Решение № 6521 от 29.6.2022 г. на ВАС, II о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на З. Попова от гр. София, чрез пълномощника адв. И. Станимирова, срещу Решение 1930 от 02.12.2021 г., постановено по адм. дело 1607/2020 г. по описа на Административен съд Бургас, с което е отхвърлена жалбата й против отказ за съгласуване и одобряване на идеен инвестиционен проект за обект Сгради за отдих и курорт Света Марина Премиум Клуб етапно строителство. Сграда Б и сграда В I ви етап, сграда А II-ри етап в УПИ ХХ-35010 /имоти с идентификатори 67800.35.137 и 67800.35.138/, м. Света Марина в землището на гр. Созопол, обективиран в писмо изх. УТ-2112-165-1/02.07.2020 г. на главния архитект на Община Созопол, както и е осъдена да заплати разноски по делото. В касационната жалба се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК неправилност и необоснованост на съдебното решение, поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Твърди се, че съдът неправилно е приел за мотивиран оспорения отказ, доколкото в него не са изложени мотиви в какво конкретно се изразява несъответствието на проекта с предвижданията на действащия подробен устройствен план /ПУП/ и издадената виза за проектиране, както и с предвижданията на действащия Общ устройствен план /ОУП/. Излагат се доводи за неправилност и необоснованост на извода на съда за приложимост по отношение на процесния имот на режима за застрояване за зона А, установен в чл. 10, ал. 3 във връзка с чл. 10, ал. 1 от Закона за устройство на Черноморското крайбрежие /ЗУЧК/. Възразява се също така, че позовавайки се на необоснованото и неправилно заключение на вещото лице, съдът достига до редица неправилни изводи в съдебното решение, както и прави недопустима преценка на законосъобразността на одобрения ПУП ПРЗ и издадената виза за проектиране от 05.08.2019 г., както и неправилно прилага § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЧК и норми, които не са били действащи към датата на издаване на административния акт. Претендира се отмяна на съдебното решение и решаване на спора по същество, както и присъждане на разноски по делото за две съдебни инстанции. Ответникът главен архитект на Община Созопол, редовно призован, чрез процесуалния си представител адв. Репуц, изразява становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в писмен отговор, както и претендира присъждане на разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд /ВАС/, състав на второ отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведеното касационно основание съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, жалбата е основателна. Производството пред административния съд е образувано по жалба, подадена от З. Попова, срещу отказ за съгласуване и одобряване на идеен инвестиционен проект за обект Сгради за отдих и курорт Света Марина Премиум Клуб етапно строителство. Сграда Б и сграда В I ви етап, сграда А II-ри етап в УПИ ХХ-35010 /имоти с идентификатори 67800.35.137 и 67800.35.138/, м. Света Марина в землището на гр. Созопол, обективиран в писмо изх. УТ-2112-165-1/02.07.2020 г. на главния архитект на Община Созопол. Отказът е мотивиран с ненанасяне в ПУП, одобрен със заповед Z-1396/23.10.2008 г. на кмета на Община Созопол, във визата за проектиране от 05.08.2019 г., както и в представената проектна документация част Архитектура на границата на охранителна зона А, определена съгласно ЗУЧК и специализираната карта на Черноморското крайбрежие, изготвена от Агенцията по геодезия, картография и кадастър /АГКК/. В мотивите се цитират разпоредбите на § 6 и § 8 от ПЗР на ЗУЧК, както и се сочи, че градоустройствените показатели в частта от проекта, попадаща в зона А не съответстват на допустимите устройствени изисквания на територията, съгласно ЗУЧК. В хода на съдебното производство административният съд е допуснал и приел съдебно-техническа експертиза, която е била оспорена от жалбоподателката. Съгласно заключението на вещото лице процесният УПИ ХХ-35010 попада по ОУП на гр. Созопол в устройствена зона Ок-4/26, определена като територия за курорт и допълващи дейности със следните параметри на застрояване: кота корниз 10 м.; плътност на застрояване макс. 30 %; интензивност на застрояване /Кинт/ - 1.0; необходима озеленена площ мин. 50 %, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност, както и по отношение на отразената в ОУП граница между зони А и Б по ЗУЧК част от УПИ-то попада в зона А, за която се прилагат следните устройствени показатели по ЗУЧК: кота корниз 7.50 м.; плътност на застрояване макс. 20 %; Кинт 0.5; необходима озеленена площ мин. 70 %, като половината от нея трябва да бъде осигурена за дървесна растителност. Според вещото лице представеният за одобрение проект не отговаря на ПУП ПЗ за УПИ ХХ-35010, одобрен със заповед Z-1396/23.10.2008 г. на кмета на Община Созопол, тъй като проектното решение предвижда застрояване в целия УПИ, включително и за частта, попадаща в зона А по ЗУЧК при показатели на застрояване за зона Б по ЗУЧК, а по ПУП ПЗ за това УПИ е предвидено застрояване, ситуирано в дъното само в частта от имота, попадаща в зона Б по ЗУЧК. Констатирано е от вещото лице също така, че внесеният за одобряване инвестиционен проект е съобразен с вписаните във визата за проектиране 52/05.08.2019 г. показатели за застрояване. За да отхвърли жалбата срещу оспорения отказ Административен съд Бургас е приел, че същият е издаден от компетентен орган в установената форма и съдържа, макар и кратки, мотиви, както и е постановен без допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила и в съответствие с материално-правните норми. В подкрепа на тези си изводи първоинстанционният съд е изложил мотиви относно несъответствието на представения за одобряване инвестиционен проект с предвижданията на действащия ПУП - ПРЗ и ОУП на гр. Созопол, както и с правилата и нормативите по устройство на територията. Позовавайки се на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, съдът е приел, че процесният УПИ ХХ-35010, съставляващ имоти с идентификатори 67800.35.137 и 67800.35.138, попада частично в охранителна зона А и частично в охранителна зона Б по ЗУЧК, поради което в съответствие с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ следва идейният инвестиционен проект да бъде съобразен с установените изисквания за строителство в охранителните зони по ЗУЧК. Прието е от съда още, че УПИ ХХ-35010, макар и с променено предназначение, не попада в границите на населеното място, а в територия за курорт и допълващи дейности, както и не попада в съществуващи регулационни граници на населеното място гр. Созопол, и остава извън територията, предвидена за бъдещо разширение. Съдът е приел също така, че независимо от това, че процесният имот по действащия ОУП попада в устройствена зона Ок-4/26, то доколкото имота попада в охранителни зони А и Б, на основание чл. 57 от Правилата и нормативите за прилагане на ОУП на гр. Созопол /ПНП/, то устройството и застрояването му следва да бъде определено съобразно изискванията за тези зони, регламентирани с допълнителни режими в Приложение 1 към чл. 7, ал. 1 и чл. 8, ал. 1 от ПНП, които за зона А са: кота корниз до 7.50 м., Пзастр. макс. 20 %, Кинт - 0.5, Позел. мин. 70 %, половината от която да бъде осигурена за дървесна растителност. С оглед на това е обосновал извод, че с внесения за съгласуване идеен инвестиционен проект са предвидени параметри на застрояване, които макар и да са в рамките на определените с ПУП ПЗ от 2008 г. не съответстват на тези, установени за зона А, а съгласно § 24, ал. 1 от ПЗР на ЗИД на ЗУЧК подробният устройствен план запазва действието си, но на основание § 6 от ПЗР на ЗУЧК са приложими специалните правила на този закон, доколкото ПУП е одобрен след влизането в сила на закона. Съдът е констатирал и несъответствие между предвиденото по ПУП ПЗ от 2008 г. със задължителни линии застрояване на една 3-етажна сграда в частта от имота, попадаща изцяло в охранителна зона Б по ЗУЧК, и предвиденото с идейния проект застрояване на целия имот, включително и в частта, попадаща в зона А. Според съда идейният проект е изработен в съответствие с визата от 05.08.2019 г., но не е изпълнено от нейния издател изискването на чл. 140, ал. 2 от ЗУТ за нанасяне на линиите на застрояване, определени с ПУП, както и не е налице хипотезата на чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, тъй като в случая с визата се предвижда застрояване и за частта на имота, попадащ в зона А по ЗУЧК с параметри, определени за зона Б. Съдът се е позовал и на отменената разпоредба на чл. 48в от Наредба 7 от 22.12.2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони, която до влизане в сила на ЗУЧК също е регламентирала забрани за строителство по отношение на определени зони. Така постановеното решение е незаконосъобразно, поради неправилно тълкуване и прилагане на материално-правните норми към изяснената по делото фактическа обстановка. Предмет на съдебен контрол в първоинстанционното производство е отказ на главния архитект на Община Созопол да одобри идеен инвестиционен проект за обект Сгради за отдих и курорт Света Марина Премиум Клуб етапно строителство. Сграда Б и сграда В I ви етап, сграда А II-ри етап в УПИ ХХ-35010, м. Света Марина в землището на гр. Созопол, който отказ е мотивиран с това, че в ПУП за УПИ ХХ-35010, одобрен със заповед Z-1396/23.10.2008 г. на кмета на Община Созопол, във визата за проектиране от 05.08.2019 г., както и в представената проектна документация част Архитектура от 23.06.2020 г., не е нанесена границата на зона А, съгласно ЗУЧК и специализираната карта на Черноморското крайбрежие, изготвена от АГКК, поради което градоустройствените показатели на инвестиционния проект в частта, попадаща в зона А, не съответстват на изискванията на ЗУЧК. Безспорно е установено по делото, че една част от УПИ ХХ-35010 попада в зона А, а друга част в зона Б, съгласно одобрената през 2015 г. специализираната карта на Черноморското крайбрежие и одобрения през 2016 г. ОУП на Община Созопол, както и че по ПУП, одобрен със заповед Z-1396/23.10.2008 г. на кмета на Община Созопол, за УПИ ХХ-35010 е било предвидено застрояване на една 3-етажна сграда, ситуирана в частта на имота, попадаща в зона Б по ЗУЧК. От приетите по делото писмени доказателства, включително и от приетата съдебно-техническа експертиза, се установява също така, че за процесното УПИ е била издадена от главния архитект на Община Созопол, на основание чл. 140, ал. 3, във връзка с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, виза за проектиране на сгради за отдих и курорт 52/05.08.2019 г., като внесеният за одобряване идеен инвестиционен проект съответства на вписаните в тази виза показатели на застрояване. При така установеното по делото неправилно административният съд приема, че оспореният отказ е издаден при спазване на административно-производствените правила и в съответствие с приложимите материално-правни норми. Съгласно чл. 141, ал. 3 от ЗУТ отказ за съгласуване на идеен инвестиционен проект може да се прави само по законосъобразност, както и съгласно разпоредбата на чл. 146 от ЗУТ отказ да се одобри инвестиционен проект се прави само по законосъобразност, като се посочват конкретните мотиви за това. Изискванията за одобряване на инвестиционните проекти са посочени в чл. 141 чл. 145 от ЗУТ, както и в Наредба 4/21.05.2001 г. за обхвата и съдържанието на инвестиционните проекти. В съответствие с чл. 142, ал. 2 и ал. 5, т. 1 и т. 2 от ЗУТ, за да бъде съгласуван и одобрен един идеен инвестиционен проект, то следва същият да съответства на предвижданията на подробния устройствен план, както и на правилата и нормативите по устройство на територията. В процесния случай, доколкото УПИ ХХ-35010 попада в охранителни зона А и зона Б по ЗУЧК, административният орган е мотивирал отказа си с несъответствие на градоустройствените показатели по инвестиционния проект с тези, определени за зона А, съгласно ЗУЧК, т. е. несъответствие с предвижданията на подробния устройствен план /чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ/. Действително, в чл. 10, ал. 3, т. 2 от ЗУЧК са определени пределно допустимите устройствени показатели за зона А, които следва да се спазват при устройството и застрояването на поземлените имоти, попадащи в тази зона. Доколкото обаче устройството и застрояването на имотите следва да бъде определено с подробен устройствен план план за регулация и застрояване, то нормативните изисквания по чл. 10, ал. 3, т. 2 от ЗУЧК, касаещи допустимите параметри на застрояване плътност, интензивност, минимална озеленена площ и характер на застрояване, трябва да се спазят при изработването и одобряването на ПУП за конкретния имот, с който ПУП впоследствие следва да се съобрази изготвянето на инвестиционния проект. С оглед на това при проверката за съответствие на процесния идеен инвестиционен проект с изискването на чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ, във вр. с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ, главният архитект на Община Созопол е следвало да извърши преценка за съответствие на проекта с действащия за УПИ ХХ-35010 подробен устройствен план, като в това производство органът не би могъл също така да преценява съответствието на влязъл в сила ПУП с изискванията за зона А по ЗУЧК и спазването на § 6 и § 8 от ПЗР на ЗУЧК. Предвид на това обаче, че в конкретния случай по делото се установява, че след одобряване на ПУП ПРЗ за процесния имот е била издадена виза за проектиране 52/05.08.2019 г., то административният орган е следвало да извърши преценката за съответствие на инвестиционния проект с градоустройствените показатели въз основа на предвижданията на издадената виза за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ. Това е така, тъй като с визата за проектиране по чл. 140, ал. 3 от ЗУТ, която е различна от тази по чл. 140, ал. 2 от ЗУТ, предвижданията на плана се допълват или изменят, като се предвижда различно застояване в случаите, в които законът допуска това, т. е. тази виза замества предвижданията на подробния устройствен план и става част от него, поради което инвестиционният проект се съгласува за съответствие с предвиденото по визата, съгласно чл. 142, ал. 5, т. 1 от ЗУТ. С оглед на това неправилно първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на оспорения отказ с неспазване на изискванията на ОУП на Община Созопол и предвиденото застрояване за УПИ ХХ-35010 с ПУП ПРЗ, одобрен със заповед Z-1396/23.10.2008 г. на кмета на Община Созопол. По отношение на констатирано несъответствие на инвестиционния проект с ОУП следва да се има предвид, че подробният устройствен план е този, който трябва да съответства на общия, а не инвестиционният проект, както и че изрично в чл. 108, ал. 1 от ЗУТ е регламентирано, че именно предвижданията на подробните планове са задължителни за инвестиционното проектиране. Разпоредбата на чл. 104, ал. 3 от ЗУТ предвижда също така, че ОУП няма пряко приложение за разрешаване на строителство. Доколкото също така законосъобразността на административния акт се преценява според фактическите основания за издаването му, извеждането на предполагаемата воля на органа от съда, допълването или заместването на липсващите мотиви в съдебната фаза на производството, включително с използването на експертни познания, е недопустимо. Поради и това част от изложените от съда мотиви за несъответствия на процесния инвестиционен проект са неотносими към конкретния казус, тъй като такива фактически и правни основания изобщо не се съдържат в оспорения административен акт. В случая визата за проектиране от 05.08.2019 г. на главния архитект на Община Созопол, послужила за изработване на процесния инвестиционен проект, е издадена на основание чл. 140, ал. 3, във вр. с чл. 134, ал. 6 от ЗУТ, поради и което именно този акт е бил основата за извършване от компетентния орган на преценката за съответствие по чл. 142, ал. 5, т. 1, във връзка с чл. 142, ал. 2 от ЗУТ при одобряване на инвестиционния проект и при издаване на последващото разрешение за строеж. При тази преценка единственото условие, което административният орган е следвало да съобрази е дали визата за проектиране е влязла в сила и е могла да произведе своето правно действие, тъй като изрично нормата на чл. 140, ал. 3, изр. второ от ЗУТ предвижда, че виза, като процесната следва да бъде съобщена на заинтересованите лица по чл. 131 от ЗУТ. В случай, че тази виза не е била оспорена и е влязла в сила към датата на одобряване на инвестиционния проект, административният орган е трябвало да съобрази съответствието на проекта с нея, което и съответствие по делото се установява, че е налице, видно от заключението на вещото лице по приетата съдебно-техническа експертиза. В този случай само при установена разлика в параметрите на допустимото застрояване, както и разположението на сградите във внесения за одобряване инвестиционен проект спрямо тези по издадената виза за проектиране, ще е налице основание за постановяване на отказ за съгласуването и одобряването му. Следва да се има предвид също така, че дали визита за проектиране е законосъобразна и със същата е възможно да се допусне застрояване по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ при спазване изискванията на чл. 10 от ЗУЧК, е въпрос, който може да бъде предмет на спора само в производството по оспорване на тази виза, подлежаща на самостоятелен съдебен контрол, но не и в производството по съгласуване и одобряване на инвестиционен проект. В тази връзка неправилно от първоинстанционния съд е обсъждано основанието по чл. 134, ал. 6 от ЗУТ за издаване на визата за проектиране от 05.08.2019 г. и е извършен недопустим косвен съдебен контрол в производство по оспорване на отказ за одобряване на инвестиционен проект. Косвен съдебен контрол в съдебно-административното производство по отношение на административни актове е принципно недопустимо, като процесуалните закони допускат по изключение косвен съдебен контрол единствено в хипотезата на чл. 17 от ГПК, но настоящия случай не е такъв. Извън правомощията на решаващия състав е било осъществяването на косвен съдебен контрол за законосъобразност на издадената виза за проектиране и игнорирането на нейните правни последици в случай, че е била надлежно съобщена по реда на чл. 140, ал. 3, изр. второ от ЗУТ и е влязла в сила. Изложеното мотивира отмяната на обжалваното решение и на потвърдения с него отказ за одобряване на идеен инвестиционен проект и издаване на разрешение за строеж и връщането на преписката на административния орган за ново произнасяне чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2, чл. 222, ал. 1 и чл. 173, ал. 2, във вр. чл. 228 от АПК, от етапа на разглеждане на инвестиционния проект при спазване на дадените указания, включително и относно наличието на влязла в сила виза за проектиране, и извършване на преценка относно съответствието на изготвения идеен инвестиционен проект, чието одобряване се иска, с предвиденото застрояване в процесния имот. При основателност на касационната жалба в полза на З. Попова следва да бъдат присъдени заявените в срок съдебни разноски за две съдебни инстанции в размер на общо 2950 лева, представляващи реално заплатено адвокатско възнаграждение за две съдебни инстанции в размер на 1920 лева, внесен депозит за вещо лице в размер на общо 950 лева и внесена държавна такса в размер на общо 80 лева, съгласно приложен по делото списък на разноски по чл. 80 от ГПК с платежни нареждания и фактури. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ, във вр. чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, второ отделение,