Решение № 1373 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2018 г.

Решение № 1373 от 1.02.2019 г. на ВАС по адм. д. № 8975/2018 г., V о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция "Гранична полиция", чрез процесуален представител, срещу решение № 940/18.05.2018 г. по адм. дело № 5/2018 г. на Административен съд - Благоевград, с което е отменена негова заповед рег. № 3282 з-2915/10.10.2017 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, чрез процесуален представител, че обжалваното решение е неправилно - необосновано и материалноправно незаконосъобразно, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу заповедта, прави възражения за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски в полза на ответната страна, претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание процесуалният представител на касатора заявява, че предвид новопредставеното доказателства, предоставя на преценката на съда. Ответникът по касационна жалба - Й. Запрев, с адрес в [населено място], чрез процесуален представител, в съдебно заседание, иска оставяне на решението в сила и присъждане на направените разноски за касационната инстанция. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, пето отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, Административен съд - Благоевград е приел за установено, че с оспорената пред него заповед, издадена от директора на дирекция "Гранична полиция", на Й. Запрев - старши полицай /ВПА/ в 02 Група "ОДГ" на ГПУ Петрич от РДГП- Смолян на основание чл. 203, ал. 1, т. 1, пр. 1 във връзка с чл. 204, т. 3 вр. чл. 197, ал. 1, т. 6 и чл. 226, т. 8 от ЗМВР - поради осъждане с влязла в сила присъда за умишлено престъпление от общ характер, е наложено дисциплинарно наказание "уволнение". АС е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в изискуемата форма, съдържа необходимите реквизити и при издаването й са спазени административно производствените правила. Съдът е установил, че оспореният ИАА е издаден в противоречие с материалноправните разпоредби и като такава заповедта е незаконосъобразна. Констатираното от първоинстанционния съд е, че с присъда № 817/05.12.2016 г. постановена по нохд № 380/2016 г. по описа на РС-гр. Петрич, изменена с решение № 4165/03.08.2017 г. постановено по внохд № 19/2017 г. по описа на ОС-Благоевград, с която Запрев е бил признат за виновен и осъден за извършено престъпление от общ характер по НК по чл. 354а, ал. 3, пр. 2, т. 1, пр. 1 вр. чл. 20, ал. 2 от НК и чл. 354в, ал. 1, пр. 2 вр. чл. 20, ал. 2 от НК на наказание "лишаване от свобода" за срок от 6 /шест/ месеца, изпълнението на което е било отложено на основание чл. 66, ал. 1 от НК за срок от 3 /три/ години, считано от влизане на присъдата в сила. Изпълнението на тази присъда е било спряно с определение от 16.10.2017 г., постановен по наказателно дело № 1223/2017 г. по описа на САС. С влязло в сила решение № 28/05.02.2018 г. по нд № 1223/2017 г. на САС на основание чл. 422, ал. 1, т. 5 вр. чл. 348, ал. 3, т. 1 и т. 2 вр. ал. 1, т. 3 и чл. 425, ал. 1, т. 1 от НПК е отменено изцяло по реда на възобновяването на решение № 4165/03.08.2017 г., поставено по ВНОХД № 19/2017 г. по описа на ОС – Благоевград и е възобновено производството. Изложеното е мотивирало Административен съд-Благоевград да приеме, че макар към момента на издаване на заповедта да е била налице влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление, то отмяната й по реда на възобновяването, настъпила след издаването на заповедта, следва да бъде отчетена при условията на чл. 142, ал. 2 АПК и към момента на приключване на устните състезания пред АС правното основание за издаване на заповедта е отпаднало, лицето се счита неосъждано, поради което заповедта е материално правна незаконосъобразна и противоречи на целите на закона. Така постановеното решение е правилно. Към момента на устните състезания пред АС влязлата в сила осъдителна присъда е била отменена и е била постановена невлязла в сила оправдателна присъда. Към момента на устните състезания пред ВАС, видно от решение № 194/01.11.2018 г. на ВКС, трето наказателно отделение по касационно дело № 805/2018 г. постановената при новото разглеждане на делото оправдателна присъда е оставена в сила и съответно влязла в сила. Правилна е преценката на АС относно приложимостта на разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК към настоящия казус. Отмяната на влязлата в сила присъда по реда на възобновяването има за последица отпадане на правното основание за издаване на оспорената заповед - правилно АС е установил липса на влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер, визирано в чл. 203, ал. 1, т. 1 ЗМВР Запрев към този момент се е считал отново неосъждан, независимо от висящото наказателно производство. В рамките на наказателното производство подсъдимият се счита невиновен и до доказване на противното с влязла в сила присъда. Поради изложеното правилна е преценката на АС за отпадане на правното основание на заповедта и нейната материалноправна незаконосъобразност, както и на целта на закона - на основание чл. 201, ал. 1, т. 1 ЗМВР да се прекратяват служебните правоотношения само на служители, осъдени с влязла в сила осъдителна присъда за умишлено престъпление от общ характер. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. Направеното възражение за пръв път в касационната жалба за прекомерност на присъдените от първата инстанция разноски е недопустимо, тъй като същото е следвало да бъде направено до приключване на устните състезания пред първоинстанционния съд. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсултско възнаграждение. На ответника по касационна жалба следва да присъдят направените в касационната инстанция разноски - заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 400 (четиристотин) лева, заплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита, платими от Главна дирекция "Гранична полиция" - МВР. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, тричленен състав на пето отделение