Решение № 3273 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2017 г.

Решение № 3273 от 14.03.2018 г. на ВАС по адм. д. № 8979/2017 г., I о., докладчик съдията Бисер Цветков Производството е по гл. ХII от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Интер евро ойл" ЕООД, представено от адв. Е. С. - Д., срещу решение № 3813/07.06.2017 г. на Административен съд С.- град /АССГ/ по адм. д. № 10222/2016 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против ревизионен акт /РА/ № 2181305682/11.09.2013 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - С.. Доводите на касатора са за противоречие на съдебния акт с материалния закон заради несъгласието му с изводите на съда за отсъствие на предпоставките по чл. 50, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за освобождаване на извършените от него доставки по отдаване под наем на лек автомобил. Аргументира се с обстоятелството, че е получател по облагаема доставка на услуга по договор за финансов лизинг на същия автомобил с ограничението в правото на приспадане на данъчен кредит по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Като правно релевантен сочи факта на незначителния дял на приходите от отдаване под наем на автомобила отнесен към нетните приходи на дружеството, което прави неприложимо изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС от ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от закона. Иска отмяна на решението и на РА. Претендира деловодни разноски. Ответникът по касация - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно- осигурителна практика" - С., чрез повереник отрича основателността на жалбата. Иска присъждане на разноските сторени в касационното производство. Заключението на прокурора е за неоснователност на касационната жалба. Като обсъди доводите на страните и в обхвата на проверката по чл. 218 от АПК, съдът прие следното: Оспореното решение на АССГ е постановено в ново първоинстанционно производство - след разпоредена с решение № 10723/13.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10122/2015 г. отмяна на предходно решение № 4590/30.06.2015 г. на АССГ по адм. д. № 1005/2014 г. С оспорения пред АССГ ревизионен акт са установени допълнителни задължения за ДДС в общ размер 11 597.19 лева с лихви за забава общо 5 436 лева в тежест на "Интер евро ойл" ЕООД. И. на задължението е извършена от органите по приходите корекция на декларираните от данъчно задълженото лице /ДЗЛ/ резултати в д. п. м. 05 и 06.2009 г.; м. 03, 04, 05, 07, 08, 11 и 12.2010 г.; м. 01, 05, 06, 07, 08, 10, 11 и 12.2011 г. и м. 01.2013 г. Основание за корекцията е извършено начисляване на ДДС в общ размер 11 660 лева на основание чл. 86 ЗДДС в тези данъчни периоди по издадени от РЛ фактури за предоставяне под наем на лек автомобил марка "Мерцедес" модел "S 65 AMG", които са декларирани като освободени на основание чл. 50, т. 2 ЗДДС. Органите по приходите не са зачели като освободени тези доставки на ползвания от касатора по договор за финансов лизинг автомобил, въпреки че той не е ползвал право на приспадане на данъчен кредит по издаваните от лизингодателя фактури заради ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. С първоинстанционното решение е разрешен в полза на администрацията спорът за съществуването на установените с РА публични задължения. Извън обсега на доказването като безспорен е останал факта на придобиването от жалбоподателя в първоинстанционното производство на лизингованата вещ - лекия автомобил марка "Мерцедес" без да е упражнил правото на приспадане на данъчен кредит предвид ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. Позовавайки се на указанията от отменителното касационно решение е отнесъл към договора за лизинг правилата на договора за наем, за да дефинира доставките като такива на услуги. Приел е, че не е установено автомобилът да е използван изключително за отдаване под наем, та да е приложимо изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 от ограничението по чл. 70, ал. 1, т. 4 от ЗДДС. Решаващият му извод е за приложимост на освобождаването по чл. 50, т. 2 ЗДДС само при последваща продажба на автомобила, при чието придобиване не е било налице право на приспадане на данъчен кредит на основание чл. 70 ЗДДС, а извършената услуга по отдаването му под наем е облагаема по смисъла на чл. 12 ЗДДС. Решението е неправилно. Спорът е относно режима на осъществените от касатора доставки по отдаване под наем на ползвания от него по договор за финансов лизинг лек автомобил марка "Мерцедес". С разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС е въведено ограничение в правото на приспадане на данъчен кредит, като, дори да са изпълнени условията на чл. 69 ЗДДС, правото не възниква при придобиването, вноса или наемането на мотоциклет или лек автомобил. След изменението на разпоредбата с ДВ бр. 94/2012 г., в сила от 01.01.2013 г., от обхвата на ограничението отпада наемането на тези превозни средства, което представлява привеждане на националното законодателство в съответствие с правото на Съюза, доколкото в чл. 65, ал. 1, т. 2 от ЗДДС (отм.) такова ограничение не е съществувало, за да преживее в съответствие с чл. 176, § 2 от Директива 2006/112/ЕО на Съвета след присъединяването на България към Съюза. Разбирането на настоящият съдебен състав е, че по договора за финансов лизинг от 07.04.2009 г., сключен с "Интерлийз ауто" ЕАД, лизингодателят е осъществил доставка на стока по смисъла на чл. 14, § 1 от Директивата за ДДС, а не на услуга, доколкото е уговорена опция за придобиване на собствеността и впоследствие тя е преминала върху лизингополучателя /така т. 40 от решението на Съда по дело С-118/11/. Аргумент за това разбиране е и разпоредбата на чл. 343 от Търговския закон, според който рискът от случайното погиване или повреждане на вещта при финансовия лизинг е за лизингополучателя. Това разбиране е неприложимо към разрешаването на конкретния правен спор заради обвързаността на съда в повторното касационно производство от указанията на предходния касационен състав по тълкуването и прилагането на закона - чл. 224 АПК, а по тези указания към финансовия лизинг да да се отнесат правилата на договора за наем и престацията по него от лизингодателя да се определи като доставка на услуга. За наемането на лекия автомобил от касатора /а всъщност получаването на стока/ е приложимо ограничението на правото на приспадане по чл. 70, ал. 1, т. 4 ЗДДС. То не се преодолява от изключението по чл. 70, ал. 2, т. 1 ЗДДС, тъй като вещта не е използвана единствено за дейностите по посочената разпоредба, включително за отдаване под наем. За да се приложи освобождаването по чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС /предишна чл. 50, т. 2 ЗДДС до новелата от ДВ бр. 94 от 2012 г., в сила от 01.01.2013 г./ е необходимо доставката да е на стоки или услуги, при производството, придобиването или вноса на които да не е било налице право на приспадане на основание чл. 70 ЗДДС. Правилно съдът е възприел дължимата корелация стока-стока/услуга-услуга на полученото по облагаемата доставка без право на данъчен кредит и последващата доставка на ДЗЛ, като условие за освобождаването на последващата. В случая касаторът е получател по облагаема доставка на услуга /по указанията на предходния касационен състав/, с която е осъществил последващи доставки на услуги, които са освободени в съответствие с чл. 50, ал. 1, т. 2 ЗДДС. За извършени освободени доставки данък не се начислява - чл. 86, ал. 3 ЗДДС, поради което начисляването на данъка с РА е било недължимо. Изложеното мотивира отмяна на решението на АССГ и на РА. При този изход на спора на касатора се дължат деловодни разноски в размер 5 115 лева. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК, Върховният административен съд, Първо отделение