Решение № 13200 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2014 г.

Решение № 13200 от 5.11.2014 г. на ВАС по адм. д. № 6621/2014 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производство по чл. 145 и сл. АПК. Образувано е по жалба на Иван Вълчанов Ванчев, от гр. Хасково чрез адв. Валентин Бенатов срещу решение по т. 110 от протокол № 19 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.04.2014 г., с което на жалбоподателя е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "освобождаване от длъжност като административен ръководител на Окръжна прокуратура - Хасково". Поддържат се оплаквания за съществени нарушения на административнопроизводствени правила, противоречия с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона - основания за незаконосъобразност по чл. 146, т. 3, т. 4 и т. 5 АПК. Жалбоподателят твърди, че не е извършил дисциплинарно нарушение, като не е оказвал влияние на никого по отношение избирането на който и да било чл. на ВСС. Сочи, че при разглеждане на дисциплинарното дело са допуснати нарушения, водещи до предубеденост на членове на Висшия съдебен съвет, изразяващи се в участие в дисциплинарния състав на чл. на ВСС, който е и вносител на предложението за образуване на дисциплинарното производство. Наред с това, сред подписалите "за вносители" е и чл. на Висшия съдебен съвет, който не фигурира сред фактическите вносители на предложението за образуване на дисциплинарно производство. Не са обсъдени многобройните писмени доказателства и свидетелските показания. Използвана е неправомерна информация, за която се твърди, че е получена със специални разузнавателни средства. Според жалбоподателя включването на подобна информация в дисциплинарното производство е недопустимо с оглед специалния ред, регламентиращ използването й. Това императивно ограничение на закона не може да се заобикаля нито чрез приобщаване в производството на публикации, нито със свидетелски показания. Ответникът по жалбата - Висшият съдебен съвет, чрез юрисконсулт Деница Захариева изразява становище за неоснователност на същата. Посочва, че липсват основания за отмяната на акта като незаконосъобразен по реда на чл. 146 АПК. Предвид неупражнено от жалбоподателя право на отвод, намира развитите от него съображения, че съвместяването на различни качества в дисциплинарното производство (вносител на предложение по чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ и чл. на дисциплинарния състав) от членове на Висшия съдебен съвет за неоснователни и посочва, че не са налице претендираните нарушения на принципа за обективност и непредубеденост. Отбелязва, че законодателят не е предвидил при изпълняване на правомощията по чл. 312, ал. 1, т. 4 ЗСВ членовете на дисциплинарнонаказващия орган да нямат право на участие при определянето на дисциплинарния състав. Изтъква, че приобщената информация се основава изцяло и основно на материал, публикуван на 28.06.2013 г. в електронния сайт www.afera.bg, който сочи, че възпроизвежда в писмен вид 9 записа, съдържащи разговори с участието на жалбоподателя и други лица. Фактът, че съдържанието на публикуваните в www. afera. bg разговори е идентично с веществените доказателствени средства въз основа на експлоатирани специални разузнавателни средства по ДП 16-С/2012 г. по описа на СО при Софийска градска прокуратура, образувано срещу Емил Златев Христов - апелативен прокурор на Апелативна прокуратура - гр. Бургас, се установява от приложеното към административната преписка писмо от Главния прокурор на Република България № П-430/08.07.2013 г. В подкрепа на процесните обстоятелства са и фактите, установени чрез събраните в дисциплинарното производство гласни доказателства. Според процесуалния представител на Висшия съдебен съвет от съвкупния им анализ се установява, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице през периода на издигане на кандидатурите за членове на Висшия съдебен съвет и провеждане на общото делегатско събрание на прокурорите е провеждало разговори във връзка с избора на кандидати в частност на заместник - главния прокурор Камен Ситнилски. Посочва, че при определяне вида и размера на наказанието е преценена тежестта на деянието, предизвикало силен негативен обществен отзвук, формата на вината, обстоятелствата, при които е извършено нарушението и поведението на нарушителя, като е определено съответстващото се дисциплинарно наказание. Формулираните от Висшия съдебен съвет изводи са в съответствие с материалния закон и неговата цел и почиват на вярно установените факти в хода на дисциплинарното производство. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на оспорването. Посочва, че не са налице сочените в жалбата основания за отмяна на решението на ВСС по т. 110 от протокол № 19 от 24.04.2014 г. от заседанието на ВСС, с което на основание чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ на Иван Ванчев му е наложено дисциплинарна наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител" на Окръжна прокуратура гр. Хасково. Намира, че решението е издадено от ВСС при спазване на административнопроизводствените правила, включително и разпоредбата на чл. 59, ал. 2, т. 4 АПК. В посочения протокол от заседанието на ВСС точно е записано правното основание за издаване на оспорения акт - чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ, както и фактическите основания. При издаването на индивидуалния административен акт е съобразена изискуемата от закона форма и е издаден от компетентен колективен административен орган при спазване на изискуемия се от закона кворум. Изложените в жалбата оплаквания за нарушаване на административно производствените правила - участие на чл. на ВСС в дисциплинарния състав, който е и вносител на предложението за образуване на дисциплинарното производство, както и предубеденост на членовете на ВСС са неоснователни. В ЗСВ няма забрана чл. на ВСС, който е внесъл предложение за образуване на дисциплинарното производство да не може да участва в дисциплинарния състав. Последният се избира чрез жребий измежду членовете на ВСС, като в случая не е било налице законово основание за изключване на вносител на предложението за образуване на дисциплинарното производство от участие в състава на дисциплинарния състав. По делото няма данни някой от членовете на ВСС внесли предложението за образуване на дисциплинарното производство, избрани и участвали в работата на дисциплинарния състав, както и във вземането на оспореното решение да е бил заинтересован от изхода на делото или такива пораждащи основателни съмнения за тяхната безпристрастност. Съответно, жалбоподателят не е правил искане за отвод, поради което не е налице хипотезата на чл. 33, ал. 1, вр. с чл. 10, ал. 2 АПК. Не е нарушена и разпоредбата на чл. 35 ЗСВ, която регламентира хипотезите, в които чл. на ВСС няма право да участва в гласуването. Представителят на Върховната административна прокуратура отбелязва, че са неоснователни направените оплаквания за неизвършване на дисциплинарно нарушение от жалбоподателя и необоснованост на решението на ВСС. ВСС е съобразил решението си със събраните по преписката относими доказателства, касаещи поведението на жалбоподателя, с което последният е нарушил т. 1.4, т. 5.3, т. 5.6, т. 5.7 и т. 5.8 от Кодекса за етично поведение на българските магистрати и е допуснал накърняване престижа на съдебната власт - такава е негативната публикация в електронния сайт www. afera. bg, възпроизвеждаща в писмен вид разговори на жалбоподателя. От материалите по дисциплинарната преписка по категоричен начин се установява, че жалбоподателят активно е участвал за осигуряване на необходимия брой гласове за избор на двама членове на ВСС от квотата на прокуратурата. При така публикуваните разговори, чието съдържание не е опровергано е направен правилен и обоснован извод от ВСС, че същите създават в магистратите и цялото общество убеждение за предварително нагласени, предизвестени и необективни избори за членове на ВСС. Съответно, създават усещане в магистратите и обществото, че съществува зависимост в прокуратурата и в цялата съдебна система, с което се гарантира покровителство на онези магистрати, допринесли за успеха на предизвестения избор и работили в полза на предварително определените кандидати за членове на ВСС. Освен сведенията от неучастващи в производството лица и поясненията на жалбоподателя приложени по преписката, в подкрепа на съдържанието на проведените разговори и установяване на цитираните по-горе нарушения на Кодекса за етично поведение на българските магистрати, както и накърняването на престижа на съдебната власт сочат и последвалите събития за избор на точно тези двама прокурори за членове на ВСС по отношение на които е лобирал жалбоподателя. С това си поведение жалбоподателят е допуснал нарушение на чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 ЗСВ, поради което действията му правилно са квалифицирани и му е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 ЗСВ. Възраженията, че е използвана информация получена от специални разузнавателни средства (СРС) също не са основание за отмяна на решението на ВСС. От една страна по административното дело няма приложени веществени доказателствени средства (ВДС) за използвани СРС, респ. ВСС не се е позовавал на такива при приемане на решението си. От друга страна по отношение на публикуваните в електронния сайт разговори на жалбоподателя за лобиране не е установена идентичност на източника - да са в резултат на използвани специални разузнавателни средства по наказателно дело. Същите могат да са в резултат на други съоръжения, технологии и способи, включително такива използвани от детективски агенции, оператори на телефонни услуги или от действия на други подготвени специалисти. Както от уведомителното писмо на Главния прокурор - л. 168-169, така и от писмото на градския прокурор на СГП - л. 271 от делото не се установява публикуваните разговори за проведеното лобиране да са от експлоатираните по наказателно дело СРС. Съответно с писмото на главния прокурор е потвърдената идентичността само на съдържанието на ВДС по експлоатирани СРС и на публикуваните в информационния сайт разговори, без да е налице такова твърдение по отношение на източника - публикуваните разговори да са от СРС от наказателно дело или друго съоръжение, технология или способ, чрез който са възприети или направени записи на проведените лобистки разговори. При тези данни по делото ВСС като е наложил на жалбоподателя дисциплинарно наказание "освобождаване от длъжност като административен ръководител" на Окръжна прокуратура гр. Хасково е постановил решението си в съответствие с материалния закон. Върховният административен съд, състав на шесто отделение, като прецени доказателствата по делото, оплакванията, становищата и заключенията на страните, прие за установено следното: Жалбата е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 323, ал. 1 от Закона за съдебната власт, при отсъствие на процесуални пречки за нейното разглеждане и наличие на всички положителни процесуални предпоставки по възникване и упражняване правото на съдебно оспорване, поради което е процесуално допустима. По делото е установено, че на 28.06.2013 г. в електронния сайт "Афера. бг" са публикувани разговори между магистратите Иван Ванчев, Камен Ситнилски, Румен Боев, Емил Христов, Миглена Тянкова, Христо Георчев и лицето Тодор Бояджиев. По повод публикацията, Висшият съдебен съвет е изискал справка от Главния прокурор относно източника и достоверността на съдържанието на разговорите. С писмо изх. № И-430/08.07.2013 г. Главният прокурор е отговорил, че източник на информацията са експлоатирани по установения от закона ред специални разузнавателни средства, като съдържанието на изготвените веществени доказателствени средства е идентично с публикуваните в информационния сайт разговори. Дисциплинарното производство е било образувано по реда на чл. 312, ал. 1, т. 4 от ЗСВ от петима членове на Висшия съдебен съвет с предложение от 24.07.2013 г. При конституирането на дисциплинарния състав един от вносителите на предложението е бил избран за негов чл. в резултат на реализирания избор чрез жребий съгласно чл. 316, ал. 3 ЗСВ. Жалбоподателят не е направил отвод на този чл. на Висшия съдебен съвет, но в предприетото от него оспорване по съдебен ред е навел доводи, че съвместяването на две различни качества в дисциплинарното производство формира противоречие с принципа за обективност и непредубеденост, който Висшият съдебен съвет е длъжен да спазва при постановяване на своите решения. С окончателното си решение (подписано с особено мнение) дисциплинарният състав е предложил на Висшия съдебен съвет да вземе решение, с което на Иван Вълчанов Ванчев - "административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Хасково" да бъде наложено дисциплинарно наказание "понижаване в длъжност "прокурор" в Районна прокуратура - Хасково, с ранг "прокурор в АП" за срок от две години, на основание чл. 308, ал. 1, т. 4, предл. второ от ЗСВ за извършени от него нарушения по чл. 307, ал. 4, т. 3 и т. 4 от ЗСВ. Позовал се е на следните текстове от Кодекса за етично поведение на българските магистрати - т. 1.4. С действията и поведението си извън службата магистратът следва да защитава и утвърждава в обществото представата за независимост на съдебната власт, като не се поддава на влияния - преки или косвени, от страна на която и да е друга власт - публична, частна, външна или вътрешна за съдебната система; т. 5.3. Магистратът трябва да избягва действия и постъпки, явяващи се в разрез с утвърдените в обществото разбирания за благоприличие; т. 5.5. С личното си поведение, и чувство за отговорност в служебната и извънслужебната си дейност, магистратът трябва да дава пример за висок морал и почтеност; т. 5.6. Магистратът следва да се въздържа от всякакви действия, които биха могли да компрометират честта му в професията и обществото; т. 5.7. Магистратът трябва да е с безукорна репутация; т. 5.8. Магистратът трябва да е последователен и неотклонен при спазването на правните и етични норми. В изразеното особено мнение е налице позоваване на т. 5.5 и т. 5.6 КЕПБМ при съществено разминаване в оценката на фактите по спора и допустимите доказателствени средства по тяхното установяване. В своето решение мнозинството на дисциплинарния състав е отбелязал, че "автентичността на публикуваните в сайта www.afera.bg разговори, проведени по повикванията на Иван Ванчев към посочения кръг лица, се потвърждава и от писмото на Главния прокурор изх. № И-430/08.07.2013 г. С него се съобщава за резултатите от приключилата проверка, според която публикуваните разговори са били записани по законоустановения ред на магнитен и хартиен носител, с оглед на което дисциплинарният състав приема, че представляват годни писмени доказателства. Приобщени към доказателствения материал по дисциплинарната преписка те доказват по безспорен начин, че разговори с точно това съдържание са проведени на посочените дати от дисциплинарно привлечения Ванчев с други лица, чийто имена са цитирани в предложението. " (стр. 290 от административната преписка). Ползването на информация придобита със специални разузнавателни средства за нуждите на дисциплинарното производство обуславя съществено нарушение на административнопроизводствените правила. Според чл. 3, ал. 1 от Закона за специалните разузнавателни средства (ЗСРС) - специалните разузнавателни средства се използват, когато това се налага за предотвратяване и разкриване на тежки умишлени престъпления по глава първа, глава втора, раздели I, II, IV, V, VIII и IХ, глава пета, раздели I - IV, глава дванадесета, глава тринадесета и глава четиринадесета, както и за престъпления по чл. 167, ал. 3 и ал. 4 и чл. 169г, чл. 219, ал. 4, предложение второ, чл. 220, ал. 2, чл. 253, чл. 308, ал. 2, 3 и 5, изречение второ, чл. 321, чл. 321а, чл. 356к и чл. 393 от особената част на Наказателния кодекс, когато необходимите данни не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им е свързано с изключителни трудности. Видно от посочената разпоредба е, че специалните разузнавателни средства (СРС) се ползват изключително и само за нуждите на наказателното преследване и то във връзка с деяния, имащи белезите на престъпления по изрично изброените текстове. Със същата разпоредба законодателят е поставил и още две кумулативно изискуеми на посоченото ограничения за използването на СРС, а именно необходимите данни да не могат да бъдат събрани по друг начин или събирането им да е свързано с изключителни трудности. С чл. 12 от ЗСРС са дефинирани хипотезите за използване на СРС по отношение на лица, обекти и цели. От прочита на разпоредбата е видно, че същите могат да се използват по отношение на лица, за които са получени данни и има основание да се предполага, че подготвят, извършват или са извършили тежко умишлено престъпление от изброените в чл. 3, ал. 1 ЗСРС или за лица, които са въвлечени неволно в описаната по-горе дейност от заподозрените извършители. Такива средства могат да бъдат използвани и по отношение на лица и обекти, свързани с националната сигурност, както и за опазване на живота или имуществото на лица, които са дали писменно съгласие за това. Липсва предвидена възможност за използването им в дисциплинарно производство и по повод ангажиране на дисциплинарна отговорност. В чл. 13 от ЗСРС са посочени органите, които могат да искат използване на специални разузнавателни средства и да получават събраните чрез тях данни съобразно компетентността си. Висшият съдебен съвет не е сред изброените. Съгласно чл. 32 от ЗСРС резултатите, получени чрез специални разузнавателни средства, не могат да бъдат използвани за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона. Анализът на визираната нормативна уредба сочи, че при този законово определен режим на ползване на информацията от СРС, дори и при налично законосъобразно експлоатиране, липсва нормативно предвиден ред за приобщаването на резултатите за нуждите на дисциплинарното производство. Използването на последните като база за преценка автентичността и достоверността на показанията на свидетелите и останалите писмени доказателства събрани в хода на дисциплинарното производство обуславя съществени нарушения на административнопроизводствените правила. В своята практика до момента (виж решение № 1195/12.02.2004 г. по адм. дело № 9881/2003 г. на ВАС Vо., решение № 4408/15.05.2004 г. по адм. дело № 996/2004 г. на ВАС - Vо.) Върховният административен съд приема информацията извличана от СРС за класифицирана. Липсата на възможност за приобщаването и в дисциплинарното производство е пречка на засегнатото лице да се защити срещу неправилна употреба на специални разузнавателни средства, но поради изложените ограничения, наложени от нормативната уредба е пречка и за дисциплинарнонаказващия орган да проведе пълно (главно) доказване. Приложеното в дисциплинарното производство писмо от Главния прокурор на Република България не може да реализира тази доказателствена дейност поради липсата на нормативно предвидена възможност за това. Предвид недопустимостта на СРС като доказателствени средства в дисциплинарното производство не е налице и процесуална възможност за установяване на правилността на тяхната употреба, както и на съдържащата се в тях информация в рамките на това производство. Законодателят е приел, че реализирането на получената информация може да стане единствено в рамките на наказателния процес и то в изрично изброените хипотези и при изрично предвидените за това процесуални предпоставки. Подобен анализ е направен в особеното мнение към решението на дисциплинарния състав на Висшия съдебен съвет, съгласно което: "Звукозаписите и протоколите за веществени доказателства имат самостоятелно правно значение и тяхната годност като доказателствено средство се оценява в рамките на наказателното производство - арг. чл. 172 и чл. 177 НПК и Закона за специалните разузнавателни средства. Съгласно чл. 32 ЗСРС, резултатът получен чрез специални разузнавателни средства, т. е. информацията, обективирана във веществените доказателствени средства, не може да бъде използвана за друго освен за предотвратяване, разкриване и доказване на престъпления при условията и по реда, посочени в закона. Съгласно чл. 39, ал. 1 АПК, субсидиарно приложим по силата на препращащата разпоредба на чл. 328 ЗСВ, релевантните за спора факти и обстоятелства се установяват чрез обяснения, декларации на страните или на техни представители, сведения, писмени и веществени доказателствени средства, заключения на вещи лица и други средства, които не са забранени със закон. " (стр. 294 от административната преписка). Поради законова забрана на чл. 32 ЗСРС и съобразно чл. 39, ал. 1 АПК, изготвените веществени доказателствени средства (СРС) не са изискани и не са приложени по дисциплинарното дело и поради това не са предоставени на страните по делото. Недопустимо е тези доказателствени средства да бъдат обсъждани, както е направил в мотивите на своето решение мнозинството от дисциплинарния състав. При обсъждане предпоставките по определяне на дисциплинарното наказание членовете на Висшия съдебен съвет са поставили акцент в своите изказвания върху определянето на вида и размера на наказанието презюмирайки наличността на останалите изисквания по чл. 309 ЗСВ за съществуващи въпреки упоменатите по-горе процесуални несъответствия със закона. Видно от пълния стенографски протокол № 19 от заседанието на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.04.2014 г. е, че са налице две изказвания, имащи важно значение на съществени мотиви по изброените спорни факти. В първото от тях (стр. 33 от делото на ВАС) се сочи, че след като привлеченото към дисциплинарна отговорност лице се съгласява с особеното мнение към решението на дисциплинарния състав е налице признание на вменените му нарушения. В така изразената позиция обаче, не се отчита обстоятелството, че Иван Ванчев е възприел анализа досежно допустимостта на използваните доказателствени средства, но не и изнесеното в медиите съдържание на водените от него разговори. Изказването законосъобразно третира ролята на ВДС-та като недопустими доказателствени средства, но неправилно в контекста на това придава обвързваща доказателствена сила на медийните публикации. Второто важно за спорните обстоятелства изказване се опитва да ангажира вниманието на членовете на дисциплинарнонаказващия орган за възприемане на мотивите на особеното мнение "защото обстоятелството, че съдържанието на вдс-та е идентично с публикацията не е в състояние да елиминира забраната те да бъдат ползвани като доказателства, а в основното решение има такова позоваване. " (стр. 36 от делото на ВАС). Очерталите се две тенденции при обсъждане на обстоятелствата по чл. 309 ЗСВ са довели до определяне на трето наказание, непредложено от дисциплинарния състав и от подписалия решението му с особеното мнение него член. ВСС не е дефинирал изрично коя част от мотивите ще бъдат използвани като мотиви на неговото решение. Сам по себе си този факт сочи нарушение на административнопроизводствените правила, тъй като препятства защитата на дисциплинарнонаказаното лице и проверката на оспорения акт с оглед конкретните фактически основания, формиращи мотивите на оспореното решение. В случай, че се възприеме, че с двете изказвания на членове на Висшия съдебен съвет, последният е възприел като мотиви към своя акт изразените такива в особеното мнение към решението на дисциплинарния състав, настоящият състав на Върховния административен съд намира за необходимо да се произнесе и във връзка със същите. В особеното мнение се интерпретира много точно и в съответствие с константната съдебна практика на съдилищата доказателствената стойност и характера на публикацията на електронния сайт www. afera. bg. Настоящият тричленен състав възприема изцяло изразеното в извършената правна оценка. Всяка публикация в печатно издание или електронен сайт, няма характер нито на официален, нито на частен документ с удостоверителен или диспозитивен характер. Тя е от категорията печатни материали, визирана в чл. 187 ГПК, приложим по силата на чл. 144 АПК и в административния процес. Тези материали могат да бъдат доказателство за съществуване на публикацията, но не и за нейната достоверност. Съдържащата се в тях информация подлежи на самостоятелно доказване. (В този смисъл е и константната съдебна практика - виж решение № 651 от 23.07.1985 г. по гр. дело № 372/1985 г. на II ГО на Върховния съд; решение № 1496/05.02.2010 г. по адм. дело № 558/2010 г. на IV отд. на Върховния административен съд; определение № 299/18.03.2009 г. по гр. дело № 355/2009 г. на III ГО на Върховния касационен съд; решение № 3874/16.06.2000 г. по адм. дело № 5655/1999 г. на I отд. на Върховния административен съд; решение № 10190/08.12.2004 г. по адм. дело № 596/2004 г. на V отд. на Върховния административен съд и др.). След като в това доказване не може да бъде ползвана информацията от специалните разузнавателни средства, а още по-малко да бъдат приложени като веществени доказателства протоколите и техническите средства, на които е материализирана тази информация, важно значение придобиват събраните в хода на дисциплинарното производство гласни доказателства, чрез разпитаните свидетели, както и обясненията на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. В своите показания пред дисциплинарния състав на ВСС свидетелят Христо Георчев посочва, че не е убеден в автентичността на разговорите и не коментира относими за предмета на спора факти. Отрича да е бил "привикван" от жалбоподателя във връзка с делегатското събрание на Прокуратурата за избор на членове на ВСС от нейната квота разпитаният като свидетел прокурор Светлозар Лозанов. Същият посочва, че се е виждал с жалбоподателя и с други свои колеги в деня на събранието в ресторанта на хотел "Шипка", но според думите му това е било среща между колеги, на която са обменяли общи коментари. Разпитаната като свидетел съдия Миглена Тянкова не си спомня да е водила разговори със съдържанието на публикуваните с привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Свидетелят Антон Попов (прокурор в Окръжна прокуратура - Хасково) няма наблюдения Иван Ванчев да е оказвал "влияние, манипулация или да е лобирал" при избора на конкретни лица за членове на ВСС. В тази насока са и показанията на свидетеля Розалин Трендафилов (изпълняващ функциите на административен ръководител - окръжен прокурор на Окръжна прокуратура - Хасково). Свидетелят Тодор Бояджиев коментира, че е водил разговори с жалбоподателя през месец септември във връзка с женитбата на дъщеря си, тъй като тържеството е било насрочено за следващия делегатското събрание на прокуратурата ден. От всички разпитани свидетели единствено свидетелят Емил Златев Христов (административен ръководител на Апелативна прокуратура - Бургас) не оспорва автентичността на публикувания между него и Камен Ситнилски разговор, проведен на 17.08.2012 г. от телефона на Иван Ванчев, но изразява съмнение относно неговата пълнота. Свидетелят Христов уточнява в своите показания, че спорните реплики са свързани с невъзможността на Камен Ситнилски да презентира в гр. Бургас концепцията си в качеството му на кандидат за чл. на ВСС. Усилията на свидетеля са били в посока да запознае своите колеги с тази концепция и в случай на забележки и предложения от страна на последните да им съдейства за иницииране на промени чрез самия номиниран кандидат. Свидетелят Валери Първанов (прокурор във Върховна касационна прокуратура) свидетелства, че са му станали лично известни реплики на прокурор Ванчев спрямо него в контекста на резултатите от проведения избор. Анализирайки относимите и допустими към спора гласни доказателства, настоящият състав на Върховния административен съд не споделя изводите на дисциплинарнонаказващия орган, че от тяхната съвкупна преценка може да се приеме, че привлеченото към дисциплинарна отговорност лице през периода от издигане на кандидатурите за членове на Висшия съдебен съвет и провеждане на общото делегатско събрание на прокурорите е провеждало разговори във връзка с избора на кандидатите и в частност в подкрепа на заместник-главния прокурор Камен Ситнилски. Видно от писмените и гласните доказателства е, че Иван Ванчев през целия посочен период е бил в отпуск поради временна неработоспособност и липсват безспорни факти, които да установят вменените му нарушения. Всички разпитани свидетели установяват обстоятелства, свързани с организацията и провеждането на събранията за избор на делегати и впечатления от общото събрание за избор на членове на ВСС, и не сочат факти за някакво укоримо поведение на привлеченото към дисциплинарна отговорност лице. Анализът и възприетите изводи, настоящият състав на Върховния административен съд прави игнорирайки информацията получена чрез специалните разузнавателни средства. Същата и доказателствените средства, в които тя се съдържа не могат да бъдат приобщени към доказателствения материал по силата на забраната на чл. 32 и чл. 33 от ЗСРС. Проведеното от жалбоподателя насрещно доказване разколебава съдържанието и фактите от публикацията в сайта www. afera. bg. Липсата на обвързваща доказателствена сила на визирания печатен материал не може да послужи като база за изясняване на фактите по спора. В качеството си на свидетелстващ документ, препредаващ съдържанието на друг свидетелстващ документ той не може да бъде основание за приемане за случили се фактите отразени в него. Такова обвързващо действие не притежава и писмото на главния прокурор, предвид оспорването на главните факти, на които се е позовал дисциплинарнонаказващия орган и липсата на процесуална възможност за приобщаване на доказателствените средства, с които се е запознал главния прокурор при изготвянето на процесния документ. В административния процес доказването на главните факти във връзка с издаването на административния акт е в тежест на административния орган. Съгласно чл. 170 АПК административният орган и лицата, за които оспореният административен акт е благоприятен, трябва да установят съществуването на фактическите основания, посочени в него, и изпълнението на законови изисквания при издаването му. За да постигне своята цел, главното доказване трябва да е винаги пълно - иначе съдът не може да приеме, че фактът на главно доказване, се е осъществил. Пълно е доказването, което цели да създаде сигурно убеждение на съда в истинността или неистинността на съответното фактическо твърдение. Такова доказване законът изисква относно всички фактически твърдения, които обуславят спорното право. (В този смисъл виж "Българско гражданско процесуално право", проф. Живко Сталев ..., осмо допълнено и преработено издание, "Сиела", 2006 г., стр. 264-263). При невъзможността да бъде приобщена към доказателствения материал информацията, придобита от специални разузнавателни средства събраните гласни и писмени доказателства са недостатъчни за установяване наличието на фактическия състав на претендираните дисциплинарни нарушения, което прави ангажирането на дисциплинарната отговорност на привлечения магистрат незаконосъобразно. По изложените съображения решение по т. 110 от протокол № 19 от заседание на Висшия съдебен съвет, проведено на 24.04.2014 г., с което на Иван Вълчанов Ванчев е наложено дисциплинарно наказание по чл. 308, ал. 1, т. 5 от Закона за съдебната власт (ЗСВ) - "освобождаване от длъжност като административен ръководител на Окръжна прокуратура - Хасково" следва да бъде отменено като незаконосъобразно поради допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, детерминирало и неточно прилагане на материалноправните разпоредби - основания по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК. Водим от горното и на основание чл. 172, ал. 2, предл. второ АПК вр. с чл. 323 ЗСВ, Върховният административен съд, състав на шесто отделение