Решение № 1803 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2015 г.

Решение № 1803 от 13.02.2017 г. на ВАС по адм. д. № 10984/2015 г., V о., докладчик председателят Марина Михайлова Производството по делото е образувано на основание чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ по касационна жалба на С. С. С. от град С. против решение № 4246/19.06.2015 г., постановено по адм. дело № 1221/2015 г. на Административен съд С. - град /АССГ/, с което е отхвърлена жалбата му срещу решение № 11/13.01.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/. Оплакванията в касационната жалба са за неправилност на обжалваното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния, което съставлява отменително касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответната страна - Комисията за защита от дискриминация /КЗД/, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Ответникът - "К. Б. ЕООД енд КО" КД със седалище град С., чрез процесуалния си представител поддържа становище за неоснователност на касационната жалба и счита решението за правилно. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното решение. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и при наличие на правен интерес, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е ОСНОВАТЕЛНА. Административното производство е образувано пред КЗД по жалба на С. С. С. срещу "К. Б. ЕООД енд КО" КД за дискриминационно отношение спрямо него по признак "увреждане". Посочва, че е работил като продавач -консултант на свежи храни във филиал на "Кауфланд" в кв. Д. от от 30.07.2008 г. до 06.07.2010 г., когато е прекратено трудовото му правоотношение. Подал е жалба до КЗД за неправомерно уволнение, но преписката е прекратена поради изтекла давност. Решил е да кандидатства за работа отново в "К. Б. ЕООД енд КО" КД, като е подал документи за работа във филиалите в Надежда, С. и Т. Каблешков, представяйки необходимите документи. Подадената жалба по преписка № 212/2014 г. визира събития, последвали прекратяването на договора, а именно кандидатстването за работа и отказа да бъде назначен през периодите 2011 г. и 2013 г. /15.09.2013 г. - филиал "Т. Каблешков"; 01.12.2011 г. - филиал "С.", и 27.01.2011 г. - филиал "Надежда"/. КЗД е разгледала спора, конкретизирайки всяко едно от тях във филиали на дружеството в направените с постъпилата жалба искания, определено е времето и мястото, когато е извършено твърдяното нарушение. Установено е, че Стоянов е подал автобиография за заемане на съответните длъжности във филиал "Т. Каблешков", "С." и "Надежда", както и че не е нает на работа след прекратяване на правоотношението му с "К. Б. ЕООД енд Ко" КД. От представените копия на разпечатки от електронна поща - потвърждение за изпратено CV- служители в отдели и касиери в нов хипермаркет, се констатира, че за процесната длъжност във филиал "Т. Каблешков", са кандидатствали общо 585 лица, за тази в "С." е имало 1007 кандидатури. Прието е, че по отношение на всички от тях, които също не са назначени на желаната от тях позиция, би могло да се изследва въпросът налице ли е дискриминация. Според КЗД броят кандидати за свободните места е изключително висок, не са представени доказателства, че поради наличието на заболяване С. С. не е назначен на работа за дружеството. Експертните решения удостоверяват наличието на увреждане, което по смисъла на ЗЗДискр представлява защитен признак. Прието е, че в срока на инвалидност от три години по Експертно решение № 0875/2.08.2010 г., попада кандидатстването за свободните длъжности във филиал "С." на 01.12.2011 г. и филиал "Надежда" на 27.01.2011 г. Кандидатстването за работа във филиал "Т. Каблешков" на 15.09.2013 г. не попада в срока на валидност на нито едно от представените експертни решения. На 22.10.2013 г. с водеща диагноза "комуникираща хидроцефалия" е издадено Експертно решение № 2205/22.10.2013 г., със срок на инвалидност от три години до 01.10.2016 г. КЗД е приела, че не са налице доказателства за наличието на лица, които имат качеството на сравнител със жалбоподателя, поради което не е налице елемент от фактическия състав на дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 и 3 от ЗЗДискр. Поради това с решението № 11/13.01.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация е установила, че управителите на К. Б. ЕООД енд КО" КД - М. П. и Д. С. не са извършили дискриминация спрямо Стоянов, и е отхвърлил жалбата му като недоказана. АССГ е изложил мотиви за законосъобразност на решението на КЗД, като издадено от компетентен орган и в предвидената форма, при спазване на административнопроизводствените правила, материалноправните разпоредби и целта на закона. Касационната инстанция намира решението за неправилно. Освен в националното ни законодателство, защитата на правата на хората с увреждания е регламентирана в Конвенцията на ООН за правата на хора с увреждания, приета от Общото събрание на ООН на 13.12.2006 г., в сила от 03.05.2008 г. и ратифицирана със закон, приет от Народното събрание на 26.01.2012 г., /обн. ДВ бр. 12/10.02.2012 г., /. В чл. 27 от Конвенцията е регламентирана "Работа и заетост" и съгласно т. 1: " държавите - страни по настоящата конвенция признават правото на труд на хората с увреждания наравно с всички останали, като това включва правото на възможност за прехрана чрез свободно избрана или приета работа на пазара на труда и в среда, която да е отворена, недискриминационна и достъпна за хора с увреждания. Държавите - страни по конвенцията гарантират и насърчават реализацията на правото на труд, включително за лица, придобили увреждане в процеса на трудова заетост, чрез предприемане на необходимите стъпки, включително законодателни, сред които: а/забрана на дискриминация по причини на увреждане по всякакви въпроси, засягащи всякакви форми на заетост, включително наемане на работа и трудова заетост, продължаване на трудов договор, професионално израстване и безопасни и здравословни условия на труд; в/осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови и профсъюзни права равноправно с всички останали; д/създаване на възможности за трудова заетост и професионално израстване на хора с увреждания на пазара на труда, както и оказване на съдействие при намиране, придобиване, поддържане и завръщане към трудова заетост. Забрана за дискриминация по признак "увреждане" е предвидена и в редица актове на Европейския съюз: Договорът за функциониране на Европейския съюз изисква, чл. 10, при определянето и осъществяването на своите политики и дейности Съюзът да се бори срещу всяка форма на дискриминация, основана на увреждане, а чл. 19 предоставя на Съюза правомощието да приема законодателни актове за справяне с дискриминацията; В чл. 1 от Хартата на основните права на Европейския съюз определя, че човешкото достойнство е ненакърнимо и трябва да се зачита и уважава". Член 26 изрично признава и зачита "правата на хората с увреждания да се ползват от мерки, които осигуряват тяхната автономност, социалната и професионалната им интеграция и участието им в живота на общността". Изрична забрана за всяка пряка или непряка дискриминация е предвидена и в Директива 2000/78/ЕО на Съвета за създаване на основна рамка на равно третиране в областта на заетостта и професиите, като се забранява дискриминиране, основаващо се на религия или убеждения, увреждане, възраст или сексуална ориентация в сферите, предмет на регулиране от нея и цели прилагане на принципа на равно третиране. Директивата изрично в чл. 7, признава правото на държавите-членки да приемат специфични мерки за предотвратяване или компенсиране на неравностойно положение, свързано със защитените признаци. В Конвенцията за правата на хората с увреждания изрично се сочи, че "дискриминацията срещу когото и да било по признак увреждане представлява нарушение на вътрешно присъщото достойнство и ценност на човека". Между основните принципи, на които се гради конвенцията, са "зачитане на вътрешно присъщото достойнство, самостоятелност на индивида, включително свободата на личен избор и неговата независимост", "забрана за дискриминация", "зачитане на развиващите се способности на децата с увреждания, зачитане на правото на децата с увреждания да запазят своята идентичност". В изпълнение на мерките, предвидени в международни договори и европейското законодателство, като законодателна мярка за защита на правото на труд на хора с увреждания, Кодекса на труда /КТ/ в раздел III - Специална закрила на лицата с намалена трудоспособност е предвидил с чл. 315, ал. 1 "работодателят с повече от 50 работници и служители е длъжен да определя ежегодно работни места, подходящи да трудоустрояване от 4 до 10 процента от общия брой на работниците и служителите в зависимост от икономическата дейност". Необосновано както КЗД, така и АССГ е приел в мотивите на решенията си, че за да се констатира наличието на дискриминация, е необходимо коректно да бъде посочено лице сравнител, поставено в по-благоприятни условия от жалбоподателя на базата на признаците по ал. 1 на чл. 4 от закона или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика". Сравнението, в този смисъл, се приема като основен и задължителен елемент от фактически състав на всеки един от двата вида дискриминация и наличието му е основание да се приеме, че е налице по-неблагоприятно третиране на жалбоподателя спрямо "друго лице при сравними сходни обстоятелства" или "чрез привидно неутрална разпоредба, критерий или практика, освен ако тази разпоредба, критерий или практика е обективно оправдана с оглед на законова цел и средствата за постигане на целта са подходящи и необходими". По отношение на жалбоподателя не са били посочени сравними сходни обстоятелства и не са представени доказателства относно лица сравнители, спрямо които С. С. е поставен в по- неблагоприятно положение. Касационната инстанция приема, че посочването, респективно установяването на "сравнител", а именно други лица с увреждания, на които също е отказан достъп до трудова заетост, за да се провери дали е налице по - неблагоприятно третиране на лицето, подало жалба до КЗД, отколкото се третират, били са третирани или биха били третирани тези други лица в сравними сходни обстоятелства, би имало правно значение за установяване на пряка дискриминация по смисъла на чл. 4, ал. 2 във връзка с чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. В случая обаче се касае за нарушение на чл. 12 от ЗЗДискр. във връзка с чл. 14 от ЕКПЧ. Поради това КЗД е следвало да установи дали работодателят, обявил свободни работни места е такъв по смисъла на чл. 315, ал. 1 от КТ, както и дали е изпълнил изискването за определяне на свободни работни места за хора с увреждания. Освен това сравнението на жалбоподателя не следва да се извършва с лица, които също са носители на признака "увреждане, " а с лица, които без да са носители на защитен признак, търпят по-благоприятно третиране от него. Следва да бъдат изследвани всички обстоятелства, отнасящи се до условията за набиране на работна сила от К. Б., гарантиращи осигуряване на възможност за хората с увреждания да упражняват своите трудови права равноправно с всички останали. С оглед изложеното решението на АССГ следва да бъде отменено, и вместо него настоящата инстанция да постанови друго по съществото на спора, с което да отмени решение на № 11/13.01.2015 г. на Комисията за защита от дискриминация /КЗД/ и върне преписката за ново разглеждане съобразно дадените указания в мотивите на настоящето решение. Воден от горното и на основание чл. 222, ал. 2, т. 2 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение