Решение № 7730 от 12.7.2023 г. на ВАС, VII о.

от 23.06.2021 г. председателят на Патентното ведомство, на основание чл. 75, ал. 10, т. 5 ЗМГО, е оставил без уважение жалбата на Агротайм ЕООД срещу решението от 12.06.2020 г. на състава по опозиции, с което е отказана регистрацията на марка вх. 149405 "Rustic Reserve" за всички услуги от клас 33 МКСУ. В хода на делото са изслушани и приети по делото първоначална и повторна съдебно-маркови експертизи. От правна страна съдът е приел, че обжалваното решение е издадено от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на административнопроизводствените правила и в съответствие с материалния закон и неговата цел. След преценка на представените доказателства и подробен анализ на приложимата нормативна уредба, е приел, че представените доказателства установяват реално използване на марка RUSTICO в релевантния период 02.02.2013 г. - 02.02.2018 г. на територията на ЕС във връзка със стоки от клас 33 - вино. Приел е, че разгледани в тяхната съвкупност доказателствата сочат наличието не на фиктивно, а на реално използване на процесния знак, което позволява достигането и запазването на определени пазарни позиции. За да прецени вероятността за объркване на потребителите, съдът е изследвал сходството на стоките или услугите на марките и сходството на самите марки. Приел е, че между стоките на заявената и по-ранната марка е налице идентичност, предвид обстоятелството, че са посочени с идентични термини алкохолни напитки (с изключение на бира). След подробен анализ на двете марки и въз основа на приетите експертизи съдът е приел, в словосъчетанието RUSTIC RESERVE елементът RUSTIC е с отличителен характер в състава на марката предвид липсата на директна връзка между значението на думата rustic и стоките, за които е заявена процесната марка. Италианската дума RUSTICO и английската дума RUSTIC, според АССГ, имат едно и също значение за хората, които познават английски и италиански език, в смисъл на селски, обикновен, грубоват, а за останалите потребители в България, които не познават двата чужди езика, думата няма да има конкретно значение и не биха я свързали с конкретна асоциация или смисъл. Прието е, че думата RUSTICO произхожда от италиански език, значението на тази дума не се свързва с производството на алкохолни продукти, не е описателна по отношение на стоките от клас 33 и тя ще бъде възприета от средния потребител в България по-скоро като фантазийна, поради което използването на тази дума за означаване на алкохолни напитки в клас 33 от МКСУ притежава необходимата отличителност. Според съда втората дума в състава на марката - reserve, има специфично значение и се използва в сферата на алкохолните напитки, за да се означават определен вид отлежали вина или ракии, поради което използването й по отношение на алкохолни напитки е лишено от отличителност. След подробен анализ на отличителните за двете марки словни елементи - RUSTICO и RUSTIC, съдът е приел за правилен извода на административния орган за наличие на визуално и смисловото сходство и е приел, че съществува вероятност за объркване на потребителите. Мотивирал е извода си с факта, че се касае за идентични стоки, което повишава вероятността за объркване дори и при наличието на по-малко сходство между знаците. Според съда, дори и да се приеме, че за повечето български потребители марките нямат семантично значение, установената висока степен на визуално и фонетично сходство на отличителните елементи RUSTICO и RUSTIC във всяка от марките, липсата на отличителност при втория елемент на процесната марка, както и идентичността на стоките на двете марки, водят до извод, че е налице вероятност от объркване на потребителите и свързване на марките. Потребителите могат да възприемат стоките на двете марки като разновидности или отделни серии, партиди, резерв, предлагани от един и същ производител или от свързани производители. Обоснован е извод, че в случая е осъществен съставъта на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, поради което съставът по опозиции правилно е отказал регистрацията на марка с вх. 149405 Rustic Reserve за всички стоки от клас 33, за които се търси закрила. Предвид посоченото съдът е направил извод за законосъобразност на оспореното решение и е отхвърлил жалбата. Решението е правилно. Доводите на касатора са идентични с релевираните пред първоинстанционния съд, който е изяснил пълно и всестранно фактическата обстановка по делото, издирил е приложимата нормативна уредба и е съобразил относимите доказателства, като е изложил правилни изводи, които настоящият съдебен състав изцяло споделя. Правилно съдът е приел, че са налице всички кумулативни елементи от фактическия състав на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, а именно: 1. да съществува по-ранно регистрирано право върху марка; 2. идентичност или сходство между по-ранната марка и атакуваната марка; 3. идентичност или сходство на стоките или услугите на сравняваните марки; 4. вероятност за объркване на потребителите, която включва възможност за свързване с по-ранната марка. На първо място правилно е прието от съда, че по аргумент от § 5, ал. 1 ПЗР на ЗМГО приложима е разпоредбата на чл. 58, ал. 1 и 2 от действащия ЗМГО, независимо че искането на заявителя е предявено на основание чл. 38г, ал. 6 ЗМГО . Правилно в тази връзка е определен и релевантният 5-годишен период съгласно чл. 58, ал. 1 ЗМГО - 02.02.2013 г. - 02.02.2018 г., в който опонентът да докаже, че е използвал реално марката. Приложени са относимите нормативни разпоредби - чл. 21, ал. 3 ЗМГО, и чл. 10, § 1 и 2 от Директива 2008/95/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 22 октомври 2008 г. за сближаване на законодателствата на държавите членки относно марките, подробно са обсъдени всички представени по делото доказателства за реално използване на по-ранната марка (фактури, таблици с обороти, сертификати за награди и снимки с мостра от вино с етикет RUSTICO върху бутилката), както и всички възражения на касатора в тази връзка. Обоснован и съответен на представените по делото доказателства в тяхната съвкупност е изводът на съда, че е доказано реално използване на марка RUSTICO в релевантния период на територията на ЕС във връзка със стоки от клас 33 - вино. На следващо място правилен е и изводът, че между стоките на заявената и по-ранната марка е налице идентичност, предвид обстоятелството, че са посочени с идентични термини алкохолни напитки (с изключение на бира) и се касае за стоки от клас 33 МКСУ - алкохолни напитки (с изключение на бира). При сравнение на марките, обосновано и в съответствие с Методическите указания за прилагането на чл. 12 ЗМГО на ПВ, съдът е направил задълбочен анализ на елементите, включени в състава на марките в конфликт, тяхното визуално, фонетично и смислово сходство и е достигнал до правилен извод за наличие на визуално и фонетично сходство между отличителните за двете марки словни елементи - RUSTICO и RUSTIC. С оглед горното и установената идентичност на стоките на сравняваните марки, съдът правилно е приел, че е налице вероятност за объркване на потребителите, както и възможност за свързване с по-ранната марка и създаването на погрешна представа за производителя или търговеца на стоките, т.е. опасност потребителите да вярват, че стоките и/или услугите са на същите или икономически свързани лица. Основните доводи в касационната жалба са насочени срещу заключенията на вещите лица по приетите по делото съдебно маркови експертизи, като твърденията са, че съдържат неправилни и противоречиви изводи. Тези доводи са неоснователни. Административният съд подробно е обсъдил и анализирал всички доказателства, приети за относими към правния спор, както и възраженията и становищата на страните. Именно при съвкупната преценка на доказателствата по делото, включително заключенията от приетите експертизи, съдът е изградил решаващия извод за материална законосъобразност на административния акт. Кредитирането или не на заключенията на вещите лица като компетентни и обективно дадени не представлява нарушение на съдопроизводствените правила. По отношение на тези обстоятелства, съдът е извършил автономна преценка на експертните заключения и в съответствие с правомощието си по чл. 202 ГПК ги е обсъдил с останалите доказателства по делото. Именно при съвкупната преценка на експертните заключения с останалите доказателства по делото, съдът е извел правилният извод за материална законосъобразност на административния акт. С оглед липсата на възражения на касатора по съществото на спора, и като се има предвид, че настоящата инстанция споделя подробните и задълбочени мотиви за наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1, т. 2 ЗМГО, изложени от първоинстанционния съд, към които, предвид законоустановената възможност на чл. 221, ал. 2, изр. 2 АПК, съдът в случая препраща, обжалваното решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Седмо отделение,