Решение № 13167 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2011 г.

Решение № 13167 от 17.10.2011 г. на ВАС по адм. д. № 6682/2011 г., III о., докладчик съдията Панайот Генков Съдебното производство по глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) е образувано по касационна жалба от Иван Красимиров Грудев, чрез процесуалния му представител адвокат Добрева, против решение № 382 от 28.01.2011 г. по адм. дело. № 3307/2010 г. на Административния съд - София-град, с което са отхвърлени като неоснователни исковете му по чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ) срещу Столичната дирекция на вътрешните работи за заплащане на имуществени и неимуществени вреди в размер съответно на 578 лв. и 5000 лв., с искане да се отмени като неправилно поради противоречието му с материалния закон и като необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Касаторът, редовно призован, не се явява лично, а от негово име адвокат Добрева поддържа жалбата на изложените в нея основания. Ответникът - Столичната дирекция на вътрешните работи, не се представлява и не изразява становище по основателността на касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение, че касационната жалба е неоснователна, и предлага на съда да остави в сила обжалваното решение като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд - трето отделение, като извърши на основание чл. 218 от АПК проверка на обжалваното решение, анализ на представените по делото писмени доказателства и като съобрази правните доводи на страните, намира, че касационната жалба е допустима като подадена от активно легитимирана страна в законния срок по чл. 211 от АПК, против съдебен акт, подлежащ на обжалване, и разгледана по същество, е основателна. Основателно е твърдението на касатора, че при постановяването на обжалваното решение съдът е допуснал нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Първоинстанционният административен съд е постановил обжалваното решение в открит съдебен процес, в който са били спазени изцяло всички процесуални права на страните, давани са били указания на страните в рамките на позволеното от закона, приети са били всичките им доказателства и на тях е бил извършен обстоен анализ. За да постанови обжалваното решение, съдът е приел, че касаторът не е доказал по безспорен начин настъпването на неблагоприятните за него последици, които е твърдял в исковата си молба - имуществени и неимуществени вреди, поради което е направил извод, че по отношение на него не е бил осъществен съставът на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ в нито една от двете му предпоставки. Този извод на съда е неправилен и незаконосъобразен. От събраните и анализирани в хода на съдебното производство писмени доказателства е било установено по безспорен начин, че със заповед № 128826 от 2.11.2006 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи на основание чл. 171, т. 4 от ЗДвП на ищеца Иван Красимиров Грудев е било отнето свидетелството за правоуправление на моторно превозно средство. Той обжалвал този административен акт и с решение от 6.11.2008 г. по адм. дело № 146/2007 г. на Софийския градски съд, влязло в сила на 16.12.2008 г., заповедта е била отменена като незаконосъобразна. По безспорен начин с писмени доказателства е било установено също, че преди и през това време ищецът е изпълнявал длъжността "оператор на компютър" във фирма "Лого дизайн", в длъжностната характеристика на която се изисквало притежаване на свидетелство за правоуправление на МПС, и че на 2.06.2007 г., 21.06.2007 г., 13.09.2007 г. и 27.05.2008 г. заплатил по сметката на СДВР и ДАА общо сумата от 78 лв. за психологическо изследване, удостоверение за психологическа годност и ново свидетелство за правоуправление на МПС. От разпитаните по делото свидетели Христо Христов и Димитър Грудев се е установило също, че през времето от издаването на оспорения административен акт до неговата отмяна животът на ищеца се променил в негативна светлина - той е бил принуден да се моли на трети лица да ползва техните автомобили и да ги ползва като шофьори, не е могъл свободно да се придвижва до работното си място - из града и извън него, както е правел, преди да му бъде отнето свидетелството за правоуправление на МПС. Тези обстоятелства и фактът, че е наказан неоснователно, са накърнявали честта и достойнството на ищеца, който освен това е бил принуден и да се явява отново на психологически тестове и изпити, което безспорно е едно неприятно изживяване, свързано с умствено напрежение и стрес. От анализа на тези обстоятелства съдът е следвало да стигне до правилния извод, че ищецът е доказал предпоставките на чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ, и да осъди ответника да му заплати обезщетение за имуществените и неимуществените вреди, които са му били причинени от незаконосъобразния акт - отменената заповед № 128826 от 2.11.2006 г. на началника на отдел "Пътна полиция" при Столичната дирекция на вътрешните работи. Имуществените вреди, които ищецът е претърпял и които са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед, се изразяват в разходите, които той е направил за явяване на психологически тест, който се изисква по закон, и в разходите за издаване на ново свидетелство за правоуправление, които са в общ размер на 78 лева. Тъй като ищецът не може да докаже с писмен документ разхода, който е направил за заплащане на курса за правоуправление, а свидетелите не могат да уточнят каква сума и за какво точно е платил ищецът, искът му за заплащане на сумата от 500 лв., платена за нов курс за правоуправление, следва да бъде отхвърлен като недоказан. Неимуществените вреди, които ищецът е претърпял и които са пряка и непосредствена последица от издадената незаконосъобразна заповед, с която е било отнето свидетелството му за правоуправление на МПС, се изразяват в последвалата за него негативна промяна на начина на живот, притесненията, които е изпитвал от неудобството да моли непрекъснато някой да го транспортира с лек автомобил до работа и други дестинации, умственото напрежение и стрес, предизвикани от явяването на психологически изследвания и изпити, които следва да се оценят по справедливост на сумата от 1000 лв., като искът до размер на 5000 лв. следва да бъде отхвърлен. Следователно, като е отхвърлил изцяло предявените от ищеца искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ против ответника за заплащане на обезщетение за претърпени имуществени и неимуществени вреди, съдът е постановил един незаконосъобразен съдебен акт, който следва да се отмени и да се постанови друг по същество, с който ответникът да бъде осъден да му заплати обезщетение за причинените имуществени вреди в размер на 78 лв. и за причинените неимуществени вреди в размер на 1000 лв., като исковете съответно до размер на 578 лв. и 5000 лв. следва да бъдат отхвърлени като недоказани. Предвид изхода на спора и уважената част от иска ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца и направените от него разноски в размер на 118,64 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 1 от АПК Върховният административен съд - трето отделение,