Решение № 9952 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12448/2010 г.

Решение № 9952 от 4.07.2011 г. на ВАС по адм. д. № 12448/2010 г., VII о., докладчик председателят Таня Вачева Производството е образувано по жалбата на Марин Цветанов Маринов от гр. София срещу решение № 197 от 13.09.2010 г., постановено по преписка № 144/2010 г. на Комисията за защита от дискриминация, с което е оставена без разглеждане жалбата му с оплаквания за неравностойно третиране по признак "възраст", заложено в разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот", приета от Столичния общински съвет и производството пред КЗД е прекратено. В жалбата до съда повторно се релевират оплакванията, с които е сезирана Комисията за защита от дискриминация, като се твърди, че изменението на посочената разпоредба, взето с решение № 746 от 3.12.2009 г. от СОС го дискриминира по признак "възраст", лишавайки го от възможността да ползва тази услуга поради навършване на пенсионна възраст. Иска отмяна на решението. Ответникът Комисията за защита от дискриминация, чрез процесуалния си представител, оспорва жалбата като неоснователна. Върховният административен съд, като обсъди отделно и в съвкупност доказателствата по делото и доводите на страните, приема за установено следното: Производството пред Комисията за защита от дискриминация е образувано по жалбата на Марин Маринов срещу разпоредбата на чл. 4, ал. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот", приета от Столичния общински съвет. Съгласно тази разпоредба като едно от задължителните условия за ползувателите на услугата "Асистент за независим живот" е лицата да са с 90% или повече от 90 % трайнонамалена работоспособност, с определена чужда помощ, притежаващи валидно решение на ТЕЛК или НЕЛК, което да е издадено преди навършване на възрастта за пенсиониране. Безспорно е, че жалбоподателят е навършил възрастта за пенсиониране, определена в Кодекса за социално осигуряване и че същият е с 98 % намалена работоспособност с чужда помощ. С оспореното решение комисията за защита от дискриминация е приела жалбата на Маринов за недопустима, тъй като с влязло в сила решение № 60 от 17.03.2010 г. КЗД се е произнесла по същия предмет. Отделно е изложила и мотиви за обективната оправданост на заложения в нормата на чл. 4, т. 1 от Наредбата критерий за диферинцирано ползване на услугата "Асистент за независим живот". Тези съображения подробно са развити в постановеното от органа и влязло в сила решение № 60/17.03.2010 г. Законът за защита от дискриминация урежда административната компетентност и функции на Комисията за защита от дискриминация като орган на държавно управление, на когото е възложен публичноправен мандат чрез предоставяне на властнически правомощия по изпълнение на държавната политика в областта на защитата срещу всички форми на дискриминация и нейното предотвратяване. Регламентираният административноправен статут на КЗД предопределя не само властническите правомощия, но и особените правила относно формата и производствата за издаване на актовете й. В качеството й на колективен административен орган със специална компетентност, Комисията взема своите решения по предвидения в специалния закон ред и тези решения съставляват индивидуални административни актове, които подлежат на съдебен контрол по реда на чл. 68 от ЗЗДискр. Съгласно чл. 70, ал. 1 от АПК по въпросите, които не са уредени в раздел Първи, глава Четвърта от този закон се прилагат разпоредбите на АПК. В конкретния случай безспорен е фактът, че е налице предходно произнасяне на Комисията за защита от дискриминация по предмета, с който е сезирана и от Марин Маринов - дискриминационно третиране по признак "възраст", въведено с разпоредбата на чл. 4, т. 1 от Наредбата за предоставяне на социална услуга "Асистент за независим живот" на Столичния общински съвет. Жалбата на Маринов е подадена на 1.07.2010 г., а решение № 60/2010 г. по преписка № 89/2009 г. на КЗД е влязло в сила на 6.04.2010 г. При това положение, без да разглежда оплакването по същество, Комисията е прекратила производството. Този извод е законосъобразен. Волеизявлението на административния орган има властнически характер и е с обвързващо действие по отношение на граждани, организации или други държавни органи. Жалбата на Марин Маринов се явява недопустима, тъй като по така наведения от него обект на проучване специализираният орган вече се е произнесъл с влязло в сила решение. Предвид изложеното настоящият съдебен състав приема жалбата за неоснователна и като такава подлежи на отхвърляне. Воден от горното, Върховният административен съд