Решение № 9275 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2019 г.

Решение № 9275 от 18.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 4576/2019 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на директора на Териториална дирекция "Дунавска" – гр. Русе чрез процесуалния си представител юриск. М. Топалова срещу решение № 4/01.02.2019 г., постановено по адм. дело № 104/2017 г. по описа на Административен съд – гр. Русе, с което по жалба на "Пътстроймонтаж" ООД - гр. Силистра е отменено решение № 32-27712/01.02.2017 г. на началника на Митница Русе, понастоящем посочения по-горе директор на Териториална дирекция "Дунавска" за отказ за издаване на удостоверение за освободен от акциз краен потребител (УОАКП) по искане № 32-271350/30.09.2016 г. за обект "Асфалтова база – гр. Силистра" в землището на с. Калипетрово, Област Силистра с поземлен идентификатор 41143, 507. 2, потвърдено с решение Р-219/10.03.2017 г. на директора на Агенция "Митници". Със същото решение е върната преписката на същия административен орган за ново произнасяне при спазване задължителните указания на съда по тълкуването и прилагането на закона. Релевират се оплаквания, че обжалваното решение е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Във връзка с приложението на чл. 24, ал. 2, т. 1- 5 от Закона за акцизите и данъчните складове (ЗАДС) и по-конкретно т. 4 относно освобождаването от облагане с акциз на енергийните продукти, същия се отнася само до лице, на което е издадено удостоверение за освободен от акциз краен потребител – чл. 24а, ал. 4 и сл. от ЗАДС. Според касатора наведеното в съдебното решение, че използваните енергийни продукти се ползват единствено в технологията на производствения процес за получаване на нови продукти и поради това следва да се освободят от облагане с акциз счита за неправилно, тъй като се засяга отделената топлина. В тази връзка се позовава на дефиницията за "енергиен продукт за отопление" в чл. 4, т. 37 ЗАДС, редакция в ДВ., бр. 58/26.07.2016 г., а към настоящия момент е променена с ДВ., бр. 97/2017 г., в сила от 01.01.2018 г. Според касационния жалбоподател тълкуването на правната норма води до извод, че използваният от дружеството енергиен продукт – "тежко котелно гориво" с код по КН 2710 19 64 в производството на асфалтови смеси попада в обхвата на определението "енергиен продукт за отопление". Касаторът не е съгласен с приетото в обжалваното решение, че след като котелното гориво попада в обхвата и обезпечава само производствената дейност на дружеството, то функцията отопление от енергийния продукт по смисъла на чл. 4, т. 37 ЗАДС не е налице. За неоснователни касационният жалбоподател счита е приетото в решението, за неприложимост на чл. 17, § 1, б. "а" от Директива 2003/96/ЕО, а именно, че не трябва процесните енергийни продукти като краен резултат от потреблението им да служи за моторно гориво или за гориво за отопление. Касаторът иска отмяна на обжалваното решение и отхвърляне жалбата срещу митническото решение, както и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. В писмено становище, депозирано по делото чрез юриск. Топалова се поддържа касационната жалба и отново се претендират разноски по представения списък по чл. 80 ГПК. Ответникът по касационната жалба "Пътстроймонтаж" ООД - гр. Силистра в депозиран писмен отговор и в съдебно заседание чрез процесуалния си представител адв. Г. Механджиева, я оспорва. и претендира присъждане на направените по делото разноски съгласно представения списък по чл. 80 ГПК. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отмени оспореното от "Пътстроймонтаж" ООД решение на началника на Митница Русе първоинстанционният съд е приел, че съгласно чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС от облагане с акциз се освобождават енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Според съда съгласно законовата дефиниция на понятието "енергиен продукт за отопление", която се съдържа в чл. 4, т. 37 ЗАДС, в редакцията в ДВ., бр. 92.2.3015 г., в сила от 01.01.2016 г. това е продукт, участващ в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено чрез преносна среда. Съдът е отчел, че енергийният продукт за отопление включва всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва, с изключение: а). за цели, различни от тези по т. 10 ("енергиен продукт с двойно предназначение") и т. 33а ("металургични процеси"); б). за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Направен е извод в обжалваното решение, че определяща и при двете разпоредби е целта на използване на продуктите, като тя следва да се тълкува стриктно предвид специфичният характер на производството по чл. 24а, ал. 4 ЗАДС. Съдът се е позовал на заключението на допуснатата съдебно-техническа експертиза, която се е произнесла, че процесното котелно гориво е участвало в производствен процес за производство на асфалтови смеси, като чрез изгарянето му се отделя топлинна енергия, която се използва за изсушаване на различни фракции инертни материали и е част от производствения процес. В този смисъл съдът е приел, че котелното гориво обезпечава само производствения процес, то функцията отопление в тесния смисъл на това понятие съгласно чл. 4, т. 37 ЗАДС, не е налице. По отношение на допълнително наведените доводи в потвърдителното решение, че ограничаването на обхвата на термина "гориво за отопление" само до използването му за отопление, не би позволило да бъдат изпълнени условията на чл. 17, § 1, б. "а" от цитираната по-горе Директива според директора на Агенция "Митници", смисълът на тази разпоредба следва да се възприема в насока, че енергийните продукти, използвани в производството на топлина, която впоследствие се използва за производствени съоръжения, попадат в обхвата на Директивата и следва да се облагат с данък като гориво за отопление, но съдът е приел този довод за неоснователен. Според съда приложното поле на тази Директива е очертано в чл. 2, като разпоредбата предвижда условия, които не са били предмет на преценка на административния орган. Съдът не е възприел за относимо и цитираното в потвърдителното решение на горестоящия административен орган решение по дело С-240/01 на СЕС по тълкуване на чл. 2, ал. 2 от Директива 92/81/ЕИО. Въз основа на изложеното първостепенният съд е приел, че процесният енергиен продукт – тежко котелно гориво с код по КН 2710 19 64 не се използва като моторно гориво или гориво за отопление, а само за обслужващи производствения процес цели. Според съда това предопределя и приложимостта на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС. В тази връзка съдът е цитирал съдебна практика и на ВАС по адм. дела № 8602/2016, № 9736/2016; 14301/2016 г. и № 14313/2016 г. Обжалваното решение е правилно постановено. Правилно първоинстанционният съд е установил и възприел фактическата обстановка по делото. Тя се свързва с искането на "Пътстроймонтаж" ООД до началника на Митница – Русе за издаване на УОАКП предвид използването в производствената дейност на дружеството на тежко котелно гориво с код по КН 2710 19 64 за производство на асфалтови смеси. Митническите органи – в оспореното решение и решението на директора на Агенция "Митници", с което е потвърден отказа за издаване на УОАКП, са приели, че процесният енергиен продукт, използван за производство на асфалтови смеси и от представената от дружеството технологична схема на производствения процес и от извършените митнически проверки на място в обекта е установено, че топлината, получена при изгарянето на посоченото гориво служи за изсушаване чрез директен пламък в сушилен барабан на съставните каменни фракции за асфалтови смеси. При така установеното е прието, че процесното гориво не попада в определението, дадено в чл. 4, т. 37 ЗАДС "енергиен продукт за отопление". Тази дефиниция определя посоченият продукт като такъв в процес, свързан с отделянето на топлина, която се използва непосредствено или чрез преносна среда. В процесния случай съдът е приел, че функцията отопление не е налице с оглед процес на производство на асфалтови смеси. Използването на енергиен продукт за отопление включва и всички случаи, когато енергийните продукти се изгарят и получената топлина се използва независимо от крайното й предназначение, включително използването в оранжерии, сушилни, бази за вторични суровини, с изключение: а) за цели по т. 10 и 33; б) за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. Правилно съдът се е позовал на допуснатата съдебно-техническа експертиза, като вещото лице е пояснило, изследвайки производството на асфалтови смеси, че топлината се оползотворява единствено за загряване на минералната фракция до работна температура 175-180 градуса, а не за отопление на помещения и производствени пространства и сушене на минералната фракция. Обосновано съдът при постановяване на съдебния си акт се е съобразил с тази експертиза, според която процесният енергиен продукт не се използва за отопление, а само за производството на крайния продукт. В този смисъл приложима е разпоредбата на чл. 24, ал. 2, т. 4 ЗАДС, която разпорежда, че се освобождават от облагане с акциз енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторно гориво или гориво за отопление. При безспорно установен производствен процес, при който отделяната топлина изцяло се използва за производството на асфалтови смеси – чрез изгарянето на енергийния продукт, отделената при този процес топлина, същата се използва съобразно заключението на съдебно-техническата експертиза за изсушаване на различни фракции – инертни материали. Вещото лице е категорично, че отделената топлина участва в производството на крайния продукт, а не за отопление. Експертизата не е била оспорена от процесуалния представител на касационния жалбоподател (ответник в първоинстанционното производство) и затова не е имало пречка съдът да я приеме като обективна и компетентно дадена. Позоваването от касатора на чл. 17, § 1, б. "б" от Директива 2003/96/ЕО не води до други изводи, тъй като, както правилно е разтълкувано от решаващия съд, че чл. 2, § 4 от Директива 2003/96/ЕО ясно посочва, че нейните разпоредби не се отнасят до енергийни продукти, използвани за цели, различни от моторни горива или горива за отопление. Затова следва да се сподели и извода на съда, че енергийните продукти като краен резултат от тяхното потребяване да служат за моторно гориво или за гориво за отопление, а настоящия случай не е такъв. При липсата на доказателства по делото, че използването на котелно гориво за производство на асфалтови смеси, се е използвало и за отопление, предвид категоричността на заключението на съдебно-техническата експертиза, че от загряването на минералната фракция, което е първия етап от производствения процес и пресяване до смесване с други компоненти и получаването на крайния продукт – горещи асфалтови смеси, поради което цялата топлина, която се отделя е за получаването на крайния продукт. С оглед гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба и като правилно на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното искане от адв. Механджиева за разноски по представения списък, такива следва да се присъдят на "Пътстроймонтаж" ООД в размер на 600 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение