Решение № 4891 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14694/2019 г.

Решение № 4891 от 27.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 14694/2019 г., VI о., докладчик съдията Тодор Тодоров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на зам.-министъра на здравеопазването, подадена чрез юрк. Любомирова, срещу решение № 6265 от 25.10.2019 г., постановено по адм. дeло № 5957/2018 г. по описа на Административен съд - София-град, с което по жалба на С. Симов е отменена заповед № РД-20-06/27.04.2018 г. на заместник-министъра на здравеопазването и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по заявление вх. № 95-00-8/13.02.2018 г. при съобразяване с мотивите на решението. Изложените доводи за пороци на съдебното решение релевират необоснованост, нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила, като касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и постановяването на ново решение по съществото на спора, с което да се отхвърли подадената жалба. Претендира се и юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - С. Симов от гр. [населено място] - чрез адв. С. Манев, оспорва касационната жалба. Моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, както и да му бъдат присъдени разноските пред касационната инстанция. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е процесуално допустима като постъпила в предвидения в чл. 211, ал. 1 от АПК 14-дневен преклузивен срок, подадена е от надлежна страна, за която решението е неблагоприятно, но разгледана по същество, е неоснователна. С обжалваното решение на Административен съд - София-град, е отменена заповед № № РД-20-06/27.04.2018 г. на заместник-министъра на здравеопазването. Със същата, на основание чл. 34, ал. 2, 4 и 6 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, във връзка с протокол № 9 от 12.04.2018 г. от заседание на Комисията за лечение в чужбина, е отказано на С. Симов поисканото от него със заявление вх. № 95-00-8/13.02.2018 г. заплащане за сметка на бюджета на Министерството на здравеопазването за извършване на лечение в чужбина - в размер на 229 900 евро за алогенна стволово-клетъчна трансплантация в клиника Тюблинг, Германия за лечение на диагноза [диагноза]. За да постанови този резултат, съдът е приел, че не е установена същността на направеното искане, заповедта е издадена при непълно изяснени фактически обстоятелства, като не са дадени мотиви относно факторите, при които се заплаща трансплантация, извършена в чужбина, съгласно чл. 1, ал. 2, т. 1 във връзка с чл. 2 от Наредба № 12/2011 г. (отм.);. Посочва се, че в административния акт не се съдържат никакви мотиви и изследване в насока на това дали е било възможно лечението да се извърши своевременно по смисъла на отменената наредба предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. С постановеното решение Административен съд - София-град е приел оспорената заповед за незаконосъобразна. Съдебното решение - предмет на касационен контрол, не страда от визираните в жалбата отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Съгласно чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12/22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето, лечението на пациента в чужбина може да бъде заплатено чрез Министерство на здравеопазването в случай, че е необходим метод, който не се прилага в Република България и е с доказана ефективност на лечението в световната медицинска практика. Законовата норма на чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето (ЗЗ) предвижда предоставянето на медицински услуги извън обхвата на задължителното здравно осигуряване, които са свързани със заплащане на лечение за заболявания по ред, определен от министъра на здравеопазването. С оспорената заповед зам. - министърът е отказал заплащане на финансиране за провеждане на лечение в чужбина, изложил е мотиви за неизпълнение на материалноправните предпоставки по чл. 1, ал. 2, т. 2 от Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията и реда за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето. Приел е, че Симов по своя собствена инициатива и без да има нужда, е предприел лечение в чужбина. С процесната заповед от една страна се сочи общата сума от 229 000 евро, която е както за проведеното индукционно лечение - химиотерапия /55 700 евро/, така и за алогенната стволово-клетъчна трансплантация /174 200 евро/, а от друга се разпорежда, че се отказва само "планираната" алогенната стволово-клетъчна. Видно от данните по делото, Симов е постъпил за лечение в чуждестранно лечебно заведение на 22.01.2018 г. и му е проведено първоначално медикаментозно (консервативно) лечение. Последното включва приложение на препарата Midostaurin. Този препарат не би могъл да се осигури своевременно от българско лечебно заведение, защото на територията на Република България медикаментът не е разрешен все още за употреба. Редът за снабдяване с препарата е специален и е уреден в Наредба № 10/2011 г. за реда и условията за лечение с неразрешени за употреба в България лекарствени продукти. Заявлението е било разгледано на заседание на Комисията за лечение в чужбина, проведено на 12.04.2018 г., след вземането на становища от националния консултант по клинична хематология, проф. д-р Ж. Грудева, подкрепено със становище от изпълнителния директор на Националната специализирана болница за активно лечение на хематологични заболявания гр. София - доц. д-р Б. Спасов. Помощният орган по Наредба № 12 от 22.12.2011 г. за условията за реда и за заплащане на лечение на български граждани в чужбина по чл. 82, ал. 1, т. 8 от Закона за здравето е приел, че поисканото лечение може да се осъществи в "СБАЛХЗ" ЕАД, гр. София. При конкретния пациент не се изисква метод, който не се прилага в страната. Но, както отбелязва и решаващият състав, в административния акт няма мотиви и изследване в насока дали същото е било възможно да бъде извършено своевременно предвид текущото здравословно състояние на пациента и вероятното развитие на заболяването. По делото е безспорно установено, че пациентът преди да замине за Германия изобщо не е бил включен в служебния регистър на Изпълнителната агенция по трансплантация на лицата, чакащи за трансплантация и няма заявка в трансплантационните центрове в България от негова страна за търсене на фамилен или нефамилен донор. При подаване на искането за заплащане от бюджета на МЗ на предстоящата трансплантация, пациентът вече се намира в Германия, вече му е проведена химиотерапия, която не е дала никакъв резултат и предвид състоянието му се е налагала спешна трансплантация. Според заключението на назначеното вещо лице по делото общоприетите стандарти при лечение на всяка остра миелоидна левкемия започват именно с първоначално индукционно лечение, като след отчитане на ефекта му - в случай на ремисия се продължава интензивната терапия като се търси съвместим донор и се извършва трансплантация. В случй на незадоволителен ефект - резистентно заболяване с много неблагоприятна прогноза от химиотерапията се преминава спешно към алогенна трансплантация. В този смисъл, в този етап от развитие на болестта към подаване на заявлението, местенето на пациента е невъзможно и рисково, вече е несъстоятелно стартиране на нова процедура за търсене на донор в друга клиника в България. В тази връзка съдът правилно е приел, че въпросът за своевременност следва да бъде разгледан и с оглед конкретното състояние на пациента и на етапа на неговото лечение, на който се намира, т. е., включително и за това къде същият се намира физически и дали е възможно такова своевременно лечение, каквото е предприето, което да включва и преместването му. Както правилно е приел първоинстанционният съд, липсата на конкретни мотиви в издадения административен акт и доколкото в хода на съдебната проверка за законосъобразността на акта не следва да се създават такива, тези установявания, извършени посредством изслушване на експертизи и събиране на доказателства във връзка с приложението на чл. 1, ал. 2, т. 1 и условията по чл. 2 от Наредба № 12/2011 г., които липсват в акта, не могат да бъдат добавени от съда, а следва да бъдат част от акта. При издаване на процесната заповед административният орган е допуснал съществено нарушение на чл. 59, ал. 1 и ал. 2, т. 4 АПК. Настоящият състав на Върховния административен съд споделя изцяло съображенията на Административен съд - София-град, изложени в мотивите на неговото решение, като валидно, допустимо и правилно, същото следва да бъде потвърдено, като преписката следва да се върне на административния орган за ново разглеждане и произнасяне съобразно задължителните указания на съда. С оглед изхода на спора, следва да се уважи искането на ответника по касация за присъждане на разноски в размер на заплатеното от него адвокатско възнаграждение в размер на 2000 лв. Водим от горното и на основания чл. 221, ал. 1 и ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение