Решение № 2148 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2009 г.

Решение № 2148 от 18.02.2010 г. на ВАС по адм. д. № 10440/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по чл. 208 и сл. АПК във вр. с чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Т Тръст инженеринг" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. София, представлявано от адв. Болярски срещу решението от 8.05.2009 г. по адм. д. № 5431/2008 г. на Административен съд - София-град, 19 състав, с което е отхвърлена жалбата му срещу обжалвания РА на инспектор по приходите при ТД на НАП - гр. София "Средни данъкоплатци и осигурители", мълчаливо потвърден от директора на ДОУИ при ЦУ на НАП гр. София, с което е преобразуван финансовият резултат за 2005 г. Дружеството е осъдено да заплати в полза на ДОУИ-гр. София при ЦУ на НАП сумата 4804,21 лв. разноски по делото, представляващи юрисконсултско възнаграждение. В жалбата са развити подробни съображения за неправилност на решението, поради нарушаване на материалния закон и необоснованост. Касаторът поддържа, че при прехвърляне на Финансови инструменти /ФИ/ резултатът от сделката се отчита като текущ финансов разход или приход, като в случая е безспорно, че се касае за разход, с който на общо основание финансовият резултат следва да се намали, а не да се увеличи, както неправилно е приел съдът. В съответствие с т. 11.5 б. Г от СС 32 при отписване на ФИ поради прехвърляне, резултатът от сделката се отчита като текущ финансов разход или приход от сделка с ФИ. В случая прехвърлянето е извършено на цена по-ниска от номиналната стойност на вземането - 650000 евро /при цена на вземането 761 313,70 евро/, която разлика следва да се отчете като финансов разход, с който следва да се намали ФР, защото счита, че не се касае до "намаление на стойността" /преоценка/ или отписване на несъбираемо вземане, т. е. "нереализирана загуба". Тази категория счетоводни операции, при която вземането /цесията/ е продадено, срещу него е получена продажна цена и е реализирана загуба, при това в закона няма ограничения активи да се продават на загуба, означава, че стойността на актива се коригира, но активът остава в имуществото на предприятието, или съответно се отписва като несъбираем. Но активът не се продава /прехвърля/, респ. отчуждава в резултат на правна сделка с транслативен ефект. Моли да се отмени решението. Претендира присъждане на направените съдебни разноски. Ответникът - директор на Дирекция ОУИ гр. София при ЦУ на НАП не е взел нито писмено, нито устно становище по жалбата. Прокурорът от ВАП е взел становище за неоснователност на касационната жалба по съображения, изложени в хода по същество. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е основателна. Спорният по делото момент се състои в това, дали с разликата при отписване на финансови инструменти /ФИ/ поради прехвърляне, явяваща се от това, че прехвърлянето е осъществено на цена по-ниска от номиналната стойност на вземането - 650 000 евро, при цена на вземането 761313,70 евро, която разлика безспорно се отчита като финансов разход, дали този разход попада в хипотезата "намаление стойността на вземането" и с него /разликата при отписване на ФИ/ следва да се увеличи финансовият резултат на жалбоподателя по смисъла на изключението от общото правило на чл. 21, взето с чл. 23, ал. 2, т. 21, буква "Е" ЗКПО (отм.). В случая е безспорно, че договорът за цесия е ФИ по смисъла на действащия счетоводен стандарт /СС/ 32 "Финансови инструменти" и попада в неговия обхват. В този СС - т. 5.1 е уредено, че ФИ при придобиването им се оценяват по цена на придобиването, която е справедливата стойност на актива, ведно с всички разходи, извършени по придобиването. Отписването на ФИ става по начина указан в т. 11.5 б. а-е от СС 32, като при отписване на ФИ поради прехвърляне, резултатът от сделката се отчита като финансов разход или текущ финансов приход от сделка с финансови инструменти. За разрешаване на спорния по делото въпрос - по чл. 23, ал. 2, т. 21, буква Е ЗКПО (отм.) следва да се изходи от относимия спора факт - дали се касае до разходи от обезценка и преоценка на активи /нереализирани загуби/, които водят до намаляване на финансовия резултат за текущия период - в случая за 2005 г., съгласно чл. 23, ал. 2, т. 21 на ЗКПО (отм.), отнасящ се включително и по буква "Е", което именно е законовото основание за увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели. От приетото по делото заключение на вещото лице - ССЕ безспорно се установява, че за периода, цялата 2005 г., не е извършвана преоценка /обезценка/ на вземането за счетоводни цели към "Гомапласт" АД. То /вземането/ е продадено на цена по-ниска от цената на придобиване, в резултат на пазарните условия и конюнктура, в които се реализира сделката между дружеството-жалбоподател "Т Тръст Инженеринг" ЕООД и "Солфин Къмпани Лимитед". От установеното чрез ССЕ следва, че настоящият случай не попада в общата хипотеза на разходи от преоценка и обезценка на активи по т. 21 на ал. 2, чл. 23 ЗКПО (отм.), както поначало правилно е приел и АС - София-град. След като случаят не попада в общото правило, то следва, че той не попада и в подхипотезата на т. 21 на буква "Е", която следва да се разглежда като неразривно свързана /с оглед и на използвания израз в т. 21 "включително"/ именно с обезценката и преоценката на активи по общата хипотеза на т. 21 на чл. 23, ал. 2 ЗКПО (отм.). Логично няма как да се приеме обратното, защото при несъществуваща липса на разходи от обезценка и преоценка на активи, при наличие само на които се стига до намаление на финансовия резултат, да се стигне до намаление стойността на вземанията по смисъла на буква "Е", включена безспорно като подхипотеза в общата хипотеза на т. 21 и разглеждана именно в контекста на предпоставките и за увеличаване на финансовия резултат за данъчни цели. В случая се касае до счетоводна операция, свързана с продажба на вземане /цесия/, извършена на цена по-ниска от цената на придобиването, което на практика означава, че се касае до правна сделка - прехвърляне на активи при цена по-ниска от цената на придобиването на актива - т. е. касае се до сделка на загуба, която не е забранена от закона и която сделка е продиктувана от конюнктурните пазарни условия, при липсваща обаче обезценка и преоценка на актива. От това пък следва, че не са касае до "намаление стойността на вземането", законодателно свързано именно с "разходите от обезценка и преоценка на активи /нереализирани загуби/", включително до "отписването им като несъбираеми вземания" по смисъла на разглежданата хипотеза. В заключение следва да се приеме, че настоящият случай не попада в нормата на чл. 23, ал. 2, т. 21, буква "Е" ЗКПО (отм.) за увеличаване на финансовия резултат с разликата при отписване на ФИ поради прехвърляне, отнасяща се до случаите на намаление стойността на вземанията, защото няма извършвана преоценка /обезценка/ на вземането през 2005 г., категорично установено чрез приетото закл. на вещото лице. В този смисъл касационният състав на ВАС - първо А отделение споделя изложената по въпроса теза на касатора. АС - София-град като е приел в крайна сметка, че е налице намаление стойността на вземането и е отхвърлил жалбата на дружеството срещу обжалвания РА е постановил незаконосъобразно решение, което следва да се отмени и спорът се реши по същество от касационната инстанция. Следва да се отмени обжалваният РА като незаконосъобразен. С оглед изхода на делото и направеното с касационната жалба искане за присъждане на съдебни разноски, поддържано в съдебно заседание от пълномощника на дружеството, адв. Болярски, то такива му се дължат в доказания размер на 475 лв. - разноски за вещо лице и за ДТ за двете съдебни инстанции. Дружеството не е приложило доказателства за изплатен хонорар /възнаграждение/ за адвокат, приложени са само пълномощни - л. 95/31/ от първоинстанционното дело и пред касационната инстанция, без обаче да са представени доказателства за договорено и реално изплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд - първо А отделение,