Решение № 5323 от 29.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2796/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Национална агенция за приходите против решение 491 от 20.12.2023 г. по адм. дело 436/ 2022 г. на Административен съд- Добрич, в частта, с която е отменена заповед 1377/27.04.2022 г. на същия административен орган, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител (ЗДСл) е прекратено служебното правоотношение на С. Стефанов. Касационният жалбоподател поддържа, че съдебният акт е необоснован и постановен в нарушение на материалния закон. Моли решението на административния съд да бъде отменено и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който жалбата против заповедта на изпълнителния директор на НАП да бъде отхвърлена. Претендира и присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът С. Стефанов оспорва касационната жалба и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила, като му се присъдят направените пред касационната инстанция разноски. Представителят на Върховната прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото, Върховният административен съд, състав на второ отделение, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд - Добрич е постановено в съответствие с материалния закон и се обосновава от събраните доказателства. Крайният извод на първоинстанционния съд за отмяна на заповед 1377/27.04.2022 г., издадена от изпълнителния директор на Национална агенция за приходите, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл е прекратено служебното правоотношение на С. Стефанов, считано от 22.04.2022г., поради нарушения на материалноправни норми на целта на закона, е правилен, но по съображения, които не съвпадат изцяло с мотивите на съдебното решение. По делото е установено, че ответникът в касационното производство и жалбоподател пред първоинстанционния съд С. Стефанов е назначен на длъжност главен инспектор по приходите в отдел Селекция , на дирекция Селекция и последващ контрол , в главна дирекция Фискален контрол , в Централно управление на НАП и заема една от 16-те бройки за бройки за длъжността в отдела съгласно длъжностното разписание от 01.01.2021 г. Със заповед З-ЦУ-294/02.03.2022г. (л.58) изпълнителният директор утвърждава, считано от 01.03.2022г. ново длъжностно разписание на агенцията, с което бройките за длъжността главен инспектор по приходите в отдел Селекция , на дирекция Селекция и последващ контрол , в главна дирекция Фискален контрол , в Централно управление на НАП са намалени на 12 (л. 59-61). Според поименно щатно разписание от 31.03.2022г. (л. 159) служителят Стефанов заема една от щатните бройки за длъжността, като всички щатни бройки са заети. В следващото поименното разписание на длъжностите от 30.04.2022 г. (л.161) служителят Стефанов не фигурира, а една от 12-те бройки за длъжността главен инспектор по приходите в отдел Селекция е вакантна. Служебното правоотношение на Стефанов е прекратено, считано от 22.04.2022г. със заповед 1377/27.04.2022 г., предмет на оспорване, на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 ЗДСл съкращаване на длъжността. При тези факти, при правилно тълкуване на закона и в съответствие с доказателствата, първоинстанционният съд приема, че предпоставките на чл. 106, ал.1, т. 2 ЗДСл не са изпълнени. Според цитирания текст, за да възникне основанието, предвидено закона, следва да се установи, че длъжността, заемана от служителя като нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания не съществува или ако длъжността е запазена, е намален броят на служителите, ангажирани с нейното изпълнение. В случая към датата на прекратяване на служебното правоотношение и към датата на издаване на заповедта не се установяват промени в длъжностното разписание, които да обосноват прекратяване на служебното правоотношение на служителя Стефанов поради съкращаване на длъжността. Предприетите, считано от 01.03.2022 г., промени в длъжностното разписание, независимо че са свързани с намаляване на щатните бройки за длъжността главен инспектор по приходите в отдел Селекция на дирекция Селекция и последващ контрол , което е една от формите на съкращението, в случая не засягат длъжностната позиция на Стефанов, която съгласно поименното разписание на длъжностите от 31.03.2022 г. е запазена. Поименното разписание на длъжностите от 30.04.2022 г., в което Стефанов не фигурира, а една бройка за длъжността инспектор по приходите остава свободна, не може да обоснове различен извод, тъй като към тази дата не са извършвани промени в длъжностното разписание на агенцията, които да обосноват прекратяване на служебното правоотношение на служителя. Заповедите на л. 62 и л.63 за трасформиране на щатни бройки нямат отношение към настоящия казус, тъй като не засягат длъжността главен инспектор по приходите в отдел Селекция , а следващото длъжностно разписание е утвърдено на 18.05.2022 г. (л.66, 67) и запазва бройките за длъжността главен инспектор по приходите в отдел Селекция по длъжностното разписание от 01.03.2022г. Следователно длъжността, заемана от Стефанов не е съкратена, а правото на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение със служителя е упражнено в нарушение на материалния закон. Изводът на административния съд за противоречие на оспорената заповед с целта на закона, също се споделя от настоящата инстанция. Смисълът на съкращението е да се оптимизира работата в съответната администрацията, като се създадат условия за изпълнение на дейността от по-малко на брой квалифицирани служители. Към датата на издаване на заповедта и към датата на прекратяване на служебното правоотношение, промени за оптимизиране на работата на администрацията по посочения начин не са предприети и длъжността, заемана от служителя, реално не е премахната. Следователно действията на органа по назначаването са в отклонение от принципа за добросъвестно, разумно и справедливо упражняване на правомощията, предвиден в чл. 6, ал.1 АПК, тъй като не са насочени към оптимизиране на дейността на администрацията, а към предприемане на действия, привидно с тази цел, чийто единствен смисъл е прекратяване на служебното правоотношение на конкретен служител. Поради всичко изложено Върховният административен съд, второ отделение, приема, че при постановяване на решението в обжалваната част не са допуснати посочените в касационната жалба нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 АПК. Съдебният акт е обоснован и постановен при правилно тълкуване и прилагане на материалния закон и следва да бъде оставен в сила в обжалваната част. С оглед изложеното, направеното искане и доказателствата за действително направени разходи по водене на делото пред касационната инстанция Национална агенция за приходите следва да заплати на ответника по касационната жалба С. Стефанов сумата 1000.00 лв. разноски по делото, представляващи възнаграждение за адвокат. По тези съображения Върховният административен съд, второ отделение,