Решение № 13234 от 18.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7883/2025 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Й. Л. А., чрез адв. С. Клуковска, против решение 14190/24.04.2025 г. по адм. д. 1574/2025 г. по описа на Административен съд София град (АССГ). Иска отмяна на решението като неправилно поради материална незаконосъобразност, необоснованост и съществено нарушение на съдопроизводствените правила основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Оспорва изводите на съда, че атакуваната заповед е законосъобразен административен акт. Сочи, че съдът не е анализирал липсата на действителни фактически твърдения, които обосновават обстоятелството, че заеманото служебно положение може да затрудни разкриването на обективната истина. Твърди, че заповедта е мотивирана единствено със сочените в длъжностната му характеристика права и задължения, определящи неговата длъжност като ръководна, което според съдебната практика подобни твърдения са неоснователни. Счита, че съдебния акт не се основава на действителни факти, които са от значение за случая, а само на предполагаеми такива. Претендира присъждане на разноски за две инстанции и прави възражение за прекомерност на претендираните от ответника по касация разноски. В съдебно заседание касационният жалбоподател не явява и не се представлява. Ответникът министъра на вътрешните работи, чрез процесуален представител, оспорва касационната жалба по съображения, изложени в открито съдебно заседание и писмени бележки. Представя доказателства за налагане на дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение на жалбоподателя А., които не са приети като доказателства, тъй като са представени от ответната страна извън хипотезата на чл. 219, ал.1 от АПК. Иска обжалваното решение да се остави в сила като правилно. Претендира направените пред касационната инстанция разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, съгласно представен списък. В съдебно заседание ответникът се представлява от гл. юрк. М. Стоев. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 208 и сл. от АПК, намира същата за допустима. Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения: Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е заповед 8121К-421/23.01.2025 г. на министъра на вътрешните работи, в частта й по т.2, с която на основание чл. 214, ал. 1, т. 1 от Закона за министерство на вътрешните работи (ЗМВР) комисар Й. А. е отстранен временно от длъжност за срок от 2 (два) месеца, считано от датата на връчване на заповедта, и е разпоредено да му бъдат иззети служебната карта, личния знак и служебното оръжие. За да се произнесе административният съд е приел, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената писмена форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон. Съобразена е и целта на закона, включително е спазен и принципът на съразмерност по чл. 6 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Решението е обосновано. Съдът е обсъдил събраните по делото доказателства, като е извел правни изводи, които се споделят от настоящата инстанция и в условията на чл. 221, ал. 2, изр. второ от АПК препраща към тях. Решението е материално законосъобразно. Съгласно разпоредбата на чл.214, ал.1, т.1 от ЗМВР държавен служител в МВР може да бъде временно отстранен от длъжност с писмена заповед когато срещу него е образувано дисциплинарно производство по чл.207 и служебното му положение би затруднило разкриването на обективната истина, като в този случай отстраняването се извършва от органа, образувал дисциплинарното производство. Правилни са изводите на съда, че материалноправните предпоставки за временно отстраняване на комисар Й. Л. А., началник на отдел Миграция при СДРВ, са изпълнени. Временното отстраняване от длъжност е извършено от органа, образувал дисциплинарно производство, защото срещу служителя е образувано такова на основание чл.207, ал.1, т.1 и ал.2 от ЗМВР, при наличие на данни за извършено дисциплинарно нарушение по чл.203, ал.1, т.7 и т.8 от ЗМВР, представляващо тежко нарушение на служебната дисциплина, за което се налага дисциплинарно наказание уволнение. За да е налице втората предпоставка на приложимата материалноправна е достатъчно обективно наличие на вероятност, поради заеманото служебно положение, служителят да може да окаже влияние върху разкриването на обективната истина в дисциплинарното производство. Служебното положение на А. е началник на отдел Миграция при СДРВ, поради което заеманата от касационния жалбоподател длъжност му позволява да се сдобие със служебна информация във връзка с воденото разследване, да получи достъп до лични данни на лица по случая и да окаже въздействие. Това би създало пречки за разкриване на обективната истина в хода на дисциплинарното производство. Административният орган е спазил изискването за мотивиране на издадения административен акт, като съдът в условията на чл.169 от АПК е проверил дали органът е разполагал с оперативна самостоятелност и спазени ли са изискванията за законосъобразност. Временното отстраняване от длъжност за кратък период от време, поради което са правилни изводите на съда за спазване и на принципа за съразмерност по чл.6 от АПК. Актът за временно отстраняване от длъжност и неговото изпълнение не засягат права и законни интереси на адресата в по-голяма степен от най-необходимото за преследваната с този акт цел, а именно създаване на необходимата гаранция за спазване на процедурата по събиране на доказателства в дисциплинарното производство, т.е неговото безпристрастно и законосъобразно провеждане. Предвид изложеното, обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му, поради което следва да се остави в сила. Предвид изхода на спора е основателно искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за настоящата съдебна инстанция, което предвид чл. 78, ал. 8 ГПК вр. с чл. 37 от ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ и направената претенция се определя на 300лв. /при минимален размер от 200 лв./. Възражението за прекомерност, направено от процесуалния представител на касатора е неоснователно и не следва да се уважава. На основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на Пето отделение