Решение № 9572 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2017 г.

Решение № 9572 от 18.07.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5308/2017 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Калина Арнаудова Производство по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба подадена от "ДП С." ООД срещу решение № 1354 от 1.02.2017 г. постановено по адм. дело № 11634 по описа за 2016 г. на Върховен административен съд (ВАС), шесто отделение. Касационният жалбоподател, чрез процесуалния си представител, счита, че обжалваното решение е неправилно, поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Сочи, че съдът необосновано е приел, че по безспорен начин е установено нарушение от страна на дружеството, а именно, че то не е предоставило на търсещото работа лице М. извлечение от действащото законодателство на Италия, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани в нея, преведено на български език. Неправилен е и изводът на съда, че процесното наказателно постановление (НП) не е нищожно и че този въпрос е неотносим в настоящето производство. НП, като административен акт, може да се оспорва като нищожно без ограничение във времето. Валидността на НП е от съществено значение, тъй като съдът се позовава на неговото наличие, като предпоставка министърът на труда и социалната политика да упражни правомощието си по чл. 13, т. 2 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (НУРИПДНР/Наредбата). Фактът, че съществува друг ред на защита не изчерпва задължението на съда да изследва валидността на НП. От събраните по делото доказателства не се установява по безспорен начин, че лицето М. М. се явява търсещо работа лице по смисъла на § 1, т. 3 от Допълнителните разпоредби (ДР) на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ) и като такова е използвало посредническите услуги на дружеството във връзка със започване на работа на територията на Р. И.. Посоченото води до нищожност на НП поради нарушение на изискването за компетентност на наказващия орган. Съдът необосновано е приел, че заповедта е издадена в съответствие с целта на закона, а именно да се предотврати или прекрати извършването на незаконосъобразна посредническа дейност. Процесното нарушение е спрямо едно лице. Същото е формално и е извършено еднократно. От него не са произтекли вредни последици. Съдът не е обсъдил факта, че М. е бил запознат с действащото законодателство на Италия, поради което твърденията обективирани в НП и процесната заповед са неверни. Съдът неправилно е приел, че са спазени процесуалните изисквания при издаване на заповедта. Органът е подходил формално и не е изпълнил задължението си за изясняване на всички факти и обстоятелства, които са от значение за правилното решаване на въпроса. При подписване на приложения по делото договор за квалификационно обучение със стажуване от 24.03.2015 г. М. М. е бил запознат с действащото законодателство на Италия, извлечението от което, към момента на извършване на проверката, се е намирало в него. Във връзка с установяване на посоченото обстоятелство е поискано да бъде допуснат свидетел при режим на довеждане, като отказът на съда да допусне свидетеля представлява съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Предвид изложеното прави искане решението да бъде отменено и да бъде постановено решение, с което заповед № 331 от 16.09.2016 г. на министъра на труда и социалната политика да бъде отменена или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. Ответникът - Министърът на труда и социалната политика, чрез процесуалния си представител, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, петчленен състав, като се запозна със събраните по делото доказателства, съобрази доводите и възраженията на страните и обсъди наведените касационни основания и тези по чл. 218, ал. 2 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима, като подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. С обжалваното в настоящето производство решение е отхвърлена жалбата на "ДП Супорт" ООД, срещу заповед № 331 от 16.09.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. За да постанови решението си съдът е установил, че със заповед № 331 от 16.09.2016 г. на министъра на труда и социалната политика, на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от НУРИПДНР е прекратена регистрацията на "ДП С." ООД с удостоверение № 1664 от 30.12.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина. Със заповедта е прието, че след извършена проверка по спазване на изискванията на ЗНЗ, на 16.03.2015 г. в офиса на дружеството и на 30.03.2015 г. в Дирекция "Инспекция по труда" - Г. по представени документи, е установено, че "ДП С." ООД, в качеството си на юридическо лице регистрирано като посредник с удостоверение № 1664 от 30.12.2013 г. за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина, не е предоставило на търсещото работа лице М. К. М., с договор за квалификационно обучение със стажуване от 24.03.2015 г., срещу подпис, извлечение от действащото законодателство на Италия, регламентиращо наемането на работа на чужди граждани, преведено на български език. Нарушението е извършено на 24.03.2015 г. и е установено на 30.03.2015 г. Съставен е акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с № 07-000265 от 15.04.2015 г. С оглед констатираното нарушение на изискванията на чл. 31, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 31, ал. 3 от НУРИПДНР и на основание чл. 85, ал. 4 във вр. с чл. 85, ал. 4 във връзка с чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ от директора на Дирекция "Инспекция по труда" - Г. е издадено наказателно постановление № 07-000265 от 24.04.2015 г., с което на дружеството е наложена имуществена санкция в размер на 1 000, 00 лв. Наказателното постановление е влязло в сила на 13.05.2015 г. съгласно уведомително писмо на Изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда" до Агенция по заетостта от 24.08.2016 г. Няма данни същото да е обжалвано пред районния съд. При така установената фактическа обстановка съдът е изложил, че условията и реда за регистрация на лицата по чл. 27, ал. 2, т. 2 от ЗНЗ за осъществяване на посредническа дейност и за отказването и прекратяването й са определени в НУРИПДНР по силата на законова делегация, определена в разпоредбата на чл. 28, ал. 8, т. 2 от ЗНЗ. Анализирал е разпоредбата на чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата и е приел, че от данните по административната преписка се установява фактът, че дружеството - посредник не е предоставило на търсещото работа лице М. извлечение от действащото законодателство на чуждата държава. Нарушението е установено по безспорен начин - с влязло в сила наказателно постановление. Посочил е, че НП не е нищожно, а оплакванията във връзка с редовността му са неотносими в настоящето производство. Приел е, че оспорената заповед е издадена от компетентен административен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалните правила и релевантните материалноправни норми, поради което не са налице основания за отмяната й. Решението е правилно. В съответствие със събраните по делото доказателства е направеният от ВАС, тричленен състав, извод за законосъобразност на заповед № 331 от 16.09.2016 г. на министъра на труда и социалната политика. Оспорената в първоинстанционното производство заповед е издадена на основание чл. 13, т. 2 във връзка с чл. 15, ал. 1, т. 3 от НУРИПДНР. Съгласно чл. 13, т. 2 от Наредбата, регистрацията за извършване на посредническа дейност по наемане на работа се прекратява със заповед на министъра на труда и социалната политика или на упълномощено от него длъжностно лице в случаите по чл. 15, ал. 1 от Наредбата. Една от регламентираните в чл. 15, ал. 1 от НУРИПДНР предпоставки, посочена в т. 3 от разпоредбата, е прекратяване на регистрацията в случаите, в които посредникът има влязло в сила наказателно постановление за налагане на административно наказание за нарушение на чл. 28, ал. 3, т. 1 и 2 от ЗНЗ или на чл. 6, ал. 2, чл. 20, 22а, чл. 23, ал. 1, чл. 24, 25, чл. 26, ал. 1 и 3, чл. 27, 29, 30, чл. 31, ал. 2, чл. 32, 35, 36 и 37. Видно от изложеното, необходимата и достатъчна предпоставка за прекратяване на регистрацията в посочената по-горе хипотеза е наличието на влязло в сила НП за някое от посочените в разпоредбата нарушения. От представените пред първоинстанционния съд доказателства се установява, че по отношение на "ДП С." ООД е издадено НП № 07-000265 от 24.04.2015 г., влязло в сила на 15.05.2015 г., с което му е наложено административно наказание "имуществена санкция" в размер на 1 000, 00 лв., за нарушение на чл. 31, ал. 1, т. 1 от Наредбата. Ето защо са били налице материалноправните предпоставки за прекратяване на регистрацията на "ДП С." ООД за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за чужбина. Неоснователни са изложените в касационната жалба доводи за допуснати от съда съществени процесуални нарушения и необоснованост на решението му, предвид факта че не събрал доказателства за опровергаване на отразените в наказателното постановление обстоятелства. Непредоставянето на извлечение от действащото законодателство на Италия на търсещото работа лице е било основание за ангажиране на административно-наказателната отговорност на дружеството. Регистрацията му за извършване на посредническа дейност по наемане на работа обаче е прекратена, не поради непредоставяне на извлечение от законодателството на Италия, а предвид наличието на влязло в сила НП. Развитите оплаквания за незаконосъобразността (включително нищожността) на НП биха могли да бъдат проверени само при неговото атакуване по регламентирания в Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) ред и срок. При липса на надлежно предявено оспорване срещу наказателното постановление те не могат да бъдат предмет на преценка в настоящето производство. Предвид всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Атакуваният съдебен акт е правилен и следва да бъде оставен в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,