Решение № 380 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1262/2012 г.

Решение № 380 от 6.11.2012 г. на ВКС по н. д. № 1262/2012 г., III н. о., НК, докладчик съдията Севдалин Мавров Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура - гр. Добрич. Атакува се въззивна присъда № 14 от 22.05.12 г., постановена по ВНОХД № 143/12 г. по описа на Добричкия окръжен съд. Сочат се касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 НПК. Иска се отмяна на присъдата и "осъждане на подсъдимия" по повдигнатото му обвинение по чл. 280, ал. 1 НК. Протестът се поддържа в съдебно заседание. Сочат се доводи за неговата основателност. Защитата на подсъдимия моли, протестът да се остави без уважение. Акцентира на защитните доводи, развити към въззивната жалба. Пледира, че дори да се приеме осъществяване на инкриминираното престъпление от обективна и субективна страна, породи неговата формалност, следва да се приложи чл. 9, ал. 2 НК. Върховният касационен съд, като взе предвид постановените по делото съдебни актове, доводите и становищата на страните, намира следното: С присъда № 1 от 30.01.12 г., постановена по НОХД № 00244/11 г. по описа на РС - Генерал Тошево, подсъдимият М. Т. е признат за виновен в това, че на 3.03.10 г. в землището на [населено място], общ. Генерал Тошево, между 80-та и 81-ва гранични пирамиди, превел през границата на страната К. К. от [населено място], общ. Кубрат, без разрешение на надлежните органи на власт и не през определените за това места, поради което и на осн. чл. 280, ал. 1 и чл. 55 НК е осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, чието изпълнение на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено за срок от три години, както и глоба в размер на 500.00 лв. Съдът се е произнесъл по разноските и веществените доказателства. Спрямо обвинения К. К. производството е приключило със споразумение по НОХД № 93/11 г. по описа на същия съд, постигнато по реда на глава ХХIХ НПК. С атакуваната въззивна присъда първоинстанционният акт е отменен. Т. на осн. чл. 304 НПК е оправдан по повдигнатото му обвинение по чл. 280, ал. 1 НК. Постановявайки оправдателната си присъда, окръжният съд е приел, че за да се реализира наказателната отговорност по чл. 280, ал. 1 НК, деецът следва да прекоси държавната граница, ведно с лицето или лицата, които превежда. Този правен извод, от една страна, противоречи на приетите по делото фактически обстоятелства. Както при неуспешния опит К. да прекоси държавната граница, така и на инкриминираната дата 3.03.10 г., когато е преминал на територията на Република Румъния, където е заловен, уговорката между него и Т. е била, последният да го посрещне извън България, преминавайки легално през ГКПП - К., където, обаче, е задържан от българските гранични власти. Според тези факти и правната логика на окръжния съд, Т. би следвало да отговаря за опит да преведе К. през границата на страната. Оправдателната присъда е в противоречие със закона. Съгласно разпоредбите на чл. 280 НК, няма законово изискване деецът да прекоси държавната граница, заедно с преведеното лице или лица. Такова правно решение отсъства и в практиката на ВС, съответно - ВКС от създаването текста на чл. 280 НК /нов, бр. 62/97 г./. Напротив, в новата тълкувателна практика на ВКС е застъпено противното тълкуване. Така в мотивната част на ТР № 2 от 16.07.09 г., н. д. № 2/09 г., т. 4.1 на ОСНК, е застъпено становището, че изпълнителното деяние "преведе през границата на страната" е с идентично съдържание за престъпленията по чл. 159б НК и чл. 280 НК. И в двата случая основание за ангажиране на наказателната отговорност на дееца е създаването на условия за превеждането на другиго през границата на страната. С преминаването на прехвърленото лице отвъд пределите на страната, престъплението е довършено, защото законът не изисква същото условие и за прехвърлящия. Като е оправдал подсъдимия, поради обстоятелството, че не е прекосил държавната граница ведно с преведения К., окръжният съд е нарушил закона и тълкувателната практика на ВКС по приложението му, поради което присъда му е постановена при допуснато касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 1 НПК, ето защо протестът е ОСНОВАТЕЛЕН. Това налага въззивният акт да бъде отменен и делото да се върне на ОС - гр. Добрич, за ново разглеждане от друг състав на съда. Водим от горното и на осн. чл. 354, ал. 1, т. 4 НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение,