Решение № 12558 от 8.12.2025 г. на ВАС по адм. д. № 8022/2025 г.

Производството се развива по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано по касационна жалба на Шипио ООД, чрез процесуалния му представител адв. И. Георгиев, срещу решение 776 от 10.06.2025 г., постановено по адм. дело 416/2025 г. по описа на Административен съд София-област. С касационната жалба са релевирани касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и подробно изложени в тази връзка доводи в касационната жалба се претендира отмяна на съдебното решение. Претендират се разноски. Ответникът Комисията за защита на конкуренцията (КЗК, Комисията), чрез процесуалния й представител юрисконсулт Горанова в открито съдебно заседание, счита касационната жалба за неоснователна, поради което се иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Ответникът Еушипмънтс.ком АД, чрез процесуалния му представител адв. А. Костов в съдебно заседание и с обстоятелствени доводи в писмено становище счита касационната жалба за неоснователна, поради което се иска съдебното решение да бъде оставено в сила. Претендира разноски. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава мотивирано становище за основателност на касационната жалба, поради което предлага обжалваното решение като неправилно и незаконосъобразно да бъде отменено, както и да бъде отменено решение на КЗК. Върховният административен съд, състав на четвърто отделение, след като обсъди касационните доводи, на основание чл. 218 от АПК, намира касационната жалба за допустима, като подадени в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването, а разгледани по същество е основателна по следните съображения: Производството пред административния съд е поредно. Първоначално по жалба на Шипио ООД срещу т. 1 от решение 1176/16.11.2023 г. по преписка КЗК-223/2023 г., с което е установено извършено нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК от страна на Шипио ООД и е наложена имуществена санкция в размер на 1 040 лева, е образувано адм. дело 1416/2023 г. по описа на АССО, по което с решение 1546/06.12.2024 г. е отменено решението на КЗК в обжалваната му част. С решение 3554/03.04.2025 г. по адм. дело 1880/2025 г. по описа на ВАС, решението на АССО е отменено и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на АССО със съответни указания. Настоящото производство е при условията на втора касация срещу решение 776/10.06.2025 г., по адм. дело 416/2025 г. по описа на АССО. За да отхвърли жалбата на дружеството, първоинстанционният съд е приел от фактическа страна, че Еушипмънтс.ком АД има едноличен самостоятелен контрол върху Инаут трейд ЕООД. Установил е, че Еушипмънтс.ком АД, като собственик е отдал под наем на Инаут трейд ЕООД домейн eushipments.com . Последното дружество осъществява стопанската дейност по предлагането на фулфилмънт услуги. Установено е, че в период 10.01.2023 г. до 29.01.2023 г. в търсене в Google по ключова дума eushipments", наред с естествените резултати, се визуализира и рекламното съобщение за уеб сайт с адрес shipio.bg, собственост на Шипио" ООД. С оглед на така установеното е направил правен извод, че Еушипмънтс.ком АД и Инаут трейд ЕООД са част от една икономическа единици и като такива са конкуренти на Шипио ООД. За отхвърляне на жалбата на предприятието, е приел, че е налице нарушение на чл. 35, ал. 2 ЗЗК, изразяващо се в използване на част от фирменото наименование на Еушипмънтс.ком АД, изписано на английски език, а не отделните думи еu" и shipments". Поради слетия характер на зададеното словосъчетание първоинстанционния съд е приел, че е налице желание от страна на дружеството да използва част от фирменото наименование на подателя на искането пред КЗК. Направен е извод, че Шипио ООД недобросъвестно е пренасочил клиенти към собствения си сайт и е създал потенциална опасност от нарушаване на конкуренцията. Така постановеното решение е валидно, допустимо, но неправилно, поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Предмет на касационна проверка е само установеното нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК, като в останалата част решението на КЗК, като необжалвано е влязло в сила. По делото безспорно е установено от фактическа страна, че Еушипмънтс.ком АД има едноличен самостоятелен контрол върху Инаут трейд ЕООД. Управители на Инаут трейд ЕООД са физически лица, които са акционери с по 50 % от капитала на Еушипмънтс.ком АД и участват в Съвета на директорите на последното. От своя страна както Инаут трейд ЕООД, така и Шипио ООД осъществяват стопанска дейност по предоставяне на фулфилмънт услуга. Също така е установено, че Шипио ООД в период 10.01.2023 г. до 29.01.2023 г. използва словосъчетанието eushipments като ключова дума в платформата Google Ads. При така установеното от фактическа страна, правилни са изводите на първоинстанционния съд за наличие на конкурентни отношения между Еушипмънтс.ком АД и Инаут трейд ЕООД от една страна и Шипио ООД от друга. Но неправилни са правните са правните изводи поради необоснованост и неправилно приложение на материалния закон за установеност на нарушение по чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Разпоредбата на чл. 29 ЗЗК забранява всяко действие или бездействие при осъществяване на стопанска дейност, което е в противоречие с добросъвестната търговска практика и уврежда или може да увреди интересите на конкурентите. Систематичният анализ на разпоредбите на ЗЗК, уреждащи общата забрана за нелоялна конкуренция, налага извода, че за да бъде установено нарушение по смисъла на закона следва да са налице следните предпоставки в условията на кумулация: 1) наличие на действие или бездействие при и по повод осъществяване на стопанска дейност на определен пазар; 2) въпросното действие или бездействие да е в противоречие с добросъвестната търговска практика и 3) да е налице увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. По отношение на първия елемент от състава на общата забрана за нелоялна конкуренция следва да бъде посочено, че съгласно § 1, т. 13 от ДР на ЗЗК, "стопанска дейност" е дейността на предприятия, резултатите от която са предназначени за размяна на пазара. В този смисъл действието или бездействието трябва да засяга "съответен пазар", който се състои от "продуктов пазар", включващ всички стоки или услуги, които могат да се приемат като взаимнозаменяеми по отношение на техните характеристики, предназначение и цени (§ 1, т. 15, б. "а" от ДР на ЗЗК) и "географски пазар", включващ определена територия, в която се предлагат съответните взаимнозаменяеми стоки или услуги и в която конкурентните условия са еднакви и се различават от тези в съседни райони (§ 1, т. 15, б. "б" от ДР на ЗЗК). Точното дефиниране на съответния пазар е задължителна предпоставка, за да бъдат установени границите на конкуренцията между предприятията и да бъде правилно идентифицирана конкурентната среда, в която те осъществяват своята дейност. Само тогава може да бъде определено дали поведението на участниците на този пазар е нелоялно, съответно да бъде изследвано доколко то влияе негативно на конкуренцията. Вторият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда изследваното поведение да бъде в противоречие с добросъвестната търговска практика. Съгласно легалната дефиниция в § 1, т. 2 от ДР на ЗЗК, "добросъвестна търговска практика" са правилата, определящи пазарното поведение, които произтичат от законите и обичайните търговски отношения и не нарушават добрите нрави. Анализът на разпоредбата показва, че поведението на един субект влиза в противоречие с добросъвестната търговска практика както когато нарушава нормативно установени правила, уреждащи извършването на определена стопанска дейност, така и когато такива липсват, но обичайните търговски отношения и добрите нрави са определили правилата на честната и лоялна конкуренция за съответния пазар. Третият елемент от фактическия състав на общата забрана за нелоялна конкуренция предвижда наличие на увреждане или опасност от увреждане на интересите на конкурент. Следва да бъде подчертано, че за да бъде реално или потенциално увреден интереса на даден конкурент, трябва да са настъпили неблагоприятни последици на съответния пазар. Тези неблагоприятни последици могат да се състоят както в прякото настъпване на определена вреда, така и в създаването на потенциал от нейното настъпване. Акцентът е върху увреждането, върху негативните последици, които поведението, противоречащо на добросъвестната търговска практика, поражда върху функционирането на съответния пазар. В този смисъл деформирането на съответния пазар може да има негативен ефект върху конкурентите на този пазар, върху потребителите на стоки или услуги на този пазар, и върху държавата и обществото като цяло. За да бъде квалифицирано обаче поведението като акт на нелоялна конкуренция по смисъла на ЗЗК, е необходимо да бъдат увредени или застрашени от това интересите на конкурентите на съответния пазар. Законодателят е предвидил само тези негативни правни последици да бъдат от значение за съставомерността на деянието. Наред с горното, с разпоредбите на чл. 30-37 ЗЗК законодателят е определил и специални състави на нелоялната конкуренция - Увреждане на доброто име на конкурентите; Въвеждане в заблуждение; Забрана за заблуждаваща и сравнителна реклама; Имитация; Нелоялно привличане на клиенти; Забрана за разгласяване на производствени или търговски тайни, като за да бъде изпълнен някой от тях, задължително следва да са налице предпоставките на общата забрана. В този смисъл, общата забрана за нелоялна конкуренция представлява основата върху която се надграждат елементите от фактическия състав на специалните състави, като следва изрично да се подчертае, че за едно и също поведение санкция може да бъде наложена само по един от съставите, макар да са осъществени елементите, както на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК, така и на някой от специалните състави по чл. 30-37 ЗЗК - обратното влиза в противоречие с принципите на справедливост и адекватност при налагането на имуществени санкции. При това, едва при липсата на елемент, квалифициращ нарушението, като такова по някой от специалните състави, същото може да бъде определено като нарушение на общата забрана за нелоялна конкуренция по чл. 29 ЗЗК. С оглед правилното приложение на материалния закон и в частност на първия елемент от фактическият състав на разпоредбата на чл. 29 ЗЗК, настоящият касационен състав приема, че следва да посочи следното: Понятието предприятие е автономно за конкурентното право и като такова проявява своите специфики. По-конкретното, за да бъде определено едно правосубектно лице като предприятие, то следва да извършва на първо място стопанска дейност, като на второ място - тя следва да бъде осъществявана независимо, т. е автономно на пазара. Както съюзното право, така и националното право акцентират върху функционалния подход за определяне на понятието предприятие, а именно, че се набляга върху икономическата дейност, а не върху характеристиките на субектите, които я осъществяват. Това е видно както от легалната дефиниция по ЗЗК в пар. 7 от ДР, така и от изведената дефиниция от сега Съда на Европейския съюз, съгласно която, концепцията за предприятие обхваща в себе си всеки субект, който извършва стопанска дейност, независимо от правния си статус и начин на финансиране /СЕО, решение от 23 април 1991, Klaus Hцfner и Fritz Elser срещу Macrotron GmbH/ по дело C-41/90, ECLI: EU: C: 1991: 161, т. 21/. За да бъде обяснен така дефинирания функционален подход, трябва да бъде обърнато внимание на вложеното понятие на стопанска дейност. Тя се характеризира с три елемента от практиката на съюзните юрисдикции, а именно - на първо място, да е свързана с предоставянето на стоки или услуги срещу заплащане на даден пазар, на второ място - субектът, който извършва дейността да носи икономическия и финансов риск от нея и на трето място - дейността да води до формирането на печалба. Съдът извежда определението за стопанската дейност като всяко действие по предлагане на стоки и услуги на пазара /ОС, решение от 20 септември 2019, Havenbedrijf Antwerpen et Maatschappij van de Brugse Zeehaven / Комисията по дело T-696/17 ECLI: EU: T: 2019: 652, т. 46/. Поради това, без значение е правно-организационната форма, за да бъде определено едно лице за предприятие, достатъчно е то да има правосубектност. Вторият елемент за определяне на извършваната от субекта дейност да бъде квалифицирана като стопанска, е той да носи финансовия и икономическия риск от извършването на дейността / ОС, решение от 30 март 2022, SAS Cargo Group и др. / Комисията по дело T-324/17, ECLI: EU: T: 2022: 175, т. 613 и Заключение на генералния адвокат Рантос, представено на 14 юли 2022 г. по дело C 680/20, Unilever Italia Mkt. Operations, ECLI: EU: C: 2022: 586, т. 40-42 и цитираната там съдебна практика/. Третият елемент при анализа на понятието стопанска дейност се отнася до потенциалната възможност дейността да води до формиране на печалба в частен интерес /СЕО, решение от 23 април 1991, Klaus Hцfner и Fritz Elser срещу Macrotron GmbH по дело C-41/90, ECLI: EU: C: 1991: 161, т. 19-24/. Следва да е налице автономност на поведението осъществявано от субекта, за да бъде квалифицирано като предприятие. В практиката на съюзните съдии е изведено като основополагаща основа за анализа дейността на субекта, дали може сам и независимо да определя своето търговско поведение на пазара, без възможност за контрол от страна на други субекти. Тази постановка се свързва неизменно с теорията за "стопанска/икономическа единица" /виж в този смисъл Заключение на генералния адвокат Pitruzzella представено на 15 април 2021 година по дело C 882/19, Sumal, ECLI: EU: C: 2021: 293, т. 23-31 и цитираната там обстойна практика на СЕС/. Съюзните съдии са прогласили неприлагането на "принципа за икономическа независимост" на дъщерното дружество спрямо дружеството майка в конкурентното право на ЕС /ОС, решение от 13 септември 2013 г. Total / Комисията по дело T-548/08, ECLI: EU: T: 2013: 434, т. 28 и т. 61-65/. Установена е оборима презумпция, че при наличието на 100 % притежание на капитала на дъщерното дружество от дружеството майка, налице е решаващо влияние върху поведението на своето дъщерно дружество на пазара / СЕО, решение от 25 октомври 1983, AEG / Комисията по дело 107/82, ECLI: EU: C: 1983: 293, т. 50/. Същественото в тази постановка е степенна на контрол, а не толкова дяловото участие на дружеството майка в капитала на дъщерното дружество /в този смисъл виж СЕС, решение от 27 януари 2021, The Goldman Sachs Group / Комисията по дело C-595/18 P, ECLI: EU: C: 2021: 73, т. 31-33/. При така посоченото тълкуване на понятието за предприятие, правилно е приложен материалния закон от административния съд, за да определени Еушипмънтс.ком АД и Инаут трейд ЕООД, като една икономическа единица. Правилно е преценено, че Еушипмънтс.ком е дружество-майка на Инаут трейд ЕООД, като последното не осъществява автономна стопанска дейност, поради наличието на степента на контрол с решаващо влияние спрямо дейността на дъщерното дружество, наличие на необорена презумпция и факта, че управителите на дъщерното дружество са мажоритарни акционери в дружеството-майка. Така осъществяването на дейност от дъщерното дружество по фулфилмънт услуги, като част от предприятието Еушипмънтс.ком АД, определя и наличие на конкуренти отношение между него и Шипио ООД. В заключение, правилен е изводът, че Еушипмънтс.ком АД и Шипио ООД са предприятия и съответно конкуренти на съответния пазар по извършване на фулфилммънт услуги. Относно втория елемент на чл. 29 ЗЗК, а именно противоречие с добросъвестната търговска практика, в конкретния случай неизменно се свързва с извършване на анализ на специалното нарушение, визирано в разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Нормата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК забранява използване на фирма, марка или географско означение, идентични или близки до тези на други лица, по начин, който може да доведе до увреждане интересите на конкурентите. Безспорно е, че рекламните приложения на Google са насочени към потребителите и чрез ползването им рекламните послания достигат до адресатите си. В конкретния случай приложението за ключови думи позволява достигане на рекламното съобщение до всички, използвали конкретната дума за търсене изрично потърсена. При използване на рекламното приложение Google Ads на Google подбраните от рекламодателя ключови думи остават недостъпни за потребителите. Те не се визуализират някъде в Интернет пространството, от където потребител да избере някоя или няколко от тях и да ги посочи. Фактически процесът на търсене в интернет е точно обратен - потребителят въвежда думи или словосъчетания и при откриване от софтуера за търсене (т. н. търсачки) на съвпадения, се извеждат естествени резултати. Съвпадения се търсят при ключовите думи, прибавени и в "мета таговете" на всеки уеб сайт или в неговия програмен (сорс) код въобще. Естествените резултати се подреждат според зададен в самата търсачка алгоритъм, като най-често първите резултати са тези, които буквално съвпадат с въведената от потребителя дума. Рекламното приложение Google Ads разширява тази възможност, като предоставя на рекламодателите да посочат ключови думи. При съвпадение с тези ключови думи обаче, предвид възмездния характер на рекламното приложение, резултатите се изписват различно от останалите. В този смисъл те са отделени цветово и позиционирани по различен от естествените резултати начин - отгоре, отстрани или отдолу, като присъстват и допълнителна информация или изображения, представляващи рекламно съобщение. В конкретния случай при търсене в Google, наред с естествените резултати, се визуализира като резултат и рекламното съобщение за уеб сайт с адрес shipio.com/фулфилмънт/_център. В случая самото рекламно съобщение не може да доведе до заблуждение, тъй като при резултатите коректно се изписва кой от тях е реклама, а и в самото рекламно поле отстрани на резултатите ясно се е изписано кое е рекламиращото предприятие. В рекламното каре не присъства и друга информация, която да е поднесена по начин, че да доведе до заблуждение на потребителите. В конкретния случай от значение са от една страна съдържанието на интернет страницата, към която препраща рекламното приложение, а от друга причината за неговото визуализиране - вследствие на какви предприети от Шипио ООД действия и на какво основание, неговата уеб страница се визуализира при резултатите, които обикновено биха се върнали при търсене на думата "eushipments", която съвпада с част от фирмено наименование на подателя на искането пред КЗК, което е Еушипмънтс.ком . В конкретния случай ключовите думи функционират единствено като вътрешни технически параметри в алгоритъма за показване на реклами. Потребителят вижда единствено рекламния резултат, ясно отбелязан като реклама , с домейн, който индивидуализира рекламодателя. В конкретния случай това техническо взаимодействие с платформата не е равнозначно на използване на чужда фирма, нито е способно да създаде объркване относно търговската идентичност на участниците на пазара с оглед ясното разграничение между двете предприятия. Задаването на ключова дума, частично идентична или сходна с домейн на трето лице, не представлява само по себе си използване на домейн в смисъла на правото на защита на конкуренцията, доколкото съответното обозначение не се визуализира пред потребителите и не изпълнява индивидуализираща функция, какъвто е настоящият случай. Следователно основният елемент от фактическия състав на нарушението по чл. 35, ал. 2 ЗЗК липсва. На следващо място настоящият състав приема, че словосъчетанието eushipments , на което първоинстанционният съд е придал решаващо значение, има очевидно описателен характер за сектора на европейските логистични, куриерски и фулфилмънт услуги. Елементът eu обозначава географския обхват на услугите Европейския съюз, а shipments е общ английски термин за пратки и доставки. Комбинирането на тези два елемента описва естеството и териториалния обхват на услугите, без да притежава отличителност или уникалност. В тази връзка е недопустимо да се монополизират общоизползвани думи или слетите им комбинации, които са необходими за свободната стопанска дейност на всички предприятия в сектора. Не може да претендира изключителност върху общи описателни думи. Поради това използването на описателни словосъчетания в конкретния случай, включително в слят вид, не може да се счита за имитация или неправомерно присвояване. Също така недобросъвестността в поведението на ответното предприятие не е доказана. Недобросъвестност предполага умишлено въвеждане в заблуждение, паразитиране върху чужда репутация или представяне пред потребителите като свързан или идентичен с конкурент. В случая липсват каквито и да е данни за подобни намерения или резултати, касационният жалбоподател използва собствено фигуративно лого, което е визуално несходно с това на подателя на искането, домейнът на интернет страницата му е различен, рекламните съобщения са ясно обозначени като платени. Използването на описателна ключова дума, макар и сходна с част от фирмата на друго предприятие, представлява нормална и допустима практика в интернет рекламата и не може да се квалифицира като противоправно. С оглед на изложеното настоящият състав достига до извода, че първоинстанционният съд неправилно е приложил разпоредбата на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. Фактическият състав на нарушението не е осъществен, тъй като няма използване на фирма в юридически смисъл, няма недобросъвестност, липсва вероятност от увреждане на конкурент и не е налице причинно-следствена връзка между поведението на ответното дружество и твърдяното нарушение. Оспореното решение като необосновано и в противоречие с приложимия материален закон следва да бъде отменено и да бъде установено, че не е извършено нарушение от Шипио ООД на чл. 35, ал. 2 ЗЗК. При този изход на делото, основателна се явява претенцията на процесуалния представител на касатора за присъждане на разноски за цялото производство, по приложен списък, а направените от процесуалния представител на ответника искане в същия смисъл е неоснователно. На Шипио ООД следва да бъде присъдена сумата от 17 110 лв., представляваща направени общо за цялото производство разноски, които следва да бъдат заплатени поравно от КЗК и Еушипмънтс.ком АД. Водим от горното и на основание чл. 222, ал. 1 АПК, Върховният административен съд, Четвърто отделение,