Решение № 8801 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2017 г.

Решение № 8801 от 11.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 11669/2017 г., III о., докладчик председателят Ваня Пунева Производството е по реда на чл. 239, ал. 1, т. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на З. Бравова, [населено място], с която на основание чл. 239, т. 1 АПК се иска отмяна на влязло в сила Решение № 1458 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10/2013 г. на Административен съд – Бургас, с което е оставено в сила Решение № 13-1606 г. от 24.10.2012 г., постановено по гр. дело № 6095/2012 г. от Районен съд – Бургас. С него е отхвърлена жалбата й срещу Заповед № 984/21.04.2012 г. на кмета на Община – Бургас, с която е отказано на наследниците на В. Бравов признаване правото да придобият собствеността върху УПИ-27-160, в кв. 7 по плана на вилна зона "Боровете", в землището на с. Банево, Община Бургас. Към молбата са приложени писмени доказателства, за които се твърди, че са нови, тъй като при решаване на делото, не са могли да й бъдат известни и са от съществено значение за делото. Иска се отмяна на съдебното решение и връщане на делото за ново разглеждане в Административен съд – Бургас от друг състав. Ответникът по искането за отмяна – Община – Бургас, в срока по чл. 242, ал. 2 АПК, в писмено становище по молбата за отмяна счита същата за неоснователна. Поддържат се доводи, че посочените от молителката доказателства са били предмет на обсъждане в производството пред Районен съд – Бургас, а заявлението за използване на документи в Държавна агенция "Архиви" и обратната разписка за подаденото заявление са ирелевантни доказателства за спорния въпрос, тъй като са представени във връзка с твърдението, че новото писмено доказателство е самото Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. Счита се, че постановлението е обнародвано в ДВ, бр. 1 от 03.01.1978 г., от който момент същото е било известно на искателката, като се посочва, че незнанието за правна норма, съдържаща се в обнародван акт, не обуславяла наличието на обстоятелство, което страна не е могла да знае, че съществува. Отбелязва се, че е процесуално недопустимо чрез извънредния способ за отмяна да се пререшава спорния въпрос, което според ответника било целта на молителката. Претендира се заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, намери за установено следното: Молбата е подадена в срока по чл. 240, ал. 2 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна при следните съображения: На първо място следва да се отбележи, че молбата за отмяна на влязлото в сила Решение № 1458 от 28.06.2013 г., постановено по адм. дело № 10/2013 г. на Административен съд – Бургас, първоначално е била подадена от З. Бравова и Б. Бравов. С определение № 1900 от 13.02.2018 г. по настоящото дело молбата за отмяна на З. Бравова е оставена без разглеждане, като производството е прекратено в частта по отношение на нейното искане, а молбата за отмяна на Б. Бравов е отхвърлена с Решение № 1987 от 14.02.2018 г. по настоящото дело. С Определение № 9553 от 12.07.2018 г., постановено по адм. д. № 4394/2018 г. на петчленен състав на Върховния административен съд е отменено Определение № 1900 от 13.02.2018 г. по адм. д. № 11669/2017 г., с което молбата за отмяна на З. Бравова е оставена без разглеждане, и делото е върнато на Върховния административен съд за продължаване на съдопроизводствените действия. С Определение № 14006 от 15.11.2018 г. по настоящото дело в закрито съдебно заседание по молба от 27.09.2018 г., подадена от З. Бравова и заинтересовано лице Б. Бравов, за спиране на производството поради наличието на преюдициален спор, същото е спряно до решаване на гр. д. № 4649/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас. На 21.01.2019 г. по делото е постъпило писмо от Окръжен съд – Бургас, в което е отразено, че срещу Определение № 8309/12.11.2018 г., постановено по гр. д. № 4649/2018 г. по описа на Районен съд – Бургас, е постъпила жалба в Окръжен съд – Бургас, като по този повод е образувано ч. гр. д. № 1940/2018 г., завършило с постановен на 15.01.2019 г. краен съдебен акт, с който се потвърждава определението на районния съд. Отделно от изложеното следва да се посочи, че решението, чиято отмяна се иска, е постановено в производство по реда на чл. 208 и сл. от АПК и с него касационната инстанция е оставила в сила Решение № 13-1606 от 24.10.2012 г., постановено по гр. дело № 6095/2012 г. на Районен съд – Бургас. Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 АПК право да иска отмяна има страна по делото, за която съдебният акт е неблагоприятен. З. Бравова е страна по делото на Административен съд – Бургас, като постановеното по него съдебно решение е неблагоприятно за нея, поради което молителката има правно основание да иска отмяна на това решение. Съгласно чл. 239, т. 1 АПК влязъл в сила съдебен акт подлежи на отмяна, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 АПК, на която се позовава молителката, има предвид нови обстоятелства, които са съществували към момента на постановяване на съдебния акт, но не са били известни на страната по обективни причини, т. е. въпреки полагането на дължимата грижа за защита на интересите й в хода на съдебното производство. Това са такива обстоятелства, които са съществували към момента на решаване на делото, но не са могли да станат известни на страната при положена от нея дължима процесуална грижа и които ако бяха релевирани биха довели до друго решение по делото. "Нови обстоятелства" по смисъла на закона са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значението на юридически или доказателствени факти и които независимо, че са възникнали до приключване на устните състезания, не са включени във фактическия материал по делото, докато то е било висящо. "Нови доказателства" по смисъла на цитираната разпоредба са писмените доказателства за новооткритите факти, както и новооткрити или новосъздадени документи относно факти, които са твърдени в хода на процеса, но не са могли да бъдат доказани поради липса на тези документи, тъй като заинтересованата страна не е знаела или не е била в състояние да се снабди с тях, въпреки че е положила дължимата грижа за това, за да ги представи при разглеждане на спора. Във всички случаи новите писмени доказателства или новите обстоятелства следва да са от съществено значение за делото. В разглеждания случай като ново доказателство е посочено Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. за внедряване на системата за самозадоволяване на населението от селищни системи с плодове, зеленчуци, месо, мляко, яйца и риба, за което се снабдили от Централния държавен архив. Молителката твърди, че след като се запознала с постановлението, установила, че процесният имот е бил предоставен на нея и заинтересованата в настоящото дело страна – Б. Бравов въз основа на чл. 16, ал. 1, т. 3 от постановлението. В приложението към молбата са описани и приложени съдебните решения на Районен съд – Бургас, Административен съд – Бургас, заповедта на кмета на Община – Бургас – предмет на съдебните решения, 2 бр. скици, проект на сградата в процесния имот, разрешението за строеж, както и заявлението на ЦДА. Настоящият съдебен състав счита, че представените в настоящото производство документи не представляват нови доказателства по смисъла на цитираната законова разпоредба. Това е така, тъй като Постановление № 76 на МС от 5.12.1977 г. е било представено в производствата пред Районен и Административен съд – Бургас. Твърдяното в молбата за отмяна обстоятелство, че едва след запазване с Постановление № 76/1977 г. Бравова е узнала, че ползването на земята им е предоставено по силата на това постановление, не променя този извод. Видно от мотивите на съдебното решение, чиято отмяна се иска, Постановление № 76/1977 г. е било предмет на обсъждане, наред с другите нормативни актове, касаещи приложението на разпоредбата на § 4, ал. 1 и ал. 2 от ПЗР на ЗСПЗЗ. В този смисъл твърдяното от молителя обстоятелство не може да се приеме като новооткрито, и не може да бъде основание за исканата отмяна. По същество целта на направеното искане за отмяна представлява опит да се пререши правния спор, каквито доводи З. Бравова и Б. Бравов правят в писменото си становище по делото от 08.0.2019 г. Това е констатирано и в приложеното Определение № 8309/12.11.2018 г. на Бургаския районен съд по гр. д. № 4649/2018 г. и Определение № 76/15.01.2019 г. на Бургаския окръжен съд. В производството по отмяна по реда на чл. 237 и сл. от АПК, могат да бъдат разглеждани единствено основанията за отмяна, които изчерпателно са посочени в разпоредбата на чл. 239 от АПК, но не и въпроси по съществото на спора, включително и искане за обявяване на нищожност на административния акт, предмет на съдебното решение, чиято отмяна се иска. Предвид доказателствата по делото, съдът намира искането за отмяна на влязлото в сила съдебно решение за неоснователно. Водим от изложеното и на основание чл. 244, ал. 1 и ал. 3 АПК, Върховният административен съд, трето отделение,