Решение № 8287 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2013 г.

Решение № 8287 от 12.06.2013 г. на ВАС по адм. д. № 4107/2013 г., VII о., докладчик съдията Даниела Мавродиева Производството е по реда на чл. 208 и сл. Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Иво Любомиров Петров от гр. Плевен, ул. "Яне Сандански" № 25, ет. 3, ап. 9, чрез процесуалният му представител адв. Коцев, против решение № 57 от 12.02.2013 г. постановено по адм. дело № 903/2012 г. по описа на Административен съд Плевен, с което е отхвърлена жалбата му срещу заповед № 20289/23.10 2012 г. на Началник на сектор Пътна полиция (ПП) при ОД на МВР Плевен за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) изземване на свидетелството за управление на моторно превозно средство (СУМПС), поради отнемане на всички контролни точки. С касационната жалба се атакува решението, като неправилно поради съществено нарушение на материалния закон, необоснованост и нарушение на процесуалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се да бъде отменено първоинстанционното решение и спорът да бъде решен по същество или делото да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав на първоинстанционния съд. Претендира се присъждането на разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът -Началникът на сектор "Пътна полиция"- ОДМВР-Плевен не взема отношение по жалбата. Представителят на Върховна Административна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на седмо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна участник в първоинстанционното производство, а разгледана по същество за неоснователна. С атакуваното решение е било установено от фактическа страна, че предоставените касатора контролни точки по чл. 157, ал. 1 ЗДвП, са отнети в резултат на с влезли в сила наказателни постановления за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. С оглед изчерпване лимита на контролните точки, Петров е загубил придобитата правоспособност за водач на МПС и е бил длъжен да върне свидетелството си за правоуправление в съответната служба на МВР (Арг.: чл. 157, ал. 4, вр. с ал. 1 ЗДвП, вр. с чл. 3, ал. 1 от Наредба № Iз-1959 от 27.12.2007 г. за определяне на първоначалния максимален размер на контролните точки на водач на моторно превозно средство, условията и реда за отнемането им и списъка на нарушенията на правилата за движение по пътищата, за които се отнемат, издадена от министъра на вътрешните работи, (в сила от 15.02.2008 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). Няма спор, че касаторът не е изпълнил това свое задължение, продължил е да осъществява правнорегламентираната дейност, поради което на основание чл. 171, т. 4 ЗДвП, компетентният административен орган Началникът на сектор ПП ОДМВР-Плевен е издал заповед № 20289/23.10.2012 г. с която на оспорващия е наложена ПАМ "изземване на СУМПС". Оспорващия счита, че наложената мярка е незаконосъобразна, тъй като на 11.06.2011 г. е възстановил 13 контролни точки, с оглед представеното удостоверение № 05644/11.06.2011 г. на "СУАБ- СБА" ЕООД, клон Ловеч. Обстоятелството, че водачът е преминал допълнително обучение е безспорно, не се спори и по въпроса, че същият е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3 ЗДП, но въпреки това в случая не са налице всички необходими предпоставки за възстановяването на контролните точки, а именно - липсва подадено заявление за възстановяване на точките/ което обстоятелство също не е спорно/. Разпоредбата на чл. 23 от Наредба I-13 от 12.02.2003 г., за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи ( обн. ДВ. бр. 20 от 04.03.2003 г.), която е била в сила към момента на провеждане на допълнителното обучение на водача, гласи че за частично възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой, водачът подава заявление ( приложение № 6) в структурно звено на КАТ- пътна полиция по местоотчет, към което прилага удостоверение за преминато допълнително обучение. Анализът на цитираната разпоредба води до извод, че възстановяването на контролните точки не се извършва служебно, а едва след подаването на изрично заявление. Предвид събраните по делото доказателства съдът е направил правилен извод, че жалбоподателят не се е възползвал от правото си да подаде заявление до административния орган за възстановяване на контролните си точки, вследствие на преминато допълнително обучение. След като е обсъдил подробно събраните по делото доказателства и становищата на страните, първоинстанционният съд е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган, в кръга на неговите правомощия, в установената писмена форма и при спазване на административно производствените правила и в съответствие с материалния закон, въз основа на което е отхвърлил подадената жалба. Решението е валидно допустимо и правилно. Решаващият съд е изложил верни фактически и правно обосновани съображения, че спрямо жалбоподателя са били осъществени признаците на фактическия състав на приложимата законова разпоредба, поради което правилно административният орган му е наложил оспорената ограничителна мярка. Обсъдил е доводите за незаконосъобразност, наведени от жалбоподателя и правилно е счел същите за неоснователни. Разпоредбата на чл. 157, ал. 4 ЗДвП предвижда, че водачът, на когото са отнети всички контролни точки губи придобитата правоспособност и е длъжен да върне свидетелството за управление в съответната служба на МВР. Следователно отнемането на контролните точки става автоматично с влизане в сила на съответното НП, а възстановяването им се извършва по реда, предвиден в чл. 158 ЗДвП и Наредба № I-13 от 12.02.2003 г. за условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства за частично възстановяване на отнети контролни точки, издадена от министъра на вътрешните работи (Обн., ДВ, бр. 20 от 4.03.2003 г., в сила от 5.04.2003 г., отм., бр. 1 от 4.01.2013 г., в сила от 4.02.2013 г.). На плоскостта на цитираните нормативни предписания, отнемането на контролните точки е релевантен факт, наличен и установен пред решаващия съд, с чието проявление възниква публичното право на административния орган да приложи ПАМ, като изземе свидетелството за управление на цитираното в заповедта основание с цел да преустанови извършвано правонарушение. След като отнемането на съответния брой точки настъпва по силата на закона (чл. 157 ЗДвП), с обективиране на предвидените по закон предпоставки административният орган е бил длъжен да наложи ПАМ с преустановителен характер. При това положение касационното оплакване, че съдът е приложил неправилно материалния закон, не се оправдава от фактическа страна. Условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение на водачите на моторни превозни средства (МПС) с цел частично възстановяване броя на контролните точки за отчет на извършваните нарушения и за осъществяване контрол по изпълнението на учебните програми за това обучение са определени в Наредба № I-13/12.02.2003 г. (отм.). В чл. 23 от същата е предвидено, че за частичното възстановяване на контролните точки с 1/3 от първоначалния им брой, водачът подава заявление (приложение № 6) в структурно звено "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет, към което прилага удостоверението за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се извършва от структурните звена "КАТ - Пътна полиция" по местоотчет на водача след получаване на протокола за преминато допълнително обучение. Възстановяването на контролните точки се отразява в автоматизираната информационна система на КАТ и на водача се предоставя информация за оставащите му контролни точки. Действащата редакция на чл. 158, ал. 1 (изм. - ДВ, бр. 43 от 2002 г., доп., бр. 51 от 2007 г.) от ЗДвП предвижда, че броят на точките за потвърждаване валидността на свидетелството се възстановява в две хипотези, като първата от тях е чрез частично увеличаване с 1/3 от първоначалния брой точки след преминато допълнително обучение, но не повече от веднъж за срок от 1 г., при условие че водачът е изпълнил задълженията си по чл. 190, ал. 3, което удостоверява със съответните платежни документи. Според разпоредбата на чл. 159, ал. 1, т. 3 ЗДП Министърът на вътрешните работи определя условията и реда за отчет на водачите на моторни превозни средства, за отчет на наложените им наказания и на точките, потвърждаващи валидността на свидетелството за управление. А по силата на чл. 157, ал. 3 ЗДП Министърът на вътрешните работи с наредба определя първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им, както и списъка на нарушенията, при извършването на които от наличните контролни точки на водача, извършил нарушението, се отнемат точки съобразно допуснатото нарушение, както и условията и реда за издаване на разрешение за провеждане на допълнително обучение. Т. е. в правомощията на министъра на вътрешните работи е да определи с подзаконов нормативен акт конкретната процедура за частично възстановяване на отнетите контролни точки. В случая това е Наредба № I-13/12.02.2003 г. (отм.) В обсъждания казус касаторът не е сезирал своевременно компетентния административен орган с надлежно искане (заявление) да му се възстановят частично контролните точки, по реда на чл. 158, ал. 1, т. 1 ЗДвП. Водачът е могъл да се възползва от правото си да иска възстановяване на отнетите контролни точки до момента на влизане в сила на решение № 120 от 22.02.2012 г. по КАД № 33/2012 г. на Административен съд Плевен, с което е обжалвано наказателно постановление № 1140 от 31.03.2011 г., с което са му отнети 5 контролни точки, тъй като след влизане в сила на цитираното решение водачът вече не е разполагал с налични контролни точки. Изпълнението на изискванията на закона за частично възстановяване на точките се преценява към момента на подаване на заявлението по чл. 23, ал. 1 от Наредбата, а не към момента на получаване на протокола за преминато допълнително обучение, Неоснователно е възражението на касатора относно служебното възстановяване на контролните точки, въз основа на представения протокол за преминато допълнително обучение, тъй като заповедта за налагане на ПАМ е издадена на 23.10.2012 г., а Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. за определяне първоначалния максимален размер на контролните точки, условията и реда за отнемането и възстановяването им издадена от министъра на вътрешните работи е публикувана в ДВ. бр. 1 от 04.01.2013 г. в сила от 04.02.2013 г. т. е. има действие занапред. Действително разпоредбата на чл. 25 от цитираната наредба, предвижда служебно частично възстановяване на контролните точки, без да е необходимо подаване на заявление. Наредба Iз-2539 от 17.12.2012 г. обаче както бе отбелязано и по-горе действа занапред от 04.02.2013 г. Към същия този момент за жалбоподателя не са били налице предпоставките за частично възстановяване на контролните точки, тъй като той не е разполагал с контролни точки. При издаване на заповедта за налагане на ПАМ е действала старата наредба, при която на водачите е било вменено изричното задължение за подаване на заявление за възстановяване на контролните точки. Като не е се е възползвал от правото си да възстанови контролните си точки, чрез подаване на заявление, жалбоподателят междувременно е загубил и всички притежавани от него контролни точки. Т. е от 22.02.2012 г. за него е отпаднала възможността да иска частично възстановяване на контролни точки. Фактът, че касатора е заплатил дължимите глоби наложени му с наказателните постановления, съгласно изискването на чл. 190, ал. 3 ЗДвП, не го освобождава от задължението да подаде заявление пред съответното структурно звено на КАТ Пътна полиция за частично възстановяване на отнетите му контролни точки. При действащата към датата на издаване на заповедта наредба административният орган не е имал задължение служебно да проверява наличието на предпоставките за възстановяване на точките на водача, без да е сезиран с надлежно искане. С оглед изложеното постановеното от първоинстанционния съд решение е правилно и законосъобразно и следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора не следва да бъдат присъждани претендираните от касатора разноски. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предл. първо АПК, Върховният административен съд, седмо отделение