Решение № 8159 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16364/2009 г.

Решение № 8159 от 17.06.2010 г. на ВАС по адм. д. № 16364/2009 г., III о., докладчик председателят Пенка Иванова Съдебното производство по чл. 210, ал. 1 във вр. с чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ е образувано по касационна жалба на управителя на "Д & С МакМанус" ООД със седалище и адрес на управление гр. Русе, ул. "Хан Аспарух" 31, подадена срещу решение № 33 от 30.10.2009 г., постановено по адм. дело № 88/2009 г. по описа на Административен съд Русе. В касационната жалба се поддържа, че решението следва да се отмени като неправилно по изложени съображения за нарушение на приложимия закон и поради необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Върховният административен съд, III отделение, в настоящия съдебен състав като прецени допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, поради което е допустима, като разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение съдът в производство по чл. 203, ал. 1 АПК във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди /ЗОДОВ/, образувано по искова молба подадена от управителя на търговското дружество за обезщетение за имуществени вреди причинени от незаконосъобразен административен отказ на длъжностно лице от Агенцията по вписванията при министерството на правосъдието, е отхвърлил като неоснователен предявения иск срещу Агенцията по вписванията. Съдът е приел за установено, че не са налице предпоставките на чл. 204 АПК, за да бъде уважен предявения иск за обезщетения за вреди, заявени на две основания: 1/ за направени от ищеца разноски за производството по ч. т. д. № 194/2008 г. по описа на Русенския окръжен съд по обжалване отказа за вписване на първоначална регистрация на дружеството и 2/за лишаването му от възможността да ползва внесения капитал на дружеството за периода от постановения отказ до първоначалното вписване на регистрацията в търговския регистър. Обжалваното решение е правилно като съдът е основал решението си върху приетите от него за установени обстоятелства по делото и върху приложимия закон. Като доказателство за основателността на предявения иск за обезщетение за вреди причинени от длъжностни лица на регистъра по вписванията на Агенцията по вписванията и на основание разпоредбата на чл. 204, ал. 1 АПК за допустимостта на иска ищецът е приложил към исковата молба препис от отказ от 20.06.2008 г. за вписване на първоначална регистрация по повод заявление вх. № 20080508200749/08.05.2008 г. от Димитър Георгиев Станков на основание чл. 24 от Закона за търговски регистър /ЗТР/ на фирма "Д&С Мак Манус" с правна форма -дружество с ограничена отговорност и препис от решение № 219/22.12.2008 г., постановено по ч. т. д. № 194/2008 г. по описа на окръжен съд Русе, търговска колегия, с което е отменен отказа на Агенцията по вписванията гр. Русе по заявление от 08.05.2008 г. от Димитър Г. Станков-управител на "Д& С Мак Манус" ООД гр. Русе и са дадени указания на длъжностното лице по регистрацията да извърши вписване на заявените обстоятелства - вписване на първоначална регистрация на търговското дружество. При тези установени обстоятелства за предмета на делото по предявения иск /установяване на елементите от фактическия състав на отговорността, посочени в чл. 1 и чл. 3 ЗОДОВ/ законосъобразно административният съд е приел, че Агенцията по вписванията не е пасивно легитимирана да е ответник по иска за обезщетение за имуществени вреди причинени от отменения като незаконосъобразен акт административен отказ за вписване на първоначална регистрация. Законосъобразно съдът е приел, че разноските направени от дружеството по съдебното производство по обжалване на административния отказ на Агенцията по вписванията /ако се дължат/ следва да бъдат присъдени от съда, който се е произнесъл по жалбата срещу отказа - от окръжния съд гр. Русе. Отговорността за разноските по делото е обективна, невиновна отговорност. Тя не е отговорност за вреди и може да се осъществи само по висящ процес /ако съдът е пропуснал да се произнесе по молба на заинтересованата страна/, но не и с отделен иск по реда на ЗОДОВ както на основание чл. 8, ал. 2 ЗОДОВ е приел съдът. Обосновано и законосъобразно съдът е приел, че искът за обезщетение за вреди е неоснователен и по отношение на претенцията на ищеца за лишаването му от възможността да ползва капитала на дружеството като се претендира заплащане на законна лихва на основание чл. 86 ЗЗД върху първоначалния капитал от 5000 лв. за периода от отказа за вписване на първоначална регистрация до вписване на дружеството в търговския регистър. Установеният в закона първоначален капитал за вписване на дружеството има гаранционно - обезпечителна функция и се внася по набирателна сметка в банка, която сметка не се олихвява и съответно не са настъпили вреди за дружеството от престоя на сметката в съответната банка, като не са представени доказателства за настъпили вреди от неосъществени или забавени търговски сделки, както е приел съдът. Съдът законосъобразно е приел, че имуществената отговорност на държавата за вреди причинени от незаконосъобразна административна дейност е обективна отговорност - в смисъл, че решаващо е обективното съответствие или несъответствие със закона на "вредоносни актове", действия или бездействия и намиращата се в причинна връзка с незаконосъобразен акт вреда, каквато причинна връзка за конкретния случай не е налице. По изложените съображения обжалваното решение е правилно и следва да се остави касационната жалба без уважение. Водим от горното, Върховният административен съд, III отделение