Решение № 17536 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2019 г.

Решение № 17536 от 19.12.2019 г. на ВАС по адм. д. № 9361/2019 г., I о., докладчик съдията Мария Радева Производството е по реда на чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ вр. чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" ("ОДОП") – гр. София при ЦУ на НАП срещу Решение № 3174 от 13.05.2019 г. по адм. дело № 10294/2018 г. по описа на Административен съд – София – град (АССГ), в частта, в която е отменен Ревизионен акт (РА) № Р-22002217004580-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 937 от 02.07.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, в частта, в която на "Трансис" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г., м. 01 и м. 07.2015 г., в резултат на вътреобщностно придобиване (ВОП) на стоки, доставени от AVAX A. S. в размер на 61 164, 33 лв. - данък и лихви за забава в размер на 19 951, 10 лв. Касаторът твърди, че решението е неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Излага подробни доводи за неправилност на решението, поради законосъобразност на РА, като счита, че ревизираното лице не е провело насрещно доказване. Излага възражения, че представените потвърждения от чуждестранното дружество за получаване и превозване на стоките от Чехия до България доказват по несъмнен начин закупуването им и транспортирането им до територията на страната. Необосновано според касатора съдът приема, че няма наличие на укрити сделки и с оглед това неоснователно аргументира изводите си за липса на ВОП с факта, че липсват съответните документи за извършен международен транспорт. Иска отмяната на решението и постановяване на ново решение по съществото на спора, с което жалбата на "Трансис" ЕООД срещу РА да се отхвърли. Претендира разноски за двете инстанции. Ответната страна - "Трансис" ЕООД, чрез управителя Г. Македонски в открито съдебно заседание изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Прави възражение относно претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за основателност на касационната жалба и за неправилност на обжалвания съдебен акт. Върховният административен съд, състав на първо отделение, като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение на наведените касационни основания съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Предмет на оспорване пред АССГ е РА № Р-22002217004580-091-001/27.03.2018 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП София, потвърден с Решение № 937 от 02.07.2018 г. на директора на Дирекция "ОДОП" – София, с който на "Трансис" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди 01.10.2014 г. - 31.01.2015 г и 01.07.2015 г - 31.07.2015 г в общ размер на 62 116, 34 лв. и лихви за забава в размер на 19 951, 10 лв. на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 84 и чл. 85 ЗДДС в резултат на ВОП на стоки. С процесния РА е отказано право на данъчен кредит по доставки от "Лукойл България" АД, "Шел България" АД, "Вас Ойл Къмпани" ЕООД, "Елит Хотел" ЕООД, "Ерма 2014" ЕООД, "Порше Интер Ауто" ООД и "Хестия 2014" ЕООД, в общ размер на 233, 95 лв. на основание на чл. 70, ал. 1, т. 2 и т. 3 ЗДДС, по фактури, издадени от "Евро 07" АД в размер на 464, 89 лв. и в размер на 13, 10 лв. по фактури, издадени от "Хиполенд" АД, и ЕТ "И. Калушкова", като в тази част първоинстанционното решение не се обжалва. За да отмени РА в частта, в която на "Трансис" ЕООД са установени допълнителни задължения по ЗДДС за данъчни периоди м. 10, м. 11 и м. 12.2014 г., м. 01 и м. 07.2015 г., в резултат на ВОП на стоки, доставени от AVAX A. S. в размер на 61 164, ЗЗ лв. - данък и лихви за забава в размер на 19 951, 10 лв. съдът е приел следното: Оспореният РА е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при липса на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. При преценката на неговата обоснованост и материална законосъобразност, решаващият състав е анализирал приобщените в хода на ревизията, проведена по реда на чл. 155, ал. 4 ДОПК, доказателства и установената въз основа на тях от органите по приходите фактическа обстановка, като е приел, частична незаконосъобразност на ревизионния акт. Първоинстанционният съд е приел, че е налице нарушение на материалния закон по отношение на доставките от AVAX A. S. с VIN №CZ62907565, Чехия, третирани като ВОП от органа по приходите, в резултат, на което е начислен ДДС в размер на 61 177, 43 лв. на основание чл. 86, ал. 2 във връзка с чл. 84 и чл. 85 ЗДДС. За да обоснове изводите си, съставът е приел, че не са налице кумулативно условията за да е приложим режимът, установен за ВОП. Според съда изводът на ревизиращият орган за наличието но ВОП, по смисъла на чл. 13, ал. 1 ЗДДС, се основава единствено въз основа на получения отговор на приходната администрация на Чехия по линия на обмен на информация между държави-членки, съгласно който: дейността на AVAX A. S. е свързана с производство и продажба на текстил за Европа. През посочения период дружеството е продало на ревизираното дружество стоки от текстил /шуби, блузи, чорапи, бански костюми, панталони, жилетки, пижами, хавлии/, като общата фактурирана стойност е в размер на 4 556 551, 00 чешки крони по 17 фактури. Управителят на чешкото дружество е посочил, че няма сключвани договори и поръчки с "Трансис" ЕООД, като същото е избирало стоките лично в склад, който се намира на адрес Liblice u Ceskeho brodu, К vysilaci 234. Транспортът е осигурен лично от "Трансис" ЕООД, а разплащанията по доставките са извършвани в брой, за което са приложени приходни касови ордери. На чешкото дружество не е известно къде са разтоварени закупените стоки. Чешката администрация е пояснила, че AVAX A. S. е редовен данъкоплатец и сътрудничи на данъчните власти. Към получения отговор са приложени и писмени потвърждения за получаване на стоките от ревизираното лице, които съдържат дата на предаване на стоките и информация относно номера на съответната фактура, в която стоките са индивидуализирани по вид, количество и единична цена. При така събраните доказателства, АССГ е обосновал извод, че без надлежни писмени доказателства за осъществен транспорт на стоките, за които се твърди, че са предмет на ВОП, не може да се твърди по безспорен начин, че доставката им е изпълнена на територията на страната и да се начисли ДДС. Към процесните фактури не са приложени товарителници, от които да е видно вида на стоката, която се превозва, от къде и кога е натоварена и къде ще се разтоварва, стойността й и кой е получателят. Не са събрани доказателства за преминаване на транспортни средства на ревизираното дружество на територията на РБългария от РЧехия. Не се съдържат и установявания за извършени транспортни разходи във връзка с процесните доставки. Въз основа на така установените факти съдът е приел, че липсата на доказателства за наличие само на един от кумулативно изброените в ЗЗДС елементи, определящи ВОП, обуславя липса на доказателства за осъществяване на такава доставка. Решението, в тази му част е правилно постановено. Неоснователни са доводите на касационния жалбоподател за неправилна преценка на доказателствата и неправилно тълкуване и прилагане на материалния закон. Спорен по делото е въпросът за наличие на документи за транспортирането на стоките от територията на Република Чехия до територията на страната и осъществяването на доставката. Съществен момент за осъществяването на ВОП е транспортирането на стоките до територията на страната, което означава фактическо напускане на стоката на границата на друга държава членка и преминаването й на територия на страната. Съгласно чл. 13, ал. 1 от ЗДДС вътреобщностно придобиване е придобиването на правото на собственост върху стока и на всяко друго право на разпореждане със стоката като собственик, както и фактическото получаване на стока в случаите по чл. 6, ал. 2, която се изпраща или транспортира до територията на страната от територията на друга държава членка, когато доставчикът е данъчно задължено лице, което е регистрирано за целите на ДДС в друга държава членка. С аргумент от чл. 170, ал. 1 АПК във вр. с § 2 ДР ДОПК, в тежест на приходната администрация е да проведе пълно доказване на правно релевантните факти, пораждащи установеното с РА публично задължение. При твърдение за осъществено ВОП в обсега на доказването се включват установяването на качеството данъчнозадължено лице на доставчика и на получателя и осъществяване на доставката на територията на страната. Доставчикът и получателят следва да са регистрирани за целите на ДДС данъчнозадължени лица и да е налице възмездното придобиване на стоки на територията на страната, изпратени от територията на друга държава членка. По делото са представени доказателства за възмездното придобиване на стоки от данъчнозадължено лице, но както правилно сочи и първоинстанционният съд не са налице писмени доказателства за осъществения транспорт на стоките. Не се представят доказателства за осъществен транспорт от страна на "Трансис" ЕООД или от превозвач, липсват данни за преминаването на процесните стоки през границата на страната, както и преминаването на превозни средства през границата, собственост на дружеството. На следващо място, както правилно сочи и съдът липсва счетоводното отразяване на съответните разходи в счетоводството на ревизираното дружество. Липсват и всякакви доказателства за последваща реализация на стоките, съответно за получаване на приходи от тях. В случая не е доказано "Трансис" ЕООД да е придобило правото да се разпорежда с процесните стоки като собственик. Тежестта да установи положителния факт на преминаването на територията на РБългария като индиция за ВОП е на администрацията, което в случая не е сторено. В този смисъл обосновано първоинстанционният е приел, че по отношение на процесните стоки не е налице ВОП от страна на "Трансис" ЕООД, поради което за дружеството не възниква задължение по чл. 84 от ЗДДС. Като е достигнал до същите изводи, АССГ е постановил правилно решение в тази му част. Предвид изложеното, съдебното решение в тази част не е постановено при пороците, посочени в касационната жалба и като валидно, допустимо и правилно следва да остане в сила. При този изход на спора, на Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП не се дължат разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение