Решение № 12720 от 10.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 788/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208-228 АПК.

Образувано е по касационна жалба на Д. П. З., Г. К. З., Б. П. Т. и Л. С. Т. срещу Решение 7063/20.11.2023 г. на Административен съд София-град по адм. дело 7984/2023 г., с което е отхвърлена жалбата им против Решение 341 от 25.05.2023 г. на Столичния общински съвет, одобряващо проект на план за регулация на [заличен текст] Столична община в частта относно УПИ VII за озеленяване с режим на Тго , ПИ с идентификатори [номер].

Ответникът Столичен общински съвет, не взема участие в касационното производство.

Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за правилност на съдебното решение.

Касационната жалба е допустима, а разгледана по същество основателна.

Оспореното съдебно решение е засегнато от касационното основание по чл. 209, т. 3, предл. 2 АПК то е постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

1. Според приетата от първата инстанция съдебно-техническа експертиза имотът на оспорващите [заличен текст]. Действащият план за това УПИ е одобрен със заповед от 1988 г. на гл. архитект на София, отреждането е за ОЖС (обществено и жилищно строителство) и в югоизточния му ъгъл, в който се намира поземленият имот, се предвижда застрояване с обекти на общественото обслужване. През имота преминава канал 100 см, като сервитутните линии са отбелязани с пунктирна линия на 3,5 м от него. Вещото лице е констатирало, че към момента няма реализирано озеленяване в имота, а от проекта по част Паркоустройство и благоустройство е видно, че има 1 бр. дърво Ясен и 2 бр. Див орех .

Съгласно Общия устройствен план на СО, одобрен през 2009 г., имотът попада в устройствена зона Жк жилищна зона с преобладаващо комплексно застрояване със съответните за зоната параметри по Приложението към чл. 3, ал. 2, т. 2 ЗУЗСО.

С решението на СОС е проектирано ПИ да се включи в територията на УПИ VII с отреждане за озеленяване с режим на Тго .

1. Спорът по делото се концентрира до въпроса осъществени ли са условията за промяна на предназначението на имота. ПУП е одобрен на основание чл. 22, ал. 4-7 ЗУТ, т.е. представлява план за преструктуриране на жилищен комплекс по смисъла на § 5, т. 24 ДР ЗУТ. Макар и да е припознал плана в това му битие и извън горните констатации за устройствения статус на имота, съдът не е направил никакви фактически установявания, относими към предпоставките по чл. 22, ал. 7 вр. ал. 6 ЗУТ, в частност местоположението на имота (разположен ли е в междублоково пространство) и възможно ли е за него да се предвиди застрояване по правилата на ал. 6. Тези факти са правнорелевантни, тъй като изясняването им би дало отговор на въпроса дали са налице хипотезите, определящи задължителното оформяне на имота като озеленена площ за широко обществено ползване по цитираната разпоредба от приложението към ЗУЗСО.

Процесуалният порок в дейността на съда и забраната за фактически установявания по чл. 220 АПК препятстват инстанционния контрол по спазването на материалния закон.

1. Действително, дори да не са изпълнени споменатите предпоставки, обуславящи отреденото с проекта предназначение на имота, чл. 21, ал. 1, т. 3 вр. чл. 17, т. 3 от Наредба 7 от 22 декември 2003 г. за правила и нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони допуска възможността в съществуващи жилищни комплекси чрез преструктуриране да се образуват и урегулират поземлени имоти за обществени озеленени площи. Правомощието на административния орган да одобри такова решение обаче подлежи на съдебен контрол на общо основание в контекста на принципа за съразмерност по чл. 6 АПК, чийто конкретен израз в областта на устройственото планиране е икономичната осъществимост на предвижданията на плана и целесъобразното устройство на УПИ и на кварталите - чл. 108, ал. 5 ЗУТ. Проверката всъщност е дали одобряващият ПУП акт съответства на целта на закона чл. 146, т. 5 АПК, т.е. за законосъобразност.

а. В нарушение на чл. 172а, ал. 2 АПК първостепенният съд не е формирал собствени мотиви в очертаната насока, а е приел презумптивно правилността на позицията на административния орган.

Съображенията са бланкетни, съдържат препратка към мотивите на органа и почиват на идеята, че е наложително отчуждаване на имоти, които към момента не са застроени. Привидната икономичност на подобен подход не е достатъчна да изчерпи изискванията на чл. 108, ал. 5 ЗУТ, вкл. при отсъствието на констатации на съда по какъв начин принадлежността на имота към обществените озеленени площи би се отразила на установения от чл. 21, ал. 4 от Наредба 7/2003 г. минимум от 15 на сто от общата територия на жилищния комплекс (който според мотивите на решението на СОС е постигнат и възлиза на 15,26%), респ. как се съотнася предвиждането за имота към цялостния баланс на територията.

б. Тезата за превеса на обществения над частния интерес не изключва по хипотеза противопоставимостта на втория. В противен случай преценката за съразмерност би била безпредметна. Границата, до която се простира предимството на обществения интерес, е най-необходимото за целта на акта. До този предел е допустимо и засягането на правата и законните интереси на адресатите му чл. 6, ал. 2 АПК.

Самата възможност общественият интерес от осигуряване на територия за озеленени площи да бъде удовлетворен и при различно от разпореденото предвиждане за имота сочи евентуално на непропорционалност на степента на неблагоприятно въздействие на административния акт в правната сфера на заинтересованата страна. Още повече, че административният орган не е мотивирал конкретна необходимост от отреждане за озеленени площи именно в обхвата на територията, в която е ситуиран ПИ. Затова и разрешението следва да бъде основано на критерий, обективно оправдаващ мерките, с които да се изпълни целта на акта.

1. Съдът е допуснал и нарушение на чл. 218, ал. 1-3 ЗУТ.

Решението е постановено, без да е проведена процедурата по определяне на предмета на делото с определение и обнародване на съобщение за оспорването в Държавен вестник . Противно на разбирането на съдебния състав, изразено в откритото съдебно заседание, посочването на страните и обжалвания акт в разпореждането за насрочване на делото не е равнозначно на изпълнение на задълженията на съда по цитираните разпоредби и този извод произтича от съдържанието на специалните правила.

1. а. Изложеното мотивира касационната инстанция да отмени обжалваното решение и да върне делото за ново разглеждане чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 вр. чл. 222, ал. 2 АПК.

При новото разглеждане на делото съдът следва да отстрани нарушенията на съдопроизводствените правила, да установи всички релевантни за спора факти, ако е необходимо и с назначаване на допълнителна или повторна съдебно-техническа експертиза, в т.ч. и по служебен почин чл. 171, ал. 2 АПК, и извърши надлежна проверка по чл. 168, ал. 1 вр. чл. 146, т. 4 и 5 АПК на законосъобразността на решението на СОС в оспорената му част, резултатът от която да отговаря на дължимото по чл. 172а, ал. 2 АПК.

б. Процесуалният етап от развитието на делото изключва необходимостта от произнасяне на ВАС по присъждане на разноските в настоящото производство. Този въпрос ще бъде решен от първоинстанционния съд арг. чл. 226, ал. 3 АПК.

Воден от горното, Върховният административен съд, състав на II отделение