Решение № 107 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2019 г.

Решение № 107 от 7.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 1280/2019 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на А. Ф., непридружен непълнолетен [гражданство], против решение № 7376 от 6.12.2018 г., постановено по адм. д. № 11200/2018 г. по описа на Административния съд София-град (АССГ), с което е отхвърлена жалбата му против решение № 2612 от 17.09.2018 г. на председателя на Държавната агенция за бежанците (ДАБ), с което е постановен отказ за предоставяне на статут на бежанец и хуманитарен статут. Сочат се оплаквания за незаконосъобразност на обжалваното решение поради необоснованост и противоречие с материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди се, че не са обсъдени обстоятелствата и опасенията на жалбоподателя по повод евентуалното му връщане в [държава], както и обстановката там. По изложените в касационната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното решение. Ответната страна - Председателят на Държавната агенция за бежанците, чрез процесуалния си представител, счита касационната жалба за неоснователна. Върховната административна прокуратура, чрез участващия по делото прокурор, дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на трето отделение като взе предвид становищата на страните и извърши проверка на обжалваното решение по наведените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 от АПК, и след служебна проверка за валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 от АПК, приема следното: Касационната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, за която обжалваното решение е неблагоприятно и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество касационната жалба е неоснователна. Административният съд e установил, че административното производство е образувано на 13.04.2018 г. по молба за закрила, подадена от А. Ф. - непридружен непълнолетен, [гражданство], етническа принадлежност - [етническа принадлежност], вероизповедание - [вероизповедание], неженен. В изложената бежанска история се съдържат твърдения, че А. Ф. е напуснал страната на произход около 10 месеца преди интервюто, влизайки нелегално на територията на Турция, където прекарва около 7 месец, а оттам в Република България. Твърди, че е напуснал родината си, защото се чувствал дискриминиран в училище. Всичките му учители и директори били шиити, а съучениците сунити. Друга изтъкната причина за напускането на държавата по произход била майка му, която била завършила висше образование, а не можела да намери работа. Той искал да стане образован и учен човек, но това не било възможно в държавата му по произход. Съдът е отхвърлил жалбата, преценявайки за обоснован извода на административния орган, за липсата на материалноправните предпоставки за приложение на чл. 8, ал. 1 от Закона за убежището и бежанците (ЗУБ). Посочил е, че А. Ф. не е бил преследван в родината си, поради своята етническа принадлежност, раса, религия, принадлежност към определена социална група или партия или поради политическо убеждение. Отделно от това е посочено, че представените от чужденеца мотиви за напускане на страната му на произход са чисто лични и по скоро икономически, поради което са извън приложното поле на ЗУБ. Съдът е преценил като обосновано и становището на административния орган за липса на основания за предоставяне и на хуманитарен статут, доколкото не са налице хипотезите на чл. 9 от ЗУБ. От доказателствата по делото не можело да се приеме наличието на тежки и лични заплахи срещу живота или личността на цивилното лице, поради безогледно насилие в резултат на въоръжен вътрешен и международен конфликт. Решението е правилно. Неоснователни са касационните оплаквания за допуснати от състава на АССГ нарушения на материалния закон. Решението е постановено при изяснена фактическа обстановка, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и при съобразяване на бежанската история на чужденеца. Бежанската история на чужденеца не разкрива необходимост от предоставянето на статут на бежанец поради основателни опасения от преследване поради раса, религия, националност, принадлежност към определена социална група или поради политическо мнение и/или убеждение по смисъла на чл. 8, ал. 1 - 6 от ЗУБ. А. Ф. не е членувал в политически организации, в религиозни организации и общности, не е имал проблеми в страната му по произход поради етническата си принадлежност, не е бил задържан, срещу него и негови близки няма образувани дела, не е съден, няма контакти с армията и полицията. Спрямо него не е било осъществено преследване по изброените в чл. 8, ал. 1 от ЗУБ причини. Основателно е прието, както от административния орган, така и от първоинстанционния съд, че дискриминационното отношение, за което съобщава кандидата и от което се оплаква, не може да ес определи като преследване по смисъла на чл. 8, ал. 4 ЗУБ. Посочените от А. Ф. мотиви за напускане на страната му на произход са лични, за което свидетелства разказаното от него, че е напуснал [държава], тъй като е искал да стане образован и учен човек. Разказът му не разкрива конкретни ситуации или поведение, което/които да се определи като действие/действия на преследване по смисъла на чл. 8, ал. 5 ЗУБ. В съдебното заседание пред административния съд, чужденецът е казал, че целта му е по-висша степен на образование, което е нямало да му бъде позволено да получи, без обаче да сочи конкретни причини за това. В оспореното пред административния съд решение, административният орган обосновано се е позовал по този въпрос на твърдяното от самия чужденец, че майка му е с висше образование, формирайки извод, че и за кандидата не би следвало да има пречки да продължи образованието си. Въз основа на посоченото, обосновано административният съд е отхвърлил молбата за предоставяне на бежански статут. От изложената история ясно личи, че в конкретния случай не се касае за чужденец, който е бил принуден да напусне родината си поради опасност за живота му, а за емигрант, търсещ по-добри условия за живот. Правилно административният съд е приел, че липсва основание и за предоставянето на хуманитарен статут, тъй като А. Ф. не е бил принуден да напусне или да остане извън страната си на произход поради реална опасност от тежки посегателства. При положение, че бежанската му история не разкрива факти за съществуването на заплаха от смъртно наказание или екзекуция в страната му по произход (чл. 9, ал. 1, т. 1 от ЗУБ), както и от изтезание, нечовешко или унизително отнасяне или наказание (чл. 9, ал. 1, т. 2 от ЗУБ), административният съд законосъобразно е потвърдил оспореният акт и в тази част. От представената справка от Дирекция "Международна дейност" към ДАБ се разкрива общото положение в [държава], отразяваща актуалното положение в страната и положението на кюрдите в гр. Махабад към 29.06.2018 година. Правилно е посочено в обжалваното решение, че в настоящия случай е неприложим и чл. 15, б. "в " от Директива 2004/83/ЕО, тъй като, както индивидуалното положение на лицето, така и обстановката в страната, не разкриват опасност от понасяне на насилие от лицето поради наличие на вътрешен въоръжен конфликт в страната му на произход. Законосъобразно е преценено от административния орган, че висшият интерес на детето изисква то да бъде с майка си, която в конкретния случай живее в [държава], където не се установява лицето да е преследвано и може да се завърне. От доказателствата по делото не може да бъде направен обоснован извод, че е налице реална опасност от тежки посегателства по смисъла на чл. 9, ал. 3 от ЗУБ, които да застрашават живота и здравето на лицето, ако същото се завърне там. По тези съображения и при липсата на други касационни оплаквания, настоящият състав намира, че решението, предмет на касационен контрол, като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. Предвид горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение