Решение № 14988 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2010 г.

Решение № 14988 от 8.12.2010 г. на ВАС по адм. д. № 6213/2010 г., I о., докладчик съдията Панайот Генков Производството е по реда на чл. 208 и сл. АПК. Образувано е по касационна жалба на Евгени Петров Добрев, в качеството му на ЕТ "Елдород - Евгени Добрев", гр. Севлиево, срещу решение № 196/25.03.2010 г. по адм. дело № 777/2008 г. на Административен съд - гр. В. Търново, с което е отхвърлена жалбата на едноличния търговец срещу РА № 800182/1.08.2008 г. на ТД на НАП - гр. Габрово, потвърден с решение № 390/29.09.2008 г. на директора на дирекция "ОУИ" - гр. В. Търново. Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Ответникът - директорът на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" при ЦУ на НАП, В. Търново, в подаден писмен отговор на касационната жалба изразява становище за неоснователност на същата. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и от надлежна страна, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, е неоснователна: При постановяване на оспореното решение административният съд е приел, че при издаване на оспорения ревизионен акт не са допуснати сочените от жалбоподателя съществени нарушение на административно производствените правила. В тази връзка съдът е изложил подробни мотиви относно това, че ревизионният акт е издаден от компетентен орган, определен на основание чл. 119, ал. 2 ДОПК, както и това че в закона не съществува пречка орган по приходите да издаде ревизионен акт, след като е участвал при извършване на данъчната ревизия, ако е надлежно оправомощен и за двете дейности. По приложението на материалния закон, съдът е приел, че на данъчно задълженото лице правилно е определен данък по чл. 35 ЗОДФЛ (отм.), в резултат на извършено увеличение на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 ЗКПО (отм.) за 2004 г., 2005 г. и 2006 г. Съдът е приел, че липсват доказателства, отчетените от жалбоподателя "разходи за външни услуги" - изплатени суми по фактури, издадени от "Мобилтел" ЕАД за такси и телефонни разговори, да са свързани с предмета на дейност на едноличния търговец. Същото е констатирано и по отношение на отчетените като разходи на външни услуги суми, представляващи ваучери по фактури, издадени от ЕТ "Милко - 93 - Милко Шишков". Съдът е приел за правилно и извършеното от приходния орган увеличение на финансовия резултат на търговеца на основание чл. 23, ал. 2, т. 3 и т. 10 ЗКПО (отм.), поради непризнати "разходи по икономически елементи" за гориво, смазочни материали и поддръжка на леки автомобили. Съдът е приел, че нито в хода на ревизията, нито в хода на съдебното производство са представени доказателства за изразходване на закупеното и изписано като разход гориво и смазочни материали, както и документи за движението на автомобилите, следователно разходите не са документално обосновани. Прието е, че по делото не са представени и доказателства за използване на леките автомобили за нужди, свързани с дейността на търговеца. Относно отказаното право на приспадане на данъчен кредит по процесните фактури, издадени от "Мобилтел" ЕАД, съдът е приел, че не е доказано по категоричен начин, че получените услуги са били ползвани за извършване на облагаеми доставки от ЕТ, с което не е изпълнена една от кумулативните предпоставки за признаване на данъчен кредит - чл. 64, ал. 1, т. 5 ЗДДС (отм.) и чл. 69, ал. 1, т. 1 ЗДДС. Идентични са мотивите на съда относно фактурите, издадени от ЕТ "Милко - 93 - Милко Шишков", както и по фактурите за авточасти, ГСМ и гориво за леки автомобили. Решението е правилно. При постановяването му административният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила, изразяващо се в необсъждане на наведените от жалбоподателя доводи по съществото на спора. Възражението за нищожност на ревизионния акт, въведено и в касационната жалба, е очевидно несъстоятелно, тъй като видно от представеното в с. з. от 29.01.2009 г. на АС - В. Търново писмо на ТД на НАП - Габрово, няма издавани на жалбоподателя АПВ и ДАПВ, поради което и административният съд не се е занимавал с този въпрос. По отношение на получените от едноличния търговец мобилни комуникационни услуги, настоящият съдебен състав споделя изводът на административния съд, че не е доказано получените услуги да са свързани с предмета на дейност на едноличния търговец, както и да са били ползвани за извършване на облагаеми доставки от ЕТ. Твърденията в касационната жалба, преповтарящи тези в първоинстанционната жалба, че предоставените услуги са ползвани непосредствено във връзка с извършената от едноличния търговец независима икономическа дейност, не са подкрепени с безспорни доказателства. В хода на ревизията е било установено, че посочените от жалбоподателя кампании и трансграничен културен проект, във връзка с които се твърди, че са ползвани мобилните комуникационни услуги, са били свързани с дейността на читалище "Елдород" и не са свързани с упражняваната от жалбоподателя търговска дейност. Също така по делото е безспорно установено, че за ревизираните данъчни периоди жалбоподателят е ползвал право на данъчен кредит, съответно е осчетоводил в разходите си и е намалил финансовия си резултат с фактури, издадени от "Мобилтел" ЕАД и ЕТ "Милко - 93 - Милко Шишков". Установено е, че част от фактурираните към жалбоподателя и съответно отчетени разходи за телефонни услуги и ваучери, са префактурирани от ревизираното лице на трети лица, от което са отчетени приходи, като разходите за тези приходи са признати, както и правото на данъчен кредит. За останалата част от отчетените разходи жалбоподателят не е представил никакви доказателства, че закупените стоки и услуги са използвани или са свързани с независимата икономическа дейност на едноличния търговец. По отношение на закупените горива и материали за поддръжка, ремонт и експлоатация на автомобилите, настоящият съдебен състав намира за правилен изводът на административния съд, че направените за тях разходи не са документално обосновани, както и че няма категорични доказателства, че те са били ползвани за нужди, свързани с независимата икономическа дейност на едноличния търговец, а не за лични нужди. Твърдението в касационната жалба, че след като е доказано, че в ревизирания период търговецът е извършвал "доставка, монтаж и поддръжка на климатична и хладилна техника", именно при осъществяване на тази дейност са използвани закупените автомобили, горивата и материалите за поддръжката им, е необосновано и противоречи на принципа за документална обоснованост на стопанските операции. Като присъщи на дейността на едноличния търговец могат да бъдат признати единствено експлоатационните разходи, извършени при осъществяване на дейността на търговеца - гориво и смазочни материали, но при условие, че има надлежно оформени първични счетоводни документи, доказващи че автомобилът е използван именно за тези цели. Тези документи са фактури, вкл. фискален бон за закупено гориво и пътни листи за осъществяваните превози във връзка с дейността. В конкретния случай финансовият резултат на търговеца е увеличен, тъй като е констатирано, че той не притежава пътни листове, с които да докаже, че превозите са извършени във връзка с търговската му дейност, тоест за отчетените разходи за гориво не са представени първични счетоводни документи за неговото разходване. За тази цел е необходимо съставянето на пътни листове, които представляват първични счетоводни документ, които документират извършени превози със съответно транспортно средство и дават информация за изминати километри, изразходвано гориво и вида на превозвания товар (при превоз на товари). Предвид всичко изложено по-горе, оспореното решение се явява правилно и следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се следват разноски. На ответника също не се присъждат разноски, тъй като не се е представлявал пред касационната инстанция. Водим от горното, Върховният административен съд, I А отделение, на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК