Решение № 12540 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2016 г.

Решение № 12540 от 21.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2508/2016 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от Столичен общински съвет (СОС) чрез процесуален представител, против решение № 8093/21.12.2015 г. постановено по адм. дело № 7338/2014 г. по описа на Административния съд - С.-град. С жалбата се релевират касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Поддържат сe доводи, че решението е постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. В съдебно заседание и с писмени бележки допълнително са релевирани доводи във връзка с наведените касационни основания, поради които се иска се отмяната му. Ответникът - А. А. А. в писмено становище релевира доводи за неоснователност на касацонната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба, защото правилно АССГ е посочил, че за СОС не е имало възможност за преценява дали да приложи ЗОбС или ЗПСК, а приложението на ЗПСК без да са налице основанията за това е довело до нищожност на оспореното решение. Върховният административен съд - Четвърто отделение, като прецени доводите на страните и данните по делото, намира касационната жалба за процесуално допустима - подадена от надлежна страна в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна, но не по същите наведени в нея доводи, по следните съображения: С обжалваното съдебно решение по жалба на А. А. А., е обявена нищожността на Решение № 215 от 10.04.2014 г. на Столичен общински съвет в частта му по т. 1 относно откритата процедура за приватизация чрез публичен търг по реда на Закона за приватизация и следприватизационен контрол (ЗПСК) на урегулиран поземлен имот (УПИ) V-31, кв. 166-А, м. "Зона В-18", находящ се в гр. С., ул. "Д. П." №.... В мотивите на съдебното решение е прието, че в съответствие с чл. 1 от ЗОбС придобиването, разпореждането и управлението с имоти и вещи общинска собственост се урежда от този закон, доколкото в специален закон не е предвидено друго. В тази връзка съдът е счел, административният акт е издаден без правно основание, тъй като визираното от административния орган правно основание по чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК е неприложимо за конкретния случай, тъй като не са представени доказателства, че обектът се ползва за стопански нужди. Решението е неправилно постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано, тъй като при правилно установени факти съдът е изградил погрешни правни изводи. В случая съдът се е ограничил в обсъждане само на въведените с жалбата основания за валидност на административния акт. Съобразно установеното от съда, СОС е избрал процедура за разпореждане с процесния общински имот по реда на ЗПСК, за което според съда не са били налице визираните от органа законови основания за това по чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК, поради което е налице нищожност на административния акт. С оглед конкретиката на казуса, административен акт за разпореждане с общинско имущество ще е нищожен, когато е издаден при пълна липса на предпоставките (условията), визирани в хипотезиса на правната норма; когато актът е лишен изцяло от правно основание или когато акт със същото съдържание не може да бъде издаден въз основа на НИКАКЪВ закон или от нито един орган. От фактическите и правни основания за издаването на оспореното решение се установява, че то не попада в нито една от хипотезите за нищожност, възприемани от правната доктрина, поради което съдът неправилно е приел, че оспорването за нищожност е основателно. За да обоснове крайния си извод, съдът след като е правилно е установил липсата на законово основание по ЗСПК, е следвало да установи дали е налице друго законово основание за разпореждане с имота, напр. по ЗОбС. Т. се налага с оглед доктрината и съдебната практика, че административния акт ще е нищожен не ако е издаден на неправилното правно основание, а ако изобщо липсва каквото и да е правно основание за издаването му. След като имота съобразно правните и фактически си характеристики не попада в хипотезиса на чл. 1, ал. 2, т. 6 от ЗПСК, е налице друго правно основание за разпореждане с него и акта не е нищожен. Поради това, общинският съвет може да се разпореди с него по реда на ЗОбС и след като е налице такава правна възможност - приложим друг материален закон, е нарушено едно от изискванията за законосъобразност на административния акт по см. на чл. 146, т. 4 АПК, което може и да е отстранимо при наличие на процесуалните предпоставки за това, вкл. ако жалбата е допустима. За прецизност и във връзка с основателността на доводите в жалбата в тази връзка следва да се посочи, че дадените от съда "указания по тълкуването и прилагането на закона" са необосновани, тъй като на практика такива липсват. Още повече, че решението е вътрешно противоречиво в мотивите си от една страна, и от друга - между тях и диспозитива, тъй като от една страна приема, че изобщо липсва правно основание за издаването на акта, а от друга страна изпраща преписката на органа за ново произнасяне, което предполага друг нормативен ред, без да се посочва по какъв, което пък от своя страна означава че има друго правно основание и опровергава изложения от съда мотив за нищожност. С оглед изложеното, първоинстанционното решение следва да бъде отменено, делото следва да бъде върнато за ново разглеждане от друг състав на съда, който при така установената липса на нищожност на визираното от жалбоподателя основание, с оглед наведеното в жалбата (стр. 2) алтернативно оплакване за незаконосъобразност (отделно от нищожността), първо следва да провери допустимостта на жалбата и в частност срочността й, тъй като по делото не са събрани всички доказателства за това дали е спазен реда за съобщаване на административния акт нито по реда на чл. 31, ал. 3 ЗСПК, нито по реда на чл. 22, ал. 2 ЗМСМА, след което да продължи съдопроизводствените действия съобразно правомощията си. По претенциите за разноски съобр. чл. 226 АПК следва да се произнесе съдът при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 2 във вр. чл. 221, ал. 2, предл. 2 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,