Решение № 6803 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 569/2013 г.

Решение № 6803 от 20.05.2013 г. на ВАС по адм. д. № 569/2013 г., VII о., докладчик съдията Лозан Панов Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по жалба на завеждащ консулска служба при посолство на Република България в гр. Бейрут срещу решение № 5511от 22.10.2012 г. по адм. д. № 11089/2011 г. на Административен съд София-град (АССГ), с което е отменен негов отказ от 2.12.2011 г. за издаване на виза вид "D" по подадено искане от Хусам Зафер Раад, гражданин на Ливан, и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне с указания по прилагането на закона. Подробни съображения се излагат в жалбата. Ответникът по касационната жалба - Хусам Зафер Раад, гражданин на Ливан, не взима становище по основателността на жалбата. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата. Върховният административен съд като прецени събраните по делото писмени доказателства, обсъди становищата на страните, намира жалбата за подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна, с оглед на което е ПРОЦЕСУАЛНО ДОПУСТИМА. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С оспореното решение № 5511 от 22.10.2012 г. по адм. д. № 11089/2011 г. на АССГ е отменен отказ на завеждащия консулска служба при посолство на Република България в гр. Бейрут за издаване на виза вид "D" на Хусам Зафер Раад като преписката е върната на административния орган за ново произнасяне по подадено искане на чужденеца от 19.06.2011 г. Първоинстанционният съд е приел, че правното основание за отказа е разпоредбата на чл. 10, ал. 1, т. 13 от Закона за чужденците в Република България (ЗЧРБ), а същевременно до приключване на разглеждането на делото пред решаващия съд, Заповед с рег. № ЗДМ1728/17.12.2008 г. на директора на дирекция "Миграция", с която на основание чл. 41, т. 2 и чл. 43з, ал. 1 и 4, вр. чл. 10, ал. 1, т. 9 от ЗЧРБ е наложена на чужденеца принудителна административна мярка (ПАМ) "забрана за влизане в Република България" за срок от 10 години, е отменена. Решаващият съд е приел, че на основание чл. 142, ал. 2 АПК следва влязлото в сила решение да се отчете при решаване на правния спор, тъй като именно тази ПАМ е мотивирала административния орган да откаже на Хусам Зафер Раад издаването на виза. Решението е законосъобразно. По делото няма спор по фактите, а е такъв по прилагането на чл. 142, ал. 2 АПК. С посочената разпоредба законодателя е предвидил, че установяването на нови факти от значение за делото след издаването на акта се преценяват към момента на приключване на устните състезания. Следователно, първоинстанционният съд е задължен при извършваната от него проверка за законосъобразност на обжалвания административния акт да съобрази всички факти и обстоятелства имащи значение за правилното разрешаване на спора, в това число и решенията и актовете на административните органи имащи отношение към постановения отказ за издаване на виза вид "D" по подадено искане от Хусам Зафер Раад. Новите факти по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК са факти от действителността, които имат спрямо спорното правоотношение значение на юридически и доказателствени факти, които са от значение за решаване на делото. С решение № 2818 от 22.05.2012 г. по адм. д. № 11579/2011 г. на АССГ (в сила от 23.06.2012 г.) е отменена Заповед с рег. № ЗДМ1728/17.12.2008 г. на директора на дирекция "Миграция", в частта, с която на Хусам Зафер Раад е наложена ПАМ "забрана за влизане в Република България". Отмяната на правното основание на отказа (чл. 10, ал. 1, т. 13 ЗЧРБ - наличието на принудителна административна мярка забрана за влизане в страната) следва да бъде последвана и от отмяна на този отказ като негова последица. Ето защо, противно на твърденията на касатора, е налице условието по чл. 142, ал. 2 АПК и при преценка законосъобразността на административния акт решаващият съд правилно е взел предвид този новонастъпил факт при решаване на правния спор. По изложените съображения настоящият състав на Върховния административен съд, седмо отделение, счита, че оспореното решение на АССГ е правилно и следва да бъде оставено в сила. Воден от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от Административнопроцесуалния кодекс, Върховният административен съд