Решение № 7468 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2017 г.

Решение № 7468 от 14.06.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2306/2017 г., II о., докладчик председателят Надежда Джелепова Производството е по по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам. кмета на община В., чрез юрк. К. Й., срещу решение № 2 от 11 януари 2017 г., постановено по адм. д. № 228/2016 г. по описа на Административен съд В., с което е отменена заповед № РД-02-11-1327/10 септември 2016 г. на зам. кмета на община В. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Същото становище се поддържа от пълномощника на касатора адв. П. П. в съдебно заседание и в представената по делото писмена защита. О. Х. Д. Х., чрез пълномощника си адв. И. А., намира за неоснователна касационната жалба. Претендира присъждането на направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение, че оспореното решение е правилно. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. Производството пред Административен съд В. е образувано по жалба на Х. Д. Х. срещу заповед № РД-02-11-1327/10 септември 2016 г. на зам. кмета на община В., с която на основание чл. 195, ал. 6 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) е наредено на Христов да премахне сгради с идентификатори 10971.506.732.1 и 10971.506.732.2, находящи се в поземлен имот с идентификатор 10971.506.732 по кадастралната карта на гр. В.. Съдът е приел, че в нарушение на чл. 35 и 36 от АПК административният орган не е установил кой е собственик на сградите, наредени за премахване, което представява съществено нарушение на административнопроизводствените правила, поради което е отменил заповедта. Така постановеното решение е правилно. Съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Спрямо установените релевантни факти съдът правилно е приложил материалния закон. Изводът му за наличие на отменително основание спрямо оспорената пред него заповед е законосъобразен. С разпоредбата на чл. 195, ал. 1 от ЗУТ са посочени задълженията на собствениците на строежи, които те са длъжни да изпълняват при упражняване правото си на собственост. При неизпълнение на тези задължения законът е предоставил право на кмета на общината да издава заповеди, с които да задължава собствениците на строежи да извършват определени дейности с цел изпълняване на задълженията им, включително и да разпореди премахването на строежа при наличието на определени предпоставки - чл. 195, ал. 6 от ЗУТ. Всички тези задължения обаче произтичат от правото на собственост на дадено лице върху конкретен строеж. В случая е установено безспорно, че адресата на заповедта на кмета на общината, издадена на основание чл. 195, ал. 6 от ЗУТ, не е собственика на строежите, а е собственика на поземления имот, в който наредените за премахване сгради са построени. В тази връзка законосъобразно административният съд е приел, че при издаването на заповедта не са събрани всички необходими доказателство и не са установени всички факти от значение за случая, тъй като органът не е установил кой е собственика на процесните строежи. Доколкото по делото са представени категорични данни, че Х. Х. - посочен като адресат на заповедта, не е техен собственик, обосновано съдът е приел, че е оборена презумпцията на чл. 92 от Закона за собствеността (ЗС). Ето защо заповедта не е обоснована с факти, които са елемент от състава на приложимата правна норма и подлежи на отмяна. С оглед горното и предвид липсата на релевираните в касационната жалба пороци на решението, последното като правилно ще следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и направеното искане, на ответника по касация ще следва да бъдат присъдени направените пред касационната инстанция разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лева. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, второ отделение,