Решение № 829 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2014 г.

Решение № 829 от 26.01.2015 г. на ВАС по адм. д. № 6363/2014 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е по чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационната жалба на началника на Регионален отдел "Инспекция за държавен технически надзор" (ИДТН) - Западна България при Главна дирекция "ИДТН", Държавна агенция за метрологичен и технически надзор (ГДМТН), против решение № 415/19.02.2014 г., постановено по адм. д. № 1002/2013 г. по описа на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед № 67-00-10188/20.11.2013 г. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт поради постановяването му при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост- отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че съдът не е обсъдил в съвкупност представените по делото доказателства, наведените доводи и възражения и е достигнал до необоснован извод за незаконосъобразност на оспорения административен акт. Подробно излага твърдения по същество във връзка с фактическите установявания на административния орган. Иска отмяна на решението, при което подадената от "РАКОМС-2" ООД жалба бъде отхвърлена като неоснователна. Ответникът - "РАКОМС-2" ООД със седалище в гр. Хасково, не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: С оспорената пред първоинстанционния съд заповед № 67-00-10188/20.11.2013 г. на началника на РО "ИДТН" - Благоевград е приложена принудителна административна мярка на "РАКОМС-2 " ООД по чл. 41, ал. 1, т. 2 от Закона за техническите изисквания към продуктите (ЗТИП), с която е наредено на дружеството незабавно да спре от експлоатация подвижна работна площадка - стрелкови тип, монтирана на ремарке с ДК№ Х 0092 ЕЕ, с максимална товароподемност 200 кг. Според административния орган, дружеството е допуснало експлоатация на техническото съоръжение с повишена опасност, което не е регистрирано, без първоначален технически преглед от органите за технически надзор; машината се обслужва от лица, които не притежават правоспособност "Машинист на подвижни работни площадки". С тези действия, според издателя на акта, дружеството е нарушило разпоредбите на чл. 46, ал. 2, т. 3 и чл. 44 ЗТИП. За да се произнесе, административният съд е дал подробни указания на страните за това какви факти и обстоятелства следва да докажат и какви относими доказателства да ангажират във връзка с изразените от тях становища. Съдът е обсъдил представените по делото доказателства, от които е установил, че органът - с писмо от 18.11.2013 г., е дал указания на "РАКОМС-2" ООД във връзка с извършената проверка, да представи в тридневен срок техническо досие и ревизионна книга на подвижната работна площадка, монтирана на описаното ремарке. Писмото е получено от адресата на 21.11.2013 г., т.е. срокът за изпълнение на указанията е до 25.11.2013 г. В противоречие със своите действия, административният орган е издал оспорената заповед още на 20.11.2013 г., без да даде процесуална възможност на дружеството да изпрати исканите документи. Част от тях са представени в хода на съдебното производство. Въпреки изричните указания на съда, административният орган не е ангажирал доказателства във връзка с изложените в придружителното писмо от 30.01.2014 г. факти и обстоятелства за издаване на заповедта. Тези твърдения по същество касаторът поддържа и пред настоящата инстанция, като също не е представил доказателства в тази насока. При тези данни първоинстанционният съд е приел от правна страна, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, но в нарушение на предписаната от закона форма - заповедта не е мотивирана съгласно чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК и при издаването й са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Заключил е, че органът не е описал конкретно съоръжението с повишена опасност; не е мотивирал правния си извод за допуснати нарушения по чл. 46, ал. 2, т. 3 и чл. 44 ЗТИП. Решението е правилно. Касационната инстанция приема, че в оспорената заповед е посочено конкретното съоръжение с повишена опасност, за което са констатирани несъответствия и нарушения в експлоатацията му - подвижна работна площадка - стрелкови тип, монтирана на ремарке с ДК№ Х 0092 ЕЕ, с максимална товароподемност 200 кг. Разпоредбата на чл. 32 ЗТИП дефинира видовете съоръжения с повишена опасност по смисъла на този закон, като в тях законодателят е включил и повдигателни съоръжения, които имат технически характеристики и параметри, определени с Наредбата за безопасната експлоатация и техническия надзор на повдигателни съоръжения. По смисъла на чл. 2, ал. 1, т. 7 от тази Наредба подвижната работна площадка е повдигателно съоръжение. В оспорения акт е описан типа на площадката и мястото на нейния монтаж. Но настоящият състав споделя правния извод на първоинстанционния съд, че оспореният административен акт е издаден при съществени нарушения на процесуалните правила и в отсъствие на мотиви. Такива органът не е изложил и в придружаващи го писма, документи, протоколи, от които могат да се установят фактическите основания за прилагане на принудителната административна мярка. Въпреки указанията на административния съд, първоинстанционният ответник не е представил никакви доказателства във връзка с твърденията си, че е извършена проверка на съоръжението, експлоатирано от "РАКОМС-2" ООД; кога е извършена, от кое длъжностно лице, какви са направените констатации; кои са лицата, обслужвали работната площадка, за които органът твърди, че нямат специална правоспособност. Съгласно разпоредбата на чл. 44 ЗТИП, ползвателите на съоръжения с повишена опасност са длъжни да осигурят обслужването им от персонал, който има необходимата квалификация и/или правоспособност. Броят на персонала се определя в проектите на строежите, в които ще се монтират съоръженията, или от органите за технически надзор. Никъде в заповедта не е посочено лицето, което е експлоатирало съоръжението с повишена опасност, като не е уточнено дали е неквалифицирано или неправоспособно. Посоченото в акта основание по чл. 46, ал. 2, т. 3 ЗТИП сочи на нарушение от страна на дружеството, което е допуснало експлоатация на съоръжението, без да е регистрирано и без извършен първоначален технически преглед. В хода на съдебното производство дружеството е представило исканите документи, издадени на 25.10.2013 г. Тъй като нито органът е посочил в заповедта, нито от данните по преписката е видно кога е извършена проверката и към кой момент са констатирани описаните нарушения, не може да се установи категорично дали дружеството е предприело действия за спазване на нормативните изисквания след спиране експлоатацията на съоръжението или не е допуснало описаните в акта нарушения. Още повече, че е било лишено от възможността да представи поисканите му доказателства на административния орган. Мотивите представляват конкретните съображения на органа, в които той следва да посочи какви фактически констатации е направил, въз основа на какви доказателства и как прилага към тях правната норма. Фактическите и правни съображения на акта не могат да бъдат общи разсъждения. В конкретния случай органът е посочил общи нарушения, без да изложи фактите, довели го до извод за допуснатите нарушения на специалния закон. Като е приел, че оспорената заповед е издадена в нарушение на процесуалните правила и при липса на фактически основания за прилагане на принудителната административна мярка и я е отменил като незаконосъобразна, Административният съд - Благоевград е постановил правилно решение, което следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд