Решение № 8342 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2009 г.

Решение № 8342 от 23.06.2009 г. на ВАС по адм. д. № 1427/2009 г., I о., докладчик съдията Анна Димитрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, срещу частта от решение № 1071/04.12.2008 г. по а. х. д. № 1023/2007 г. на Административен съд - Бургас, пети състав, с което е обявен за нищожна частта от ревизионен акт (РА) № 2000117/05.06.2007 г., издаден от инспектор по приходите в ТД на НАП - гр. Сливен, потвърдена с решение № РД-10-358/24.07.2007 г. на директора на дирекция "ОУИ", гр. Бургас, при ЦУ на НАП, с която на Красимир Василев Куртев за дейността му като ЕТ "Марийка - Красимир Куртев", с. Крушаре, е отказано правото на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди за м. 03-04.2006 г. и е отменена частта от същия РА, с която е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1538 лв. и са определени лихви за просрочие за данъчен период м. 05.2004 г. Касаторът поддържа в касационната жалба, че решението е неправилно - необосновано, постановено в нарушение на материалния закон и при съществени съдопроизводствени нарушения, иска отмяната му, отхвърляне на жалбата срещу РА и присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба - Красимир Василев Куртев, в качеството му на ЕТ "Марийка - Красимир Куртев", с. Крушаре, чрез процесуален представител, иска оставяне на решението в сила и присъждане на разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за частична основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, първо "а" отделение, като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените в нея отменителни касационни основания, съгласно чл. 209 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество е неоснователна. За да постанови решението си в обжалваната част, съдът е установил, че за данъчни периоди м. 03.-04.2006 г. има издадени актове за прихващане и връщане (АПВ) № 1008/03.05.2006 г., обхващащ м. 03.2006 г. и декларирания за него ДДС за възстановяване в размер на 6520,47 лв. по СД и № 1223/31.05.2006 г., обхващащ м. 04.2006 г. и декларирания за него ДДС за възстановяване в размер на 4887,56 лв. по СД, издадени от органи по приходите на ТД - гр. Сливен. С тях органите по приходите са приели като дължими сумите за възстановяване и внасяне посочени в СД по ЗДДС (отм.) на жалбоподателя за тези данъчни периоди и е допустимо изменение на влезлите в сила данъчни актове единствено на основанията и при изпълнение на процедурата по чл. 133 - 134 ДОПК. В тези случаи ревизията следва да бъде възложена от териториалния директор на НАП, който е и единствено компетентният да определи издателят на РА. В настоящия казус ревизията е възложена от началник отдел "Контрол" при ТД на НАП - Сливен на основание чл. 112 - 113 от ДОПК, който е и определил органа по приходите, който да издаде РА. Определянето на издателя на РА от орган, който няма правомощие да го определи, води до материална некомпетентност на издателя на РА. По изложените съображения съдът е приел, че РА в частта за данъчни периоди м. 03.-04.2006 г. за определени данъчни задължения по ЗДДС (отм.) е нищожен. За м. 05.2004 г. РА е действителен, тъй като за този период няма издаден ДАПВ или АПВ по ЗДДС. За този данъчен период в нарушение на чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) е отказано право на приспадане на данъчен кредит в размер на 1538 лв. по фактури № 53 и 54/31.05.2004 г., издадени от "В. А. Г. Р. Трейд" ООД, гр. Сливен, тъй като издателят на фактурите е изпълнил сложния фактически състав по начисляване на ДДС по реда на чл. 55, ал. 6 ЗДДС (отм.), посочил е предходните си доставчици. В издадения на дружеството - пряк доставчик ДРА № 111 (№ 6.06.2005 г. на данъчен орган на ТД на НАП - гр. Сливен, обхващащ задължения по ЗДДС) отм. (за м. 05.2004 г., липсват констатирани нарушения и съответно корекции на извършените от него облагаеми доставки - доказателство за редовно отразяване на ДДС в счетоводството и реалност на доставката на дрянови пръчки. Настоящият съдебен състав, с оглед задълженията на ВАС да осъществява надзор за точното и еднакво прилагане на законите в административното правораздаване по чл. 125, ал. 1 от КРБ, се присъединява към изразеното в съдебните решения становище на мнозинството състави на ВАС, разглеждащи данъчни дела - а именно, че преди изменението на чл. 129, ал. 3 от ДОПК с ДВ, бр. 108/2007 г. влезлите в сила АПВ по ДОПК се ползват със стабилитет на индивидуални административни актове и определят данъчни права. Независимо от липсата на дефиниция на данъчен акт в ДОПК и изричното уреждане на този институт в ДПК (отм.), в чл. 129, ал. 7 и чл. 131, ал. 2 от ДОПК е предвидено АПВ и мълчаливите откази за издаване на АПВ да се обжалват по реда за обжалване на РА - тоест те се приравняват на индивидуален административен акт по отношение на административния и съдебен контрол. Индивидуалният административен акт според чл. 21 АПК създава права и задължения или засяга права и интереси на адресата. С проверката, предхождаща издаването на АПВ се установяват факти и обстоятелства от значение за задълженията за данъци, без да се установяват задължения за данъци според чл. 110, ал. 3 от ДОПК. В случая с АПВ е прието наличието на определени суми ДДС за възстановяване, произтичащи от възникнало право на приспадане на данъчен кредит - тоест установени са права за адресата, без да се нарушава забраната на чл. 110, ал. 3 от ДОПК за установяване на задължения за данъци. Признатото със стабилен индивидуален административен акт право на приспадане на данъчен кредит не би могло да бъде преразглеждано по по - облекчен ред от установеното с влязъл в сила ревизионен акт данъчно задължение. Предвид изложеното обосновано първоинстанционният съд е приел, че и в този случай ревизията може да бъде възложена само от органа по чл. 134 от ДОПК и само той може да определя издателя на РА, както и че ненадлежното определяне на издателя на РА за тези два данъчни периода задължения по ЗДДС (отм.) води и до материална компетентност на издателя на РА в тази му част. Правилно е решението и в останалата му обжалвана част. Видно от РД и РА е отказано право на приспадане на данъчен кредит в пълния размер ДДС по фактурите на "В. А. Г. Р - Трейд" ООД, без да се излагат доводи по коя фактура кой доставчик е предходен. Оттук и с оглед чл. 65, ал. 5 от ЗДДС (отм.) и чл. 65, ал. 4, т. 4 ЗДДС (отм.) логичното заключение е, че отказът е заради непредставяне от прекия доставчик на поисканите му документи от значение за данъчните задължения. Предвид изложеното съдът правилно се е занимавал единствено с представените документи от прекия доставчик и правнорелевантните факти по пряката доставка, като правилно е установил липсата на основание за отказа по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) заради действия на прекия доставчик и наличието на кумулативно необходимите предпоставки по чл. 64 ЗДДС (отм.) за възникване на право на приспадане на данъчен кредит. От съдържанието на РА и РД не може да се направи извод, че отказът на право на приспадане на данъчен кредит е заради "Бон трейд" ЕООД, че той е предходен доставчик точно по тези две фактури, поради което съдът не е бил длъжен и служебно да изследва твърдените от касатора за пръв път в касационната жалба факти, свързани с "Бон трейд" ЕООД. Решението като правилно следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото няма възможност за присъждане на претендираното от касатора юрисконсулско възнаграждение. Ответникът по касационна жалба не е представил доказателства за направени разноски в касационната инстанция, поради което няма възможност да му бъдат присъдени. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, първо "а" отделение