Решение № 2917 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2016 г.

ВАСIII отделение10.03.2017 г.докладчик Светлана Борисова

Диспозитив

ОСТАВЯ В СИЛА решение № 445/02.03.2016 г. по адм. д. № 2600/2015 г. на Административен съд - В.. Решението е окончателно.

Мотиви

Решение № 2917 от 10.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 5907/2016 г., III о., докладчик съдията Светлана Борисова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от Н. М. П., понастоящем в Затвора - В., против решение № 445/02.03.2016 г. по адм. д. № 2600/2015 г. на Административен съд - В.. Твърди, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Възразява, че поради недопускане на свидетели по делото, някои обстоятелства са останали неизяснени. Оспорва извода на съда, че претенцията не е доказана. Моли да бъде отменено решението и бъде уважен изцяло предявения иск. Ответникът - Главна дирекция "Изпълнение на наказанията" гр. С., не се представлява. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Обосновано съдът е приел, че установените условия в Затвора - В. не сочат на незаконосъобразно бездействие по смисъла на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, от което за ищеца да са настъпили вреди. Правилно до разпит не са допуснати като свидетели лица, които не са пребивавали с ищеца в една килия. Твърденията за неосигуряване на медицински грижи са изцяло опровергани от представената документация. Предвид горното, решаващият съд е направил обоснован и правилен извод за неоснователност на иска. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия състав, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, и е процесуално допустима. Административен съд - В. е сезиран с искова молба на Н. М. П., изтърпяващ наказание ''лишаване от свобода'' в затвора в гр. В., против Г. Д. "Изпълнение на наказанията" гр. С., за присъждане на обезщетение в размер на 40 000 лв. за неимуществени вреди, причинени от бездействия на администрацията на затвора гр. В., да осигури нормални битови и санитарно-хигиенни условия на ищеца за периода от 18.08.2010 г. до датата на завеждане на исковата молба - 18.08.2015 г. Като основание на претенцията е посочил, че през посочения период, е бил лишен от достатъчно жилищна площ, от естествена светлина и чист въздух, както и от достатъчна по количество и калоричност храна. Затворническите помещения били пренаселени, нехигиенизирани, неотоплени през зимния период, без санитарни възли и без течаща вода. Твърди също, че през този период е бил лишен от нормално медицинско обслужване. Счита, че липсата на адекватно медицинско обслужване е довела до влошаване на здравословното му състояние, като конкретните оплаквания на ищеца са свързани с негова травма в областта на дясното коляно. В резултат на тези условия ищецът твърди, че е бил в постоянно състояние на стрес, изпитвал болка и чувство за малоценност, усещал се незащитен, притеснен за здравето и живота си. С обжалваното решение Административен съд - В. е отхвърлил предявения иск. Приел е, че не са налице законовите предпоставки за реализиране на отговорността на ответника по чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ. Посочил е в мотивите си за недоказано твърдението за недостатъчна жилищна площ, доколкото от показанията на разпитания по делото свидетел Ю., не се установява категорично колко човека са били настанени в спално помещение № 61 на Затвора - В. за процесния период. Според съда не е налице незаконосъобразно бездействие на ответника за спазване изискванията на чл. 20, ал. 3 от ППЗИНЗС. На лишените от свобода е бил осигурен достъп до санитарен възел и течаща вода. Видно от представените от ответника писмени доказателстват и от показанията на резпитания свидетел Ю., в спалното помещение № 61, където ищецът е изтърпявал наказанието си през процесния период, има обособен санитарен възел с течаща вода, а от 6.00 ч. до 21:30 ч. вратите между килиите и общия коридор са отключени и е осигурен достъп на лишените от свобода до общите санитарни помещения. Доказателства установяват, че в спалното помещение има прозорец с размери 128 см. х 88 см., и е осигурен необходимия достъп на естествена светлина и възможност за вентилация. Затворът във В. се отоплява през зимния период с централно парно отопление, поради което съдът е приел за неоснователни и недоказани твърденията на ищеца за липса на отопление. Съдът е обсъдил доказателствата за периодично извършвана дезинфекция в Затвора в гр. В.. От представените от ответната страна писмени доказателства безспорно се установява, периодично извършвана от ответника дезинсекция и унищожаване на хлебарки и гризачи във всички помещения в Затвора - В. и общежитието в Р.. Претенция за обезщетение за бездействието на ответника за осигуряване на адекватно и своевременно медицинско лечение в процесния период също е приета от съда за неоснователна, след обсъждане на представеното медицинско досие на ищеца, съдържащо 111 страници, между които епикризи, данни от лабораторни изследвания, направления за консултации със съответните специалисти, амболаторни листи. Във връзка с претърпяната от него контузия през 2003-2004 г. и развилото се въз основа на нея заболяване - увреда на предна кръстна връзка на дясно коляно и артроза, П. е бил нееднократно хоспитализиран в различни лечебни заведения. Решението на съда е валидно, допустимо и правилно. От фактическа страна по делото е установено, че ищецът Н. М. П. изтърпява в затвора в гр. В. наказание лишаване от свобода за срок от 15 години. През процесния период П. е изтърпявал наказанието си в 61-во спално помещение, с площ 42 кв. м., в което има санитеран възел с течаща вода, 3 бр. прозорци, през които влиза естествената светлина. Вентилацията в помещението е естествена - през прозорците. В затвора в гр. В. има изградена и действаща централна отоплителна система. Помещенията са обзаведени с легла - вишки и лични шкафчета. В интервала от 6.00 ч. до 21.30 ч. спалните помещения са отворени към общия коридор и е осигурен постоянен свободен достъп на лишените от свобода до общия санитерен възел в коридора, който разполага с три тоалетни и три мивки с течаща вода. По искане на ищцовата страна пред съда е разпитан свидетелят Ю. Ю.., в момента изтърпяващ наказание лишаване от свобода в Затвора - В.. От септември - октомври 2014 г. той е бил настанен в същото спално помещение - 61-во. Свидетелят посочва приблизителен размер на помещението - около 50 кв. м. Според свидетелските показания, в различни периоди от време в тази килия са настанявани различен брой лишени от свобода - най-много до 27 - 28 човека. Потвърждава, че в спалното помещение има три прозореца, от които прониква дневна светлина и се осъществява вентилация, както и санитерен възел с течаща вода. Същият се ползва от затворниците през нощта, когато се заключват вратите към общия коридор и е невъзможно да се ползват общите санитарни възли. Свидетелят излага факти за проблемите на П., поради претърпяната травма, както и че П. е лекуван нееднократно във връзка с тези оплаквания по време на изтърпяване на наказанието си. Съдът подробно и задълбочено е анализирал всички събрани доказателства. Проявил е необходимата активност при изясняване на фактическата обстановка, като правилно не е допуснал до разпит свидетелите, за които е преценил, че нямат преки и непосредствени впечатления от престоя на ищеца в Затвора - В. през процесния период. Обосновани са изводите на съда, че доказателствата по делото опровергават всички изложени в исковата молба твърдения на ищеца за лошите условия в Затвора - В. през посочения период, които са му причинили страдания и отрицателни усещания. Видно от данните по делото, администрацията на затвора е осигурила изискуемите по закон битови условия на затворника и необходимото му медицинско лечение. При тези данни правилни са изводите на съда, че не са налице законовите предпоставки на чл. 1, ал. 1 ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди на Н. М. П. от незаконосъобразното бездействие на администрацията на Затвора - В. за периода от 18.08.2010 г. до 18.08.2015 г. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, трето отделение,

Цитирани разпоредби

1