Решение № 952 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2016 г.

Решение № 952 от 24.01.2017 г. на ВАС по адм. д. № 9539/2016 г., II о., докладчик председателят Георги Чолаков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на началника на РДНСК - Южен централен район гр. П., чрез пълномощника му юрисконсулт А. Г. срещу решение № 369 от 13 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 446/2016 г., по описа на Административен съд П.. С обжалваното решение е отменена заповед № ДК - 02-ЮЦР-83 от 23 март 2012 г. на зам. - началника на РДНСК - ЮЦР, в частта, с която се нарежда премахването на "Въздушна кабелна мрежа Велинград, кв. Лъджене, група улици 2", собственост на "Телекабел" АД и е осъден началникът на РДНСК - ЮЦР гр. П. да заплати на дружеството -жалбоподател направените по делото разноски в размер на 850, 00 лв. (осемстотин и петдесет лева). В касационната жалба се излагат оплаквания за неправилност на атакувания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК. Прави се искане за отмяната на оспореното първоинстанционно решение и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение, в размер на минималното адвокатско възнаграждение, с оглед нормата на чл. 143, ал. 4 от АПК. Ответникът - "Телекабел" АД, чрез пълномощника си адв. З. М. е депозирал писмено становище по същество на касационната жалба като се навеждат доводи за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Съображенията за това са следните: Решението, предмет на настоящия касационен контрол е постановено, след отмяна на решение № 6015 от 18 май 2016 г., постановено по адм. дело 8548/2015 г., по описа на Върховния административен съд, второ отделение и делото е върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на същия първоинстанционен съд при съобразяване на дадените, с окончателния съдебен акт, указания. При повторното разглеждане по същество на спора, Административен съд П. се е произнесъл с решение № 369 от 13 юли 2016 г., постановено по адм. дело № 446/2016 г., с което е отменил заповед № ДК-02-ЮЦР-83 от 23 март 2012 г. на зам. - началника на РДНСК - ЮЦР, в частта с която се нарежда премахването на премахването на "Въздушна кабелна мрежа Велинград, кв. Лъджене, група улици 2", собственост на "Телекабел" АД. При повторното разглеждане на спора, инстанцията по същество е изпълнила дадените й задължителни указания и е приел жалбата на дружеството за допустима. Установила е, че констативният акт е съобщен по реда на § 4 от ДР на ЗУТ, поради което жалбата е процесуално допустима като подадена в срока и от страна, обосноваваща правен интерес от оспорването. При разглеждане на спора по същество е констатирала, че заповедта е издадена в предвидената от закона писмена форма, от компетентен административен орган, но в противоречие с материалноправните разпоредби по издаването й. В хода на съдебното производство, съдът е установил, че е налице частична идентичност между кабелната мрежа на жалбоподателя и кабелната мрежа, предмет на заповедта за премахването. Също така е достигнал до извода за наличието на издадено разрешение за строеж и въвеждане в експлоатация по надлежния ред на процесния обект. Като е достигнал до извода за законност на обекта е съобразил, че мрежата не подлежи на премахване и е отменил обжалваната пред него заповед, в оспорената й част като незаконосъобразна. Решението е правилно. Обосновано първоинстанционният съд е приел, че жалбата на "Телекабел"АД срещу процесната заповед е била процесуално допустима. Дружеството е обосновало правния си интерес с представянето на доказателства, установяващи правото на собственост върху част от кабелната мрежа, предмет на заповедта за премахване. В административния акт не е посочен адресат съгласно изискванията на чл. 59, ал. 2, т. 3 АПК, а това е задължение на административния орган. Негово задължение е да установи всички факти и обстоятелства, които са основание за издаването на заповедта - дали е налице незаконен строеж, кой е неговият извършител и на какво основание строежът подлежи на премахване. Поради неизпълнение на изложеното по - горе законосъобразно жалбата на "Телекабел" АД е приета за подадена в срок, от лице, което има правен интерес и че същата е процесуално допустима. От събрания доказателствен материал по делото, включително и от назначената и неоспорена съдебно-техническа експертиза, приета в открито съдебно заседание на 13 юни 2016 г., по адм. дело № 446/2016 г., по описа на Административен съд П., правилно съдът е установил, че за изградената от "Телекабел" АД кабелна мрежа за електронни съобщения, аналогова и цифрова телевизия (подземна кабелна мрежа в собствен изкоп с дължина 330, 00 м.) има издадено разрешение за строеж № 290 от 05 ноември 2009 г., издадено от главния архитект на О. В. инвестиционен проект, предвиждащ кабелната мрежа да се разположи подземно в каналната мрежа на "БТК" АД и въздушно по съществуващите стълбове за ниско напрежение на електроразпределителното дружество, за което има сключен договор за наем с "БТК" АД от 2001 г. и 2011 г., договор за наем от 25 октомври 2010 г. с електроразпределително дружество (EVN) за ползване на част от стълбовете на мрежата, удостоверение за въвеждане в експлоатация № 26 от 05 август 2011 г. за въвеждане в експлоатация на строеж: "Кабелна мрежа за електронни съобщения, аналогова и цифрова телевизия, телефонен и високоскоростен интернет" с дължима 330, 00 м. и удостоверения за въвеждане в експлоатация с № 44, № 45 и № 46 от 03 октомври 2014 г. за същия строеж с възложител "Телекабел" АД за мрежа с дължина - 325, 00 м., 2 820, 00 м. и 1 190, 00 м., с отклонения до всеки абонат, съгласно чл. 286, ал. 2 от ЗЕС. От заключението на експерта е установено, че надземната част на мрежата е продължение на подземната такава и осигурява свързването на всеки отделен абонат на дружеството в собствената му сграда. Също така, оплакванията, изложени от касатора относно компетентността на назначеното вещо лице са неоснователни. Съдът е изложил подробни съображения при определянето му за експерт по делото и обосновано е приел заключението му с оглед поставените му въпроси, целящи изясняване на спорните обстоятелства по делото. В писменото си заключение, вещото лице е дало обективно и компетентно становище, без да излага правни изводи като е дало ясно заключение по поставените му въпроси. С оглед съвкупния доказателствен материал по делото, Пазарджишкият административен съд е достигнал до правилен извод, че не е налице незаконен строеж по смисъла на чл. 225, ал. 2, т. 2 от ЗУТ, тъй като за процесния има издаден инвестиционен проект и разрешение за строеж. Законността на последния е установена въз основа на представените по делото писмени доказателства, а като такъв не подлежи на премахване. Ето защо, инстанцията по същество законосъобразно е отменила заповедта на компетентния градоустройствен орган, в обжалваната й част. Следователно оспореното решение е правилно и постановено при съобразяване на материалния закон. Не са налице инвокираните отменителни основания по чл. 209, т. 3, предл. първо и трето от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото, настоящата касационна инстанция счита, че не следва да се произнася относно разноските по делото, тъй като такива не са предявени до приключване на устните състезания от ответника по касация. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, в настоящия тричленен състав на второ отделение,