Решение № 8397 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2017 г.

Решение № 8397 от 30.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 4555/2017 г., VIII о., докладчик председателят Мирослав Мирчев Производството е образувано по касационна жалба на дирекция "ОДОП" - С. при ЦУ на НАП против решение № 8368/28.12.2016 г. на Административен съд С. - Град, I отд., 10 състав, постановено по адм. д. № 10008/2016 г. на този съд и по частна жалба на същата дирекция против определение № 1394/01.03.2017 г. на АССГ, постановено по цитираното дело. С решение № 8368/28.12.2016 г. на Административен съд С. - Град, I отд., 10 състав, постановено по адм. д. № 10008/2016 г. на този съд е отменен акт за прихващане и/или възстановяване № 1401464/28.. 04. 2014 г., издаден от орган по приходите в ТД на НАП - С., в частта му, с която се определят публични задължения на лицето, определени по подадените коригиращи декларации, както и в частта му за периодите, извън тези по 2007 г. и по 2008 г. (публични задължения по декларация обр. 6 от 12.12.2011 г. - в размер на 0, 79 лв., 58, 39 лв., 4. 66 лв.) по декларация обр. 1 от 12.12.2011 г. - в размер на 244, 80 лв., по декларация обр. 6 от 12.12.2011 г. - в размер на 86, 39 лв., 72 лв., по декларация обр. 6 от 25.10.2011 г. - в размер на 5 лв., по декларация обр. 6 от 14.12.2013 г. - в размер на 644,64 лв., 389,59 лв., 223, 65 лв., по декларация обр. 1 от 23.04.2014 г. - в размер на 97, 30, 00 лв., по декларация обр. 1 от 24.03.2014 г. - в размер на 30.00 лв., по декларация обр. 6 от 12.12.2011 г. - в размер на 0, 27 лв., 13, 88 лв., 1, 58 лв., 82, 96 лв., 20, по декларация обр. 6 от 14.12.2013 г. - в размер на 72, 27 лв., 43,52 лв., 29,35 лв., ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ от 19.11.2013 г. - в размер на 9, 36 лв., декларация обр. 1 от 27.12.2013 г. - в размер на 0, 10 лв., 0, 05 лв., 0, 03 лв., декларация обр. 1 от 27.01.2014 г - в размер на 0, 17 лв., 0, 09 лв., 0, 70 лв., декларация обр. 1 от 25.02.2014 г. - в размер на 0, 79 лв., 0,39 лв., 0,52 лв., декларация обр. 1 от 24.03.2014 г. - в размер на 0, 35 лв., 0, 17 лв., 0, 28 лв., декларация обр. 1 от 23.04.2014 г. - в размер на 0, 08 лв., 0, 04 лв., 0,03 лв., декларация обр. 1 от 25.11.2013 г. - в размер на 0, 27 лв., както и в частта му на извършено прихващане със сумата от 56,28 лева. Касаторът твърди, че решението в тази негова обжалвана част е неправилно по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК, като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Предвид измененията в ДОПК и с оглед констатирани недекларирани задължения на лицето за осигурителни вноски, водещи до пренареждане на задълженията по единната сметка на 23.12.2013 г., като краен резултата било установено, че задълженията по декларация обр. 6 от 2012 г. се погасяват, а задълженията за осигурителни вноски за 2007 г. и за 2008 г. остават дължими. В изпълнение указанията на предишния състав на ВАС, Осмо отделение е било изслушано заключение по ССчЕ, което не е оспорено. Според касатора в случая не са определени нови данъчни задължения, а са прихванати съществуващи и декларирани от самото лице публични вземания. Производството било образувано след изрично искане на А. В. и след подаване на коригиращи декларации за периодите 2007 г. и 2008 година. Касаторът претендира отмяна на съдебното решение в тази му част. С определение № 1394/01.03.2017 г. на АССГ, I отд., 10 състав, по адм. д. № 10008/2016 г. е допълнено решение № 8368/28.12.2016 г. на същия съд, като е осъдена НАП да заплати на А. А. В., на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноските по делото в размер на 388, 66 лева. Частният жалбоподател твърди, че определението е неправилно, защото в първоинстанционното производство не е било направено искане за присъждане на разноски. Жалбоподателят А. В. не била представлявана от адвокат и не е направила реално разноски по делото, не е установила размерът им. Според частният жалбоподател адвокатското възнаграждение е прекомерно по размер, с оглед правната и фактическа сложност на делото. Ответникът по двете жалби - А. А. В. е подала писмени отговори срещу тях. В. е пледирала в съдебно заседание за отхвърляне на жалбите и присъждане разноски. Представителят на ВАП дава мотивирано заключение за неоснователност на КЖ против решението и на ЧЖ срещу определението. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на КЖ и на ЧЖ, валидността, допустимостта на съдебните актове, тяхната правилност на предявените основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК прие за установено следното: Касационната и частната жалби са подадени от страни по делото, в срок и са допустими. Разгледани по същество КЖ е неоснователна, а ЧЖ е основателна поради следните съображения. Делото е на етап второ касационно производство пред ВАС, Осмо отделение. С влязло в сила решение № 10416/06.10.2016 г. състав на ВАС, Осмо отд. по адм. д. № 3859/15 г. е отменил решение № 728/11.02.2015 г. по адм. д. № 11403/14 г. по описа на АССГ, връщайки делото за ново разглеждане от друг състав на съда. Касационната инстанция е дала указания за назначаване на експертиза, която след проверка по партидата на лицето на декларираните и внесени задължения за данъчни и осигурителни вноски да изчисли какви са действителните задължения на В. за съответните периоди, кои от тях са изплатени, кои са прихванати/възстановени, има ли неизплатени задължения, респективно има ли подлежащи на прихващане суми. При новото разглеждане на делото е изслушано заключение на вещото лице Н. М., което е констатирало, че А. В. е подала ГДД по чл. 50 ЗДДФЛ за 2007 г. и за 2008 г. в определения срок. Поради неточности при попълването им са депозирани допълнително коригиращи декларации. На В. са издадени АПВ, описани в заключителната част от вещото лице. Според експерта данъчните и осигурителни задължения на В. за 2007 и 2008 г. по влезлите в сила АПВ са: За 2007 г.: ДОО - 0, 79 лв., ДЗПО - 4, 66 лв., ЗОВ - 58, 39 лв., общо - 63, 84 лева. За 2008 г. - ДОО - 244, 80 лв., ДЗПО - 72 лв., ЗОВ - 86, 39 лв. общо - 403, 19 лева. След задаване на уточняващи въпроси страните са изразили становище пред съда за приемане заключението на експерта по ССчЕ. Обосновани са първоинстанционните мотиви, че в настоящия казус не намират приложение разпоредбите на чл. 103 и чл. 104 ДОПК, тъй като са издадени АПВ, породили целяното им правно действие. Правилно съдът е приел, че при липсата на редовно проведено ревизионно производство, е невъзможно за пръв път в съдебното производство да се установяват публични задължения на лицето. Проверката на жалбоподателката не обхваща в пълнота доказателства, чието събиране би било процесуално възможно в ревизионното производство, като форма на предвидения в ДОПК данъчно - осигурителен контрол от приходните органи. В този смисъл решение № 8368/28.12.2016 г. на АССГ, I отд., 10 състав, по адм. д. № 10008/2016 г. в обжалваната му част е правилно и касационната инстанция го оставя в сила. П. Ч. жалба срещу определение № 1394/01.03.2017 г. на АССГ, I отд., 10 състав, постановено по адм. д. № 10008/2016 година: Частната жалба е основателна, а определението е неправилно предвид на следното: По адм. д. № 3859/15 г. по описа на ВАС, Осмо отделение на л. 18 е приложено пълномощно, с което А. А. В. е упълномощила адвокат А. А. В. за процесуално представителство пред ВАС за насроченото на 28.09.2016 г. от 9 ч. открито съдебно заседание по адм. д. № 3859/15 г., като предприеме необходимите правни мерки за защита, вкл. да представи писмени бележки в указан от съда срок след заседанието. В откритото съдебно заседание А. В. е поискала да й бъдат присъдени разноски. В решение № 10416/06.10.2016 г. по адм. д. № 3859/15 г. съставът на ВАС, Осмо отделение е приел, че разноските за касационната инстанция следва да бъдат присъдени по реда на чл. 226, ал. 3 АПК. При новото разглеждане на делото АССГ се е произнесъл по съществото на спора с решение № 8368/28.12.2016 г., I отд., 10 - състав, по адм. д. 10008/16 г. без да присъди разноски. С последваща молба адв. А. В. е поискала, на основание чл. 143, ал. 1, чл. 144 АПК, чл. 248, ал. 1 ГПК административният съд да допълни решението си в частта за разноските с разноските, така както са поискани пред ВАС, Осмо отд. по адм. д. № 3859/15 година. Първоинстанционният съд е постановил допълнително определение, с което е осъдил НАП да заплати на А. А. В., на основание чл. 226, ал. 3 АПК разноски по делото в размер на 388, 66 лв., представляващи възнаграждение за адвокат. Настоящият състав на ВАС, Осмо отделение счита, че определението за присъдените разноски е неправилно и трябва да бъде отменено, а искането отхвърлено. По делото няма договор за правна помощ, който да е сключен между А. В. и адвокат - пълномощник, различен от страната по делото. Видно е, че физическото лице - жалбоподател, е упълномощило само себе си но в качеството на адвокат, да го представлява по делото. Разноски по делото за адвокатско възнаграждение реално не са направени, нито пък се твърди да са заплащани. Процесуалните действия от името на А. В. пред ВАС, Осмо отд. по адм. д. № 3859/15 г., са извършени от едно и също лице, тъй като адвокат А. В. не е субект, различен от тази страна в съдебното производство. Съгласно разпоредбата на чл. 38, ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата адвокатът или адвокатът от ЕС може да оказва безплатна адвокатска помощ и съдействие на роднини, близки или на друг юрист. Изброяването в цитираната норма е изчерпателно, то не включва самото физическо лице, макар същото да е придобило допълнителна правоспособност за упражняване на адвокатска професия. Поради тези съображения на А. В. не се дължи адвокатско възнаграждение и за производството пред втората касация. Водим от гореизложеното и в този смисъл, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение