Решение № 13008 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2015 г.

Решение № 13008 от 1.12.2016 г. на ВАС по адм. д. № 9773/2015 г., VIII о., докладчик председателят Емилия Миткова Производството е по реда на чл. 209 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. директора на ТД на НАП - гр. С., подадена чрез пълномощника юк. Г., срещу Решение № 4980 от 14.07.2015 г., постановено от Административен съд - С. град по адм. д. № 3354/2015 г., с което е отменена Заповед № F 121030/24.11.2014 г. на зам. директора на ТД на НАП -гр. С., с която на "К. - 08" ООД е наложена принудителна административна мярка "запечатване на търговски обект" - паркинг за темпери, находящ се в гр. С., ул. "Б. Б." № 88, за срок от 15 дни, на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС и чл. 187, ал. 1 от ЗДДС. К. поддържа, че обжалваният съдебен акт е неправилен като постановен в нарушение на материалния и процесуалния закон - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че оспорената заповед е мотивирана, тъй като са изложени фактическите основания за издаването й, както и аргументите, обосноваващи определения срок за налагане на посочената мярка. Моли да бъде отменено решението и постановено ново, с което се отхвърли жалбата на дружеството. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касационната жалба - "К. - 08" ООД, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира присъждането на разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, Осмо отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима като подадена от надлежно лице и в срока по чл. 211 АПК, а по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение на първо място съдът е приел, че в мотивите към оспорената заповед, административния орган е посочил разпоредбата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" от ЗДДС, съгласно която разпоредба принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Административният съд е приел, че не са налице фактическите основания за налагане за ПАМ за извършено нарушение на чл. 118, ал. 1 ЗДДС, тъй като в приложените по делото АУАН и НП не може да се направи извод, че е извършено и констатирано каквото и да било нарушение, както и как и по какъв начин е установено вмененото на дружеството нарушение. На следващо място съдът е приел, че съгласно чл. 186, ал. 3 от ЗДДС принудителната административна мярка се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или оправомощено от него лице, което не е изпълнено, тъй като не са посочени конкретни мотиви досежно определения срок от 15 дни, на наложената ПАМ. Решението е валидно, допустимо и правилно. По силата на чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС принудителната административна мярка запечатване на обект за срок до един месец, независимо от предвидените глоби или имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба, издаден по установения ред за доставка/продажба. Съгласно чл. 186, ал. 3 от същия закон мярката се налага с мотивирана заповед от органа по приходите или от оправомощено от него лице, което означава, че заповедта като индивидуален административен акт следва да отговаря на всички законови изисквания. От данните по делото е установено, че ПАМ е издаден на основание чл. 186, ал. 1, т. 1, б. "а" ЗДДС, вр. чл. 187, ал. 1 ЗДДС. С. предпоставка за налагането на процесната принудителна административна мярка е наличието на административно нарушение, изразяващо се в неиздаване на фискална касова бележка /фискален бон/ за извършена продажба на стока/услуга във визирания в заповедта търговски обект на "К. - 08" ООД. Тежестта за доказване на това нарушение лежи върху издателя на акта, а именно върху касатора. Съгласно чл. 118, ал. 3, изр. 1 ЗДДС фискалният и системният бон са хартиени документи, регистриращи продажба/доставка на стока или услуга в търговски обект, по която се плаща в брой, с чек, с ваучер, с банкова кредитна или дебитна карта или с други заместващи парите платежни средства, издадени от въведено в експлоатация фискално устройство от одобрен тип или от одобрена интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Издаването на такава фискална бележка е задължение на всяко лице, извършващо продажби на стоки или услуги в търговски обект по аргумент от чл. 25, ал. 1, т. 1, вр. чл. 3, ал. 1 от Наредба № Н-18/13.12.2006 г. за регистриране и отчитане на продажби в търговските обекти чрез фискални устройства. По делото е представено пояснение от 19.08.2014г. относно сигнал подписано от А. Везенков, в което се твърди, че за извършено от него плащане за паркинг /на 27.04.2014 г. и 2.05.2014 г./ не му е издаден касов бон. Това обаче не е достатъчно, за да се обоснове наличието на административно нарушение по чл. 118, ал. 1 ЗДДС, респ. за издаване на процесната заповед за налагане на ПАМ. Необходимо е установяването на причината за възникване на задължението за издаване на такъв бон, а именно осъществена продажба на стока или услуга в процесния търговски обект на конкретна дата, на конкретно лице на стойност 45 лева. Съдът правилно е приел, че по този съществен правно релевантен факт липсват доказателства и фактически установявания. Видно от доказателствата по делото процесната заповед за налагане на ПАМ е издадена във връзка с административнонаказателно производство започнало с АУАН № F121030 от 20.08.2014 г. (л. 33). Касационната инстанция намира за правилен извода на административния съд, че от представения по делото АУАН и НП не може да се приеме за безспорно, че е извършено нарушение и как и по какъв начин е установено. В АУАН № F121030 от 20.08.2014 г. е налице противоречие в изложената фактическа обстановка, тъй като е посочено, че "на 2.06.2014 г. при заплащане на наем на паркомясто за месец април 2014 г. в размер на 45 лева не е издаден фискален бон", а след това е посочено, че "сумата е заплатена на 26.06.2014 г.". С оглед на това противоречие не става ясно кога точно е извършено нарушението и изводът на първоинстанционния съд, че с оглед изложената в оспорваната заповед фактическа обстановка, не може да се приеме безспорно, че "К. - 08" ООД е осъществило от обективна страна нарушение по смисъла на чл. 118, ал. 1 от ЗДДС. К. допълнителен аргумент за това е и фактът, че в процесната заповед не е посочено за какъв вид стока или услуга е следвало да бъде издаден фискален бон и на кое лице. Указаното нарушение е особено съществено и само по себе си е достатъчно основание заповедта да бъде отменена като незаконосъобразна. В този смисъл е безпредметно обсъждането на останалите отменителни мотиви, доколкото те не влияят на крайния резултат, възприет от настоящия съд. Като допълнение следва да се изложи, че касационната инстанция споделя мотивите на административния съд, че бланкетно изложените в заповедта мотиви се отнасят единствено за допуснатото предварително изпълнение и се свеждат до възпроизвеждане на законовите норми. По тези съображения касационният съд счита, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като не са представени доказателства за реално извършени такива. С оглед на гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 1, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, Осмо отделение,