулирани резултатите от проведените теоретични и практически изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС. Въз основа на констатациите от доклада е издадена процесната заповед. Съгласно утвърден Протокол № 770/08.12.2014 г. за провеждане на теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, кандидат № 18 – Д. Г. Б. е издържал изпита. Съгласно Протокол за изправност на системата за видеонаблюдение на теоретичните изпити за придобиване на правоспособност за управление на МПС от 08.12.2014 г., в кабинет [населено място], [улица], същата е изправна. В протокола няма забележки, подписан е от отговорника за кабинета и провеждащия изпита, като е посочен часът на включване и изключване. Липсва посочване на номера на разрешението, респ. няма отбелязване и в съответното квадратче, че има такова. Липсва отбелязване и че този кабинет е кабинет на ОО "КД-ДАИ" Враца. С писмо рег. № 11-05-10782/21 от 25.05.2016 г., административният орган, чрез своя процесуален представител заявява, че този кабинет е на ОО "КД-ДАИ" Враца. В хода на съдебното производство органът представя видеозапис от изпита на 08.12.2014 г. на електронен носител; схема на разположение на кандидатите в залата; изпитния лист на Д. Г. Б.; методика за провеждане на изпитите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство, утвърдена от изпълнителния директор на агенцията. От Д. Б. е ангажиран свидетел, явил се на същия теоретичен изпит, от чиито показания не се установяват релевантни за спора факти. Съдът извършва оглед на вещественото доказателство – диск с видеозапис от теоретичния изпит на 08.12.2015 г. като констатира, че е налице размяна на изпитните тестове между кандидат № 17 и кандидат № 18 – Д. Г. Б.. Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и нарушение на материалния закон. Изложил е мотиви, че извършването на проверка на записа от проведения теоретичен изпит за придобиване на правоспособност за управление на МПС, не може да бъде неограничено във времето. Посочил е, че Наредба № 38 и ЗДвП не предвиждат изричен срок, в който следва да бъде извършен преглед на записа и в случай на установено нарушение - да бъде анулиран теоретичният изпит, но позовавайки се на целта и логиката на закона е направил заключение, че това следва да стане във времето между теоретичния и практическия изпит, тъй като до практически изпит се допуска само лице, издържало теоретичния. В конкретния случай на 16.01.2015 г. Д. Г. Б. е издържал практическия изпит и му е издадено свидетелство за управление. Непредставянето на доказателства от административния орган за правилността на съхранение на диска, въз основа на който е издадена оспорената заповед, първоинстанционният съд счита за обстоятелство, което го дисквалифицира като годно доказателствено средство, като заключава, че пред съда не се е установила неговата достоверност. Въз основа на това съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорената заповед и я отменя. Решението е неправилно. Разпоредбата на чл. 152, ал. 1, т. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) оправомощава министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията с наредба да определи условията и реда за провеждане на изпитите на кандидатите за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство. В изпълнение на това правомощие е приета Наредба № 38. За да приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна, съдът се мотивира с неспазване от органа на изискванията за съставяне и съхраняване на видеозаписа от проведения теоретичен изпит. Съгласно чл. 12, ал. 4 от Наредба № 38 помещението, в което се провежда теоретичният изпит трябва да бъде оборудвано със система за видеонаблюдение. В разпоредбата са посочени и изискванията към системата за видеонаблюдение. Следователно, нормативен акт регламентира изрично реда за създаване на веществено доказателство. Това нормативно разрешение е в съответствие с чл. 39, ал. 1 от АПК, който допуска веществени доказателствени средства в административното производство. От огледа на приетото по делото веществено доказателство е видно, че съставеният видеозапис отговаря на нормативните изисквания – осигурен е запис на изображенията, звука, датата и часа, възможност за последващо разглеждане и прослушване, разположението на камерите е такова, че осигурява запис на действията на всички участници в изпита и записът е непрекъснат. От извършения от съда оглед на вещественото доказателство са безспорно установени датата на провеждане на изпита, която съвпада с датата, установена от писмените доказателства по делото; установено е участието на ответника по делото – Д. Г. Б. в изпита, мястото, което е заемал в помещението - № 18, както и факта, че в 12: 27 часа е разменил изпитния си тест с кандидат № 17, установен от представените от административния орган писмени доказателства като В. Б. В.. Така установените от огледа на вещественото доказателство факти не са били оспорени от ответника по касация. Огледът е извършен в съдебно заседание, в присъствието на Д. Г. Б. и на неговия адвокат, като Б. се е разпознал на записа и това изрично е отразено в протокола от проведеното съдебно заседание. Вярно е, че съгласно чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 38 изпълнителният директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" определя със заповед лицата, които архивират и съхраняват записите от теоретичните изпити и реда за прегледа им. Такава заповед касаторът не е представил по делото, но от този факт не може да се направи извод за недопустимост на доказателственото средство. Доказателственото средство е създадено в съответствие с изискванията на нормативния акт – чл. 12, ал. 4 от Наредба № 38. Ответникът в настоящото производство не е оспорил неговата автентичност. Ако ответникът в настоящото производство е считал, че вещественото доказателство не е автентично е имал възможността да го оспори като поиска назначаването на съдебна експертиза, която да установи манипулиран ли е записът. Наред с това следва да се посочи, че съгласно чл. 11, ал. 3 от Наредба № 38, редакция към датата на провеждане на изпита – 08.12.2014 г., теоретичният изпит се провежда и в кабинети на съответното регионално звено на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация", които отговарят на нормативните изисквания, в т. ч. и на изискванията за видеонаблюдение. Процесният изпит е проведен именно в кабинет на изпълнителната агенция, видно от посоченото в самия протокол № 770/08.12.2014 г. По делото не се твърди, че изпитът е проведен в кабинет, който не отговаря на нормативните изисквания. При неоспорване на автентичността на записа от страна на ответника, съдът, ако е имал съмнения относно автентичността му, е следвало да упражни правомощията си по чл. 171, ал. 2 от АПК и служебно да назначи експертиза за проверка на автентичността на записа, но без вещественото доказателство да е било предмет на специална проверка за автентичност от компетентно вещо лице съдът няма основание да приема, че е негодно доказателство само защото органът не е представил заповед за определяне на лицата, които архивират и съхраняват записите. Установяването по делото на имената на лицата, на които е възложено архивирането и съхраняването на записите е факт, който сам по себе си няма да докаже автентичността на записа. С оглед на изложеното изводът на съда, че липсата на заповедта по чл. 53а, ал. 2 от Наредба № 38 прави представеното веществено доказателство негодно доказателствено средство е неправилен. Вярно е, както сочи и съдът, че целта на осъществявания контрол чрез камерите за видеонаблюдение е да се допуснат до практически изпит само тези кандидати, които законосъобразно са издържали теоретичния изпит. Но, вярно е също, както сочи и касаторът, че правомощието на изпълнителния директор за контрол не е времево ограничено до провеждане на практическия изпит. Разбира се, въпрос на добра администрация е своевременното осъществяване на контрол, но извършването на контрол след провеждането на практическия изпит само по себе си не е нарушение на материалноправна норма. То не е и несъответно на целта на закона, защото основната цел на провеждания изпит е правото за управление на моторно превозно средство да бъде предоставено само и единствено на лица, които са издържали – сами и без използването на нерегламентирана чужда помощ, теоретичния изпит, защото това е законовата гаранция за упражняване на дейността, която по принцип е източник на повишена опасност. За да приеме, че оспорената заповед е незаконосъобразна съдът посочва, че същата е и в нарушение на чл. 54 от Наредба № 38. Съдът отбелязва, че в изпитния протокол няма вписани никакви забележки, което обосновавало извод за законосъобразност на проведения изпит. Съгласно чл. 54 от Наредба № 38, когато членът на комисията при провеждане на практическите изпити или ръководителят на учебния център, представил кандидати за изпит, считат, че са допуснати нарушения при провеждането на изпитите, вписват забележка в изпитния протокол и най-късно до края на следващия работен ден писмено уведомяват ръководителя на регионалното звено на изпълнителната агенция. Видно от съдържанието на разпоредбата тя, първо, е относима за практическия изпит. И второ, дори и да се приеме, че е относима и за теоретичния изпит, то неустановяването от присъствалото длъжностно лице на извършената замяна на изпитните листа в момента на изпита не значи, че замяната не е извършена. Както е установил и съдът при огледа на видеозаписа замяната е извършена. Фактът, че това е станало по начин, който е напълно възможно да не бъде установен от присъстващото длъжностно лице не значи неизвършването му. Именно поради това е и въведена системата за видеонаблюдение. Обективното несъвършенството на физическия контрол, осъществяван от физическо лице, законодателят е елиминирал чрез въвеждането на непрекъснато видеонаблюдение. Именно при проверката на записа на изпита могат да се установят нарушения, които осъществяващото изпита длъжностно лице не е забелязало. Както сочи и съдът в мотивите си, целта на видеонаблюдението е да се постигне максимална сигурност, че лично и без нерегламентирана помощ всеки един кандидат за придобиване на правоспособност да управлява моторно превозно средство ще издържи теоретичния изпит. С оглед на изложеното, неустановяването от осъществяващия изпита на процесното нарушение и невписването в протокола е ирелевантен факт за законосъобразността на оспорената заповед. Видно от изложеното по делото е надлежно установено извършеното от ответника по касация нарушение – решаването на тест, който е индивидуализиран и обозначен съгласно изискванията на чл. 38, ал. 2 от Наредба № 38, но е предоставен за решаване от друг кандидат – В. В.. В хода на административното производство органът не е допуснал съществени нарушения на административнопроизводствените правила и актът му е съответен на материалния закон и на неговата цел. Това прави обжалваното решение неправилно и като такова следва да бъде отменено. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. Изложеното по-горе прави оспорената заповед законосъобразна, поради което жалбата на Д. Г. Б. следва да бъде отхвърлена. С оглед на изхода от спора, направено от касатора искане и на основание чл. 143, ал. 4 от АПК и Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. на Върховния административен съд по тълкувателно дело № 5/2009 г. съдът следва да осъди Д. Г. Б. да заплати на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" – юридическото лице, в чиято структура се намира органът – касатор, направените по делото разноски за юрисконсултско възнаграждение. Размерът на същото съдът определя на 500, 00 лв. на основание чл. 8, ал. 3 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, седмо отделение