Решение № 5337 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 232/2013 г.

Решение № 5337 от 16.04.2013 г. на ВАС по адм. д. № 232/2013 г., IV о., докладчик съдията Красимир Кънчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Руска Милкова Танева от с. Каравелово, обл. Ямбол, подадена чрез пълномощника й адв. Детелинка Ангелова, против решение № 5779 от 31.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1204/2012 г. по описа на Административен съд София - град, с което е отхвърлена жалбата й срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-6500/3331 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд (ДФ) "Земеделие" - Разплащателна агенция (РА) за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания на чл. 209, ал. 1, т. 3 от АПК. Прави се искане за отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго решение, с което да бъде отменено уведомителното писмо. Ответникът - изпълнителния директор на ДФ "Земеделие", редовно призовани, не се явява и не взема становище по касационната жалба. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК представител на Върховната административна прокуратура изразява становище, че касационната жалба е неоснователна. Касационната жалба е подадена от надлежна страна в първоинстанционното производство и в срока, визиран в чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество съобразно чл. 218 от АПК, касационната жалба е частично основателна. С решение № 5779 от 31.10.2012 г., постановено по адм. дело № 1204/2012 г. по описа на Административен съд София - град е отхвърлена жалбата на Руска Милкова Танева срещу Уведомително писмо изх. № 02-280-6500/3331 от 2.10.2011 г. на изпълнителния директор на Държавен фонд "Земеделие" - Разплащателна агенция за извършена оторизация и изплатено финансово подпомагане по схемите и мерките за директните плащания за кампания 2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съдът е приел, че оспорения акт е законосъобразен, като издаден от компетентен орган - изпълнителния директор на ДФЗ. Същия бил и материално законосъобразен. Жалбоподателят подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което заявил за подпомагане по схемата за единно подпомагане на площ /СЕПП/ осем блокове на земеделско стопанство /БЗС/ с обща площ 38,73ха. При извършена административна проверка от страна на ДФ "Земеделие" било установено, че 19,58ха от тях били установени като недопустими за подпомагане, тъй като не се стопанисвали от жалбоподателя - неподдържани и захрастени. АССГ е развил мотиви, че оспореното уведомително писмо е законосъобразен административен акт, тъй като недопустимост за подпомагане била установена категорично в административното производство и същата се потвърждавала и от приетата по делото експертиза, установяваща недопустима за подпомагане площ от 18,18ха. Независимо от разликата в недопустима за подпомагане площ между оспорвания акт /19,58ха/ и установеното в съдебното производство /18,18ха/, това не се отразявало на законосъобразността на оспорения акт, тъй като извода за отказ от финансово подпомагане оставал непроменен понеже наддекларирането и в двата случая било 100%. Нямало нарушения на административнопроизводствените правила. В частност ДФЗ нямал задължение да уведомява заявителите за извършените теренни проверки, както и изобщо да извършва такива. Обжалваното решение е правилно по отношение недопустимостта за подпомагане. От доказателствата по делото се установява, че касационният ответник е подал заявление за подпомагане за 2010 г., с което по СЕПП е заявил искане за подпомагане по 8 броя БЗС с обща площ 38,73ха. С процесното уведомително писмо е прието, че е налице наддеклариране /недопустима площ/ по СЕПП за два БЗС с обща площ от 19,58ха. А процента на наддеклариране е 100 %. Затова и в съответствие с чл. 58 от регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. е отказано изцяло финансово подпомагане на касатора по СЕПП и понеже процента на наддеклариране е над 50 %, е наложена и финансова санкция за бъдещ период в размер на 3582,07 лева. Неоснователно е оплакването на касатора, че атакуваният акт не съдържал фактически и правни основания по смисъла на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК. Няма отклонение от изискванията на тази разпоредба относно формата на акта, тъй като изложените основания в оспорваното уведомително писмо и таблиците към него, описаните в таблиците имоти, посочените техни площи, които са приети за недопустими за подпомагане по СЕПП /по която е жалба/, както и данните от административната преписка обективират ясно волята на административния орган и позволяват да бъде упражнено правото на защита на касатора, както и да бъде осъществен съдебен контрол за законосъобразност на оспорения административен акт, което и е реализирано. Относимите за случая са колона 5 в таблицата на стр. 2 от уведомителното писмо по СЕПП. В нея са посочени две правни основания: чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП и чл. 43, ал. 3, т. 1 от ЗПЗП. Видно е обаче от колони 3, 4 и 6 от таблицата на стр. 3 от уведомителното писмо, че площта, покриваща изискването за минимален размер на стопанство и парцел е в размер, равен на установената площ. Затова е ясно, че е отказано финансово подпомагане поради наддеклариране по СЕПП - чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП - кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Удовлетворяването на заявлението за финансово подпомагане предполага изпълнение от страна на жалбоподателя изискванията на ЗПЗП, респ. отсъствие на условията по чл. 43, ал. 3 от този закон за намаляване размера или отказ на плащанията. В случая по заявлението за подпомагане по СЕПП се установява наличие на обстоятелството по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП. Съгласно тази разпоредба разплащателната агенция намалява размера на плащането или отказва плащане по СЕПП когато кандидатът е заявил площи, които не стопанисва. Наличието на това основание за отказване финансово подпомагане на касатора е категорично установено за площ от 18,18ха въз основа на извършена административна проверка и се потвърждава от заключението на вещото лице по назначената съдебно-техническа експертиза. За тази площ е установено, че не се стопанисва от жалбоподателя, тъй като участъци от двата парцела са силно захрастени и включват полски пътища. Затова на основание чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП правилно е отказано финансово подпомагане на жалбоподателя за площта от 18,18ха. Неоснователно е позоваването на касатора на решения на ВАС по адм. д. № 12490/2012 г. и адм. д. № 8931/2012 г. И двете решения са на настоящия състав, като те са постановени за случаи, в които определянето на недопустима площ се основава на "изместване" на допустимия слой въз основа променен след подаване на заявлението за подпомагане допустим за подпомагане слой. Настоящият случай не е такъв, тъй като заявената за подпомагане площ изначално е била недопустима за подпомагане - участъци от двата парцела са силно захрастени и включват полски пътища. Едностранно промененият допустим за подпомагане слой в случая действително представлява нарушение на чл. 34, ал. 3 от АПК, тъй като касаторът не е бил уведомен за тази промяна, като не му е осигурена възможност да изрази становище по това ново доказателство. Но това процесуално нарушение не е съществено, тъй като не се е отразило върху оспорваното уведомително писмо, понеже дори процесуалното нарушение да не беше извършено, не би могло да се стигне до постановяване на друг административен акт, с различно съдържание. Също неоснователни са оплакванията за допуснато в административното производство съществено процесуално нарушение поради неизвършени проверки на място. Последните са един от способите за проверка на подадени заявления за подпомагане. Но същите не са единствени и задължителни. Съгласно чл. 37, ал. 3 от ЗПЗП на задължителна проверка на място подлежат 5 % от подадените заявления за подпомагане въз основа на анализ на риска. Такава задължителност не следва и от приложимата разпоредба на чл. 28, § 2 от Регламент /ЕО/ № 1122/2009 г. на Комисията от 30.11.2009 г. В случая заявлението на касатора не се спори, че не е попаднало след 5 %-вата квота за проверка. Същевременно се установява, че не е налице условието по чл. 43, ал. 3, т. 4 от ЗПЗП за площта над 18,18ха до 19,58ха, колкото е прието с уведомителното писмо. Фактическите основания, послужили за издаване на уведомителното писмо за площта над 18,18ха до 19,58ха са оборени от събраните в хода на административното и съдебното производство доказателства. Това е така защото въз основа на приложените по делото скици и заключението на вещото лице е установено, че площта над 18,18 ха е допустима за подпомагане. Вещото лице установява, че от парцел 36200-46-1-2 неправилно са изключени допустими площи от 1,05 ха в северната част на парцела и 0,35 ха в западната му част. По този начин недопустимата за подпомагане площ от този парцел е 3,95 ха, а не 5,35 ха, както е прието в уведомителното писмо. Независимо от това процентното съотношение на недопустимата площ /18,18 ха/ към установената площ /20,55ха, представляваща разликата между заявената 38,73ха и недопустимата 18,18 ха/ е 88,47 %, то правилно и на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на касатора е отказано изцяло подпомагане по СЕПП по подаденото от него заявление. Същевременно установената по-малка недопустима площ се отразява върху размера на наложената санкция за бъдещ период, наложена на основание чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 на Комисията от 30.11.2009 г. В този случай съобразно посочената разпоредба земеделският производител следва да бъде изключен от получаване на помощ за сума, представляваща разликата между сумите на декларираната за подпомагане площ /38,73ха/ и тази, която би била допустима за подпомагане /20,55ха/. По този начин санкцията следва да бъде върху площта от 18,18 ха при ставка по СЕПП 182,95 лв. Така размерът на санкцията следва да бъде 3326,03 лв., а не 3582,07 лв., колкото е наложена с процесното уведомително писмо. Затова последното е незаконосъобразно с частта за наложената санкция за сумата над 3326,03 лв., поради което в тази част обжалваното решение е неправилно като постановено при неправилно приложение на материалния закон на чл. 58 от Регламент (ЕО) № 1122/2009 г. Това налага неговата отмяна в тази част и постановяване на друго, с което да бъде отменено и уведомителното писмо в частта за наложената финансова санкция за сумата над 3326,03 лв. Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд - Четвърто отделение,