Решение № 4259 от 23.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2025 г.
ВАСЧетвърто отделение23.04.2025 г.докладчик Любомира Мотова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение 20 от 03.01.2025г., постановено по адм. дело 428/2024г. по описа на Административен съд София-област.
ОСЪЖДА С. П. от гр. София да заплати на Община Самоков сумата от 200лв- за юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
Председател: /п/ РУМЯНА БОРИСОВА Членове: /п/ ЛЮБОМИРА МОТОВА/п/ СВЕТОСЛАВ СЛАВОВ
Мотиви
Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК и е образувано по касационна жалба на С. П. от гр. София против решение 20 от 03.01.2025г., постановено по адм. дело 428/2024г. по описа на Административен съд София-област, с което е отхвърлена жалбата й срещу Заповед 01-164 от 08.02.2024г. на кмета на община Самоков, в частта й за определяне на сумата за придобиване право на собственост върху недвижим имот. В жалбата се излагат доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Иска се отмяната му и постановяване на друго по същество, с което да се отмени оспорената заповед. Ответникът кмет на Община Самоков оспорва жалбата и иска оставяне в сила на обжалваното решение. Заключението на представителя на Върховната касационна прокуратура е за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, намира касационната жалба за допустима- подадена срещу подлежащо на обжалване решение, от страна по делото, за която то е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал.1 АПК, а разгледана по същество за неоснователна. За да постанови обжалваното решение, първоинстанционният съд приема оспорената заповед за изцяло законосъобразна без наличие на основания по чл. 146, ал.1 АПК за отмяната й. Решението е валидно, допустимо и правилно. Постановено е в съответствие с приложимия закон, без допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е обосновано. Въз основа на събраните по делото доказателства, съдът е установил всички правнозначими факти и е обосновал верни правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и към които се препраща на основание чл. 221, ал.2 АПК. Правилно е установено, че сградата, построена в общинския имот, чиято продажба по реда на чл. 35, ал.3 ЗОС се иска, е търпим строеж. Въпреки че е построен въз основа на отстъпено по надлежния ред право на строеж в общинския имот, за строежа няма издадени строителни книжа- разрешение за строеж въз основа на одобрени инвестиционни проекти, каквито са се изисквали и към момента на построяването му, съгласно действащите правила и нормативи за устройство на територията. Надлежно учреденото право на строеж и реализирането му е основание за придобиване от касатора (по наследство на извършителя на строежа) на правото на собственост на сградата, но това не я прави законен строеж, тъй като за него няма строителни книжа. Удостовереното от общинската администрация обстоятелство, че такива не се съхраняват, означава, че не съществуват, доколкото не се представят и от касатора, чийто праводател също е имал задължение да ги съхранява. А и негова е тежестта да докаже фактите, от които черпи права-че за строежа има издадени строителни книжа. Затова правилно решаващият съд приема, че законосъобразно е определена сумата за придобиване на право на собственост върху общинския недвижим имот по реда на чл. 57, ал.2 от Наредба 4 за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на Общински съвет Сомоков. Обжалваното решение не страда от релевираните в касационната жалба пороци и следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото разноските са в тежест на касатора и следва в полза на ответника да се присъди юрисконсултско възнаграждение по направеното с писмения отговор на жалбата особено искане и в нормативноустановения размер. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал.2 АПК, Върховният административен съд, четвърто отделение,