Решение № 8185 от 3.7.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) гр. Благоевград, подадена чрез пълномощник главен юрисконсулт Р. Ханджийска, с подробно развити касационни основания, срещу Решение 2030/08.11.2023 г., постановено по адм. дело 504/2023 г. по описа на Административен съд - Благоевград. Правят се оплаквания за неправилност на решението, поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че противно на приетото от първоинстанционния съд, не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и противоречие с материалния закон, обуславящи отмяната на акта. По съображенията, изложени в жалбата, се иска отмяна на решението и потвърждаване на издадения административен акт. Претендират се разноски. Ответникът Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания - Благоевград ЕООД ( СБАЛПФЗ ЕООД) не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационното обжалване. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна и срещу подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, предвид което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С Решение 2030/08.11.2023 г. по адм. дело 504/2023 г. Административен съд - Благоевград е отменил, по жалба на Специализирана болница за активно лечение на пневмофтизиатрични заболявания - Благоевград ЕООД, Заповед за налагане на санкции РД 25-281/28.04.2023 г. на директора на РЗОК - Благоевград. Съдът е приел, че административният акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и при неправилно прилагане на материалния закон, което обуславя неговата отмяна. Решението е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна е установено, че между лечебното заведение СБАЛПФЗ ЕООД и Националната здравноосигурителна каса /НЗОК/ - гр. София, представлявана от директора на РЗОК Благоевград, е сключен Договор 010789/21.02.2020г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки. Със Заповед РД-24-318/20.03.2023 г. директорът на РЗОК Благоевград е наредил от 22.03.2023 г. до 24.03.2023 г. да бъде извършена пълна проверка на лечебното заведение, съгласно определени обхват и задачи. За резултата от извършената проверка е съставен Протокол РД 24-318-1/24.03.2023 г., който отразява установеното в хода на проверката, а именно, че съобразно Протокол РД-24-318-1/24.03.2023г. здравноосигуреното лице /ЗОЛ/ Й. Б. Б. е хоспитализирано в лечебното заведение по клинична пътека /КП/ [ заличен текст] на 17.02.2023 г. с История на заболяване /ИЗ/ 201/2023 г. и дехоспитализирано на 23.02.2023 г. ЗОЛ е хоспитализирано в лечебното заведение с основна диагноза с код по МКБ[ заличен текст]. Прието е, че пациентът е дехоспитализиран без да са стабилизирани основни показатели от лабораторните изследвания. Лечебното заведение е оспорило изцяло констатациите, изложени в протокола чрез депозирано в РЗОК Благоевград Писмено становище изх. 96/30.03.2023г. по повод извършената проверка. Със Заповед РД 18-25/03.04.2023 г. на Директора на РЗОК Благоевград е определен състав на Арбитражна комисия. Видно от Протокол 07 от заседанието на Арбитражната комисия, проведено на 10.04.2023 г., с 3 /три/ гласа за са потвърдени констатациите на длъжностните лица от РЗОК Благоевград по т. 1 от протокола, като основателна за налагане на санкция и с 3 /три/ гласа против е отхвърлена същата констатация като неоснователна за налагане на санкция. Директорът на РЗОК Благоевград е издал оспорената Заповед РД 25-281/28.04.2023г., с която на лечебното заведение е наложена санкция Финансова неустойка в размер на 200лв. за нарушение на чл.30, т.1 и т.2, чл.280, чл.283, ал.1, чл.288 и чл.292 от НРД 2020-2022 за медицински дейности. За изясняване на обективната истина, по делото е допусната съдебно-медицинска експертиза, заключението на която не е оспорено от страните и е прието от съда като обективно, всестранно и компетентно изготвено. Решението на първоинстанционния съд е постановено при липса на допуснати процесуални нарушения, при правилно приложение на материалния закон и е в съответствие с целта на закона. Правилни са изводите на съда, че при издаване на административния акт са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, обуславящи неговата отмяна. След анализ на състава на Арбитражната комисия, разгледала подаденото от лечебното заведение възражение, съдът обосновано и правилно е приел, че за участващите в нея лекари не е доказано, че притежават необходимата специалност по Пневмология и фтизиатрия в съответствие с необходимите дейности по ДЛА на КП 42. Първоинстанционният съд се е позовал на чл. 273, ал. 5 от Решение РД-НС-04-24-1/ 29.03.2016 г. на Надзорния съвет на НЗОК, съгласно който, при осъществяване на правомощията си по ал. 4, директорът на съответната РЗОК включва в арбитражната комисия за всеки конкретен случай посочените по реда на ал. 3 представители на РК на БЛС по съответните специалности, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 от ЗЗО. Правилна е преценката на съда, че тъй като в конкретния случай в заповедта за определяне на арбитражна комисия не са посочени специалностите на членовете й, не може да бъде установено дали някой от тях притежава специалност Пневмология и фтизиатрия , въпреки че разглежданите от АК въпроси относно дехоспитализирането на пациенти по КП 42.1 изискват именно подобни познания. Ето защо, правилно е прието в оспореното решение, че е затруднена и дори невъзможна преценката на съда дали директорът на РЗОК е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО и на чл. 273, ал. 5 от Решение РД-НС-04-24-1/ 29.03.2016 г. на НС на НЗОК, както и на чл. 425, ал. 5 и чл. 427 от НРД за медицинските дейности 2020-2022 г. за процесния случай, за да изпълни изискването за включване в състава й на лица които имат отношение към описаните констатации в протокола за проверка . С разпоредбата на чл. 75, ал. 3 от ЗЗО е уредено изрично изискването в арбитражната комисия да се включват за всеки конкретен случай представители на тези съсловни организации, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола на съответното длъжностно лице по чл. 72, ал. 2 и чл. 74, ал. 3 от закона. От доказателствата по делото се установява, че в състава на Арбитражната комисия не са включени представители на РК на БЛС, които имат отношение към описаните факти и направените констатации в протокола, с оглед на притежаваните медицински специалности, поради което правилно е възприето от съда, че директорът на РЗОК гр. Благоевград не е изпълнил задължението си да организира създаването на арбитражна комисия, която да отговаря на изискванията на чл. 75 ал.3 от ЗЗО и на чл. 273 ал.5 от Решение РД-НС-04-24-1 от 29.03.2016г. на НС на НЗОК за случая. Неспазването на законовите изисквания, които са част от процедурата по издаване на заповедта за налагане на санкции опорочава тази процедура. Без значение е дали в административния акт органът се е позовал на решението на АК, от значение е нарушеното право на лечебното заведение на компетентно произнасяне по възражението му от надлежен орган. Налице е съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Разглеждането на спора от надлежно формирана и компетентна арбитражна комисия съставлява съществен елемент от производството по установяване на законосъобразността на констатациите на контролните органи и евентуалното налагане на санкции на адресата на проверката. Съгласно чл. 76 ал.1 от ЗЗО в случай, че Арбитражната комисия потвърди констатациите на длъжностното лице по чл. 72 ал.2 се прилагат санкциите, предвидени в договора между РЗОК и изпълнителя на медицинска или на дентална помощ. По изложените съображения настоящият касационен състав намира за обосновано и правилно приетото от първоинстанционния съд, че са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, съобразно доказателствата по делото и обхвата на съдебната проверка по чл. 168 от АПК. Изцяло законосъобразен е и изводът на съда, базиран на неоспореното и компетентно заключение на съдебно - медицинската експертиза, че лечебното заведение е осигурило на ЗОЛ договорената медицинска помощ и е предоставило такава по вид и обем, съответстваща на договорената, в съответствие с изискванията на чл.30,т.1 и т.2 от НРД 2020-2022г. за медицинските дейности. Констатираното от органа нарушение не е било извършено, поради което и не е следвало да бъде наложена санкция с оспорената заповед. От заключението на вещото лице със специалност пневмология и фтизиатрия и вътрешни белодробни болести се установява, че диагностичнолечебният алгоритъм на КП[ номер] е завършен поради завършени и отчетени необходимите основни диагностични и терапевтични процедури при болничния престой на ЗОЛ Й. Б.. Експертът задълбочено и обосновано е отговорил на поставените му въпроси и обяснил причините за повишените стойности на [заличен текст], както и за по-ниските стойности на[ заличен текст], които са незначителни и не се повлияват от медикаментозно третиране или кръвопреливане. Експертът е отбелязал и важното обстоятелство в случая, че пациентката е хронично [заличен текст] с придружаващо заболяване, и при съобразяване на тези специфики, същата е изписана в стабилизирано клинично състояние и овладян възпалителен процес. Тези констатации на вещото лице дават основание за категоричното му и мотивирано заключение, че критериите за хоспитализация и дехоспитализация на ЗОЛ Й. Б., хоспитализирана в лечебното заведение по КП [ номер ]на 17.02.2023г. и дехоспитализирана на 23.02.2023г., са изпълнени. По тези съображения, твърденията на административния орган в производството пред административния съд, преповторени и в касационната жалба, че оспореният административен акт е законосъобразен и основания за неговата отмяна няма, се опровергават от доказателствата по делото. Не са налице визираните в касационната жалба основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на решението на АС Благоевград, като постановено при прецизно изяснена фактическа обстановка и правилно изведени правни изводи, поради което същото следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора, заявената претенция на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователна, а поради липсата на такава от ответника - на него не му се следват. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,