Решение № 2369 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2011 г.

Решение № 2369 от 16.02.2012 г. на ВАС по адм. д. № 14564/2011 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба на Мустафа Захредин Думле, гражданин на Палестина срещу решение № 32 от 17.09.2011 г. по адм. дело № 384/2011 г. на Административен съд - Русе. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба - началникът на Гранично полицейско управление I степен - Русе, не е изразил становище пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: С обжалваното решение АС - Русе е отхвърлил оспорването на Мустафа Захредин Думле срещу заповед рег. № 291/10.08.2011 г. на началника на ГПУ I ст. - Русе за принудителното му настаняване в специален дом за временно настаняване на чужденци към Дирекция "Миграция" - МВР. Съдът правилно е установил релевантните факти за спора и е достигнал до правно обоснован извод за законосъобразност на обжалваната заповед. В тази насока е посочил, че жалбоподателят е с неустановена самоличност - задържан е на 12.07.2011 г. в 05,00 часа на ГКПП Дунав мост, като е заявил, че е гражданин на Палестина и е представил румънски паспорт, издаден на името на OLARIU CIPRIAN, не е удостоверил влизането си в страната по законния ред и предвид съществуващите пречки за изпълнение на заповед № 287/10.08.2011 г., с която му е наложена принудителна административна мярка "принудително отвеждане до границата на Р България" е наредено принудителното му настаняване в СДВНЧ. Правилен е изводът на съда, че са изпълнени предпоставките по чл. 44, ал. 6 от ЗЧРБ за издаване на оспорената заповед, съгласно който в случаите, когато чужденецът, на когото е наложена принудителна административна мярка по чл. 39а, т. 2 и 3, е с неустановена самоличност, възпрепятства изпълнението на заповедта или е налице опасност от укриване, органът, издал заповедта, може да издаде заповед за принудително настаняване на чужденеца в специален дом за временно настаняване на чужденци с цел организиране на принудителното отвеждане до границата на Република България или експулсирането. Съдът вярно е посочил, че заповедта е мотивирана, като конкретните фактически обстоятелства, обусловили прилагането на ограничителната мярка се съдържат в предложение рег. № 18095/10.08.2011 г. на началника на група "ОДГ" при ГПУ - Русе, утвърдено от административния орган. Правилно съдът е приел, че производството по чл. 67, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците е самостоятелно и не рефлектира върху законосъобразността на оспорената заповед. Евентуалният благоприятен изход на спора по чл. 67, ал. 1 от ЗУБ за жалбоподателката е от значение за изпълнението на наложената й ограничителна мярка "принудително отвеждане до границата" и в този контекст - на изпълнението и на настоящата заповед, но не е относимо към въпроса за нейната законосъобразност. Изложените аргументи в касационната жалба за неправилност на решението по съществото си касаят спора за законосъобразност на оспорения акт и са били предмет на обсъждане от решаващия съд, който мотивирано е приел същите за неоснователни. Изводите на съда се споделят изцяло от настоящата инстанция, поради което не е необходимо тяхното преповтаряне. Неоснователни са доводите за незаконосъобразност на решението поради противоречие с разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. относно общите стандарти и процедури, приложими в държавите - членки за връщане на незаконно пребиваващи граждани на трети страни. Според разпоредбата на чл. 15, § 4 от Директива 2008/115/ЕО от 16.12.2008 г. едва когато стане ясно, че вече не съществува разумна възможност за извеждане по правни и други съображения или, че вече не съществуват посочените в § 1 условия, задържането престава да бъде оправдано и засегнатото лице се освобождава незабавно. В настоящия казус при издаване на оспорената заповед няма обстоятелства, от които да се приеме, че не съществува възможност за извеждане на чужденеца от страната. Следва да се посочи, че обжалваната заповед има действие до отпадане на пречките за изпълнение на акта за принудително отвеждане - съгласно чл. 44, ал. 8 от ЗЧРБ, настаняването продължава до отпадане на обстоятелствата по ал. 6, но не повече от 6 месеца. Законодателят е предвидил възможността в чл. 46а, ал. 4 от ЗЧРБ след изтичане на всеки 6 месеца от настаняването в специалния дом за временно настаняване на чужденци, съдът служебно или по молба на заинтересования чужденец да се произнася в закрито заседание с определение за продължаване, замяна или прекратяване на настаняването. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на седмо отделение,