Решение № 10811 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2019 г.

Решение № 10811 от 11.07.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3507/2019 г., III о., докладчик председателят Марио Димитров Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административно-процесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди (ЗОДОВ). Образувано е по касационна жалба на М. Кънчев от [населено място], чрез процесуалния си представител адв. Кръстева срещу решение № 519/24.01.2019 г., постановено по адм. дело № 2005/2018 г. по описа на Административен съд – София град, с което е отхвърлен предявеният иск с правно основание чл. 1 от ЗОДОВ в размер на 400 лв., представляващи претърпени имуществени вреди, произтичащи от заплащането на адвокатско възнаграждение за обжалването на отменено НП № 102/04.02.2011 г. издадено от Началника на РУ на МВР - гр. Костинброд към ОД на МВР София и процесуално представителство по н. а. х. д № 233 по описа на Районен съд - Костинброд за 2012 г. Касаторът, чрез процесуалния си представител, твърди, че решението е неправилно, като изложените от него основания следва да се квалифицират като такива за съществено нарушение на съдопроизводствените правила, необоснованост и нарушение на материалния закон – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че в случая съдът неправилно е приел, че не е осъществен фактическият състав на отговорността по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. Поради това моли да бъде отменено обжалваното решение и ответникът да бъде осъден да заплати исковата сума, както и разноските, сторени в двете съдебни инстанции. Редовно призован за съдебно заседание касационният жалбоподател не се явява и не се представлява. Ответникът – Столична дирекция на вътрешните работи /СДВР/ -МВР, в представени по делото писмени бележки, чрез процесуалния си представител юрк. Ковачев изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното решение на първоинстанционния съд като правилно и законосъобразно да бъде оставено в сила. Моли също за присъждане на направените по делото разноски. В съдебно заседание ответникът се представлява от юрк. Пашкунов, който по същество поддържа доводите изложени в писмените бележки по делото, не представя нови доказателства и няма доказателствени искания. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, трето отделение, като взе предвид становището на страните и извърши проверка на обжалваното решение на посочените касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218, ал. 1 АПК, и след служебна проверка за допустимостта, валидността и съответствието на решението с материалния закон по реда на чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение Административен съд - София град е отхвърлил иска на М. Кънчев от [населено място] с правно основание чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ срещу СДВР - МВР за заплащане на обезщетение за имуществени вреди в размер на 400 лв., представляващи адвокатско възнаграждение за обжалването на отменено НП № 102/4.02.2011 г. издадено от началника на РУ на МВР – гр. Костинброд към ОД на МВР София и процесуално представителство по н. а. х. д № 233 по описа на РС - Костинброд за 2012 г. За да стигне до този правен резултат, административният съд е приел, че не са налице кумулативно изискуемите законови предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ за ангажиране на отговорността на ответника - по административно-наказателното дело пред РС – Костинброд. Обосновал се е, че не са представени доказателства за надлежно упълномощаване на адв. Н. Кръстева по делото пред районния съд, не е представено също и доказателство за уговорено между последната и ищеца адвокатско възнаграждение, още по - малко за заплатено такова. Посочил е, че такива са представени едва по делото по ЗОДОВ пред административния съд, като договора за правна защита и съдействие, както и представения списък на разноските са с отбелязана дата 10.07.2012 г. Изложил е мотиви, че същите представляват частни документи, като липсват доказателства за достоверността на датата отразена върху тях. Приел е, че същите са съставени за нуждите на исковото производство по ЗОДОВ пред административния съд, поради което липсват доказателства за реално претърпяна имуществена вреда. При тази установена фактическа обстановка, първоинстанционният съд е счел, че не са налице основания за уважаването на тази искова претенция и е отхвърлил същата като неоснователна и недоказана. Настоящата инстанция счита, че постановеното решението е валидно, допустимо и правилно. Предявеният пред съда иск намира своето правно основание в разпоредбата на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, съгласно която държавата и общините отговарят за вредите, причинени на граждани и юридически лица от незаконосъобразни актове, действия или бездействия на техни органи и длъжностни лица при или по повод изпълнение на административна дейност. В Тълкувателно Решение № 1 от 15.03.2017 г. на Общото събрание на колегиите във Върховния административен съд по Тълкувателно дело № 2 от 2016 г. се приема, че при предявени пред административните съдилища искове по чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ за имуществени вреди от незаконосъобразни наказателни постановления изплатените адвокатски възнаграждения в производството по обжалването и отмяната им представляват пряка и непосредствена последица по смисъла на чл. 4 от този закон. В случая е безспорно установено, че е налице отменен с влязло в сила съдебно решение акт - наказателно постановление № 102/04.02.2011 г. по н. а. х. д № 233/2012 г. на РС – Костинброд. Наказателното постановление, макар и да не представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 от АПК, е издаден при упражняване на санкционираща административна дейност, с което е изпълнена първата предпоставка по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. От събраните доказателства обаче не се установява, че М. Кънчев е претърпял вреда в пряка причинна връзка с отмененото наказателно постановление, тъй като заплащането на адвокатското възнаграждение на адв. Н. Кръстева не е доказано. Както административният съд е посочил, по административно-наказателното дело на РС – Костинброд не е приложено пълномощно от Кънчев за процесуално представителство от страна на адв. Н. Кръстева и доказателства за заплатен адвокатски хонорар. В производството по реда на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ доказателствената тежест за доказване по безспорен и категоричен начин наличието на твърдените в исковата молба обстоятелства и факти пада върху ищеца, а в случая това не е направено – в съдебното производство по административно-наказателното дело не са представени доказателства за заплащане на адвокатско възнаграждение, като договор за правна защита и съдействие, списък на разноските, фактури и др. Изводът е, че в тези производства не е представен изискуемия по чл. 36, ал. 2 от Закона за адвокатурата договор между адвоката и клиента, доказващ възмездността на положения от адвоката труд, както и заплащане на уговорен размер на адвокатско възнаграждение. Този извод не се променя от представения с исковата молба пред първоинстанционния съд Договор за правна защита и съдействие от 10.07.2012 г., /л. 9 от адм. дело № 2005/2018 г./ в който е посочено, че договореното адвокатско възнаграждение е 400 лв., изплатени изцяло в брой при сключване на договора. Договорът за правна защита и съдействие, в частта му удостоверяваща плащане в брой, е частен свидетелстващ документ с недостоверна дата. Поради това той не се ползва с материална доказателствена сила, а съдът е длъжен, при преценка на доказателствената му стойност, да го съпостави с всички събрани по делото доказателства, включително да съобрази обстоятелството, че не е представен в съдебното производство, за целите на което би следвало да е съставен, както и че е с дата, различна от тази на пълномощното. Поради това в случая правилно е преценено, че представянето на този документ, както и на списък на разноските от същата дата /л. 10 от същото дело/ извън рамките на съдебното производството по административно-наказателното дело, след приключването му, когато вече е постановено решение по спора, не основава наличие на реално причинена вреда от отменения с това решение акт, съответно право на обезщетение по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Настоящата инстанция споделя напълно направените в тази връзка изводи на Административен съд – София град. Въз основа на изложените съображения, правилно съдът е счел, че не е осъществен фактическият състав за възникване на отговорността на държавата по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Поради това обжалваното решение е правилно. При този изход от спора, разноски на касатора не се дължат, а на ответника не следва да бъдат присъждани с оглед на разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗОДОВ. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, трето отделение