Решение № 5815 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2009 г.

Решение № 5815 от 3.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 7826/2009 г., V о., докладчик съдията Йова Проданова Производството е по реда на чл. 145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 124, ал. 1 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Образувано е по жалба на Светослав Стоянов Белев от гр. Пловдив, ул. "Тъжа" № 1 против Заповед № РД-15-286 от 17.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение. Жалбоподателят навежда доводи за незаконосъобразност на заповедта поради отсъствие на процесуална и материална компетентност на министъра на земеделието и храните да издава актове за прекратяване на служебното правоотношение към 17.04.2009 г. Заповедта за прекратяване на служебното правоотношение е връчена в период, когато служителят се намира в отпуск по болест. При встъпването му в длъжност не му е изискана декларация за липсата на пречки за заемане на държавната служба. Не е съставен и акт за встъпване в длъжност, подписан от жалбоподателя. Искането е да бъде отменена оспорената заповед и постановено възстановяване на заеманата длъжност. Ответната страна министърът на извънредните ситуации, чрез процесуален представител оспорва жалбата. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като прецени законосъобразността на оспорения административен акт, както с оглед на заявените с жалбата основания, така и служебно, в изпълнение на разпоредбата на чл. 168 от Административнопроцесуалния кодекс, предвид събраните по делото доказателства, приема за установено следното: Безспорно е в процеса, че със Заповед № РД-15.285 от 17.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, след временното му отстраняване от работа със Заповед № РД 11-3 от 20.08.2003 г. на същия орган, жалбоподателят е допуснат да изпълнява задълженията си като директор на областна дирекция "Земеделие" - Пловдив. Заповедта е връчена на 21.04.2009 г. На същата дата на държавния служител е връчена и Заповед № РД-15-286 от 17.04.2009 г. на министъра на земеделието и храните, с която, на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител е прекратено служебното му правоотношение. В заповедта наред с правното основание е посочено и у-ние № 20090417150723 от 17.04.2009 г. от Агенцията по вписванията, установяващо качеството на Светослав Белев на управител на "Грийнконсулт" ЕООД със седалище гр. Пловдив. По делото е представен болничен лист № 2068362, рег. № 330 от 17.04.2009 г., издаден от АИППМП д-р Здравка Маткунска, установяващ заболяване на Светослав Белев с диагноза - Хипертония артериалис /кризис/ с отпуск от седем дни за времето от 17.04.2009 г. до 24.04.2009 г. Представената в копие присъствена книга на Областна дирекция "Земеделие" - Пловдив установява явяване на работа от страна на жалбоподателя в дните от 13.04.2009 г. до 21.04.2009 г. включително. Извлеченията от електронния регистър на Агенцията по вписванията за "Грийнконсулт" ЕООД установяват вписване на промяна в обстоятелствата, подлежащи на вписване от 22.04.2009 г., въз основа на заявление от 16.04.2009 г. - заличаване на Светослав Белев като управител на дружеството. Съвкупната преценка на доказателствата обуславя извод на съда за законосъобразно прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя. Безспорното и установено с категорични доказателства качество на Светослав Белев на управител на търговско дружество към датата на постановяване на заповедта от 17.04.2009 г. е юридически факт, който разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 вр. чл. 7, ал. 2, т. 2 предл. 3 от ЗДСл. определят като пречка за продължаване съществуването на служебното правоотношение. Без правно значение е вписването на промяната в обстоятелствата от 22.04.2009 г., както и фактът, че заявлението за вписването предхожда издаването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение. Съобразно общата разпоредба на чл. 599 от ГПК и изричната норма на ал. 6 на чл. 141 от Търговския закон заличаването на управителя има действие спрямо третите добросъвестни лица след вписването. Аргумент в полза на посоченото е разпоредбата на ал. 3 на чл. 599 ГПК определяща като несъществуващи за третите добросъвестни лица невписаните обстоятелства. Приетото от органа по назначението наличие на несъвместимост по смисъла на чл. 7, ал. 2, т. 2 от ЗДСл. към деня на издаване на заповедта и постановеното прекратяване на служебното правоотношение е съобразено с приложимия закон. Доводът на жалбоподателя за незаконосъобразност на заповедта поради връчването й в период, когато той се намира в отпуск по болест не намира опора в специалния Закон за държавния служител, чийто норми уреждат отношенията по прекратяването на служебното правоотношение, поради което съдът го намира за неоснователен. Още повече, при наличието на доказателства за явяването на жалбоподателя на работа в дните от 13 до 21.04.2009 г., които не са оспорени от него. Неоснователно е и възражението, че при допускането за изпълнение на задълженията му след временното отстраняване, от жалбоподателя не е поискана декларация за обстоятелствата по ал. 2 на чл. 7 от ЗДСл. на основание чл. 8 от ЗДСл. Изискването за подписване на декларация за несъвместимост по ал. 2 на чл. 7 от ЗДСл. е предвидено от закона в хипотезата на назначаване на държавния служител, наред с подаването на заявлението за назначаване. В процесния случай към 17.04.2009 г. жалбоподателят е страна по служебно правоотношение, има статут на държавен служител и допускането за изпълнение на задълженията му след временно отстраняване не е равнозначно на назначаване. Докато трае служебното правоотношение, макар и при временно отстраняване от длъжност, за него важат забраните по ал. 2 на чл. 7 от ЗДСл., поради което законът не предвижда подаване на нова декларация. Фактът на нарушаването на забраната по ал. 2 на чл. 7 от ЗДСл. е основание за прекратяване на служебното правоотношение, изрично предвиден в хипотезата на т. 4, предл. 1 на ал. 1, чл. 103 от ЗДСл., което обуславя и законосъобразността на оспорения административен акт. Предвид изложеното съдът приема за неоснователно обжалването на заповедта за прекратяване на служебното правоотношение, поради което и на основание чл. 172, ал. 2, предл. последно от АПК Върховният административен съд, пето отделение,